Признаване на професионална квалификация по регулирана медицинска професия, придобита в чужбина.
Издава се удостоверение за признаване на професионална квалификация по регулирана медицинска професия, придобита в чужбина от лица, желаещи да я упражняват в Република България.
Цел
Административната услуга има за цел да удостовери съответствието на придобитата в чужбина професионална квалификация по медицинска професия с изискванията на горепосочените нормативни актове, както и с разпоредбите на Директива 2005/36/ЕО относно признаването на професионални квалификации - за граждани на държави-членки на ЕС, държавите от ЕИП (Норвегия, Исландия и Лихтенщайн) и Швейцария. По този начин не се допускат на територията на Република България недостатъчно квалифицирани медицински специалисти и се осигурява безопасност за здравето на пациентите.
Предмет
С издаването на удостоверението се дава право на заявителя да упражнява придобитата в чужбина медицинска професия в Република България.
Удостоверение за признаване на професионална квалификация се издава само за регулирани медицински професии.
Съгласно Списъка на регулираните професии в Република България, регулираните медицински професии в Република България са: лекар, лекар по дентална медицина, фармацевт, медицинска сестра, акушерка, медицински лаборант, рентгенов лаборант, рехабилитатор, инспектор по обществено здраве, фелдшер, зъботехник, помощник-фармацевт, масажист (за лица с увредено зрение), ортопедичен техник, преподавател по практика по специалностите от професионално направление „Здравни грижи”, „лекарски асистент“ и регулираната професия „кинезитерапевт”.
Терминът „регулирана професия” е дефиниран в § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за признаване на професионални квалификации (ЗППК):
„Регулирана професия“ е професионална дейност или съвкупност от професионални дейности, включена в Списъка на регулираните професии в Република България, която е от обществена значимост и/или е от съществено значение за живота и здравето на хората и достъпът до която е подчинен на законови, подзаконови или административни разпоредби относно:
а) притежаването на специфична професионална квалификация, или
б) правоспособност, или
в) членство в професионална организация, работеща за поддържане на високо равнище в съответната професионална област, за осъществяването на което е получила специфично признаване от държавата.
Това определение за „регулирана професия” съответства на дефиницията, заложена в Директива 2005/36/ЕО за признаването на професионални квалификации, която влезе в сила на 20.10.2007г.
Линк към Административен регистър
Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗППК, професионална квалификация по медицинска професия се признава от министъра на здравеопазването.
Министърът на здравеопазването признава професионална квалификация по медицинска професия съгласно разпоредбите на Закона за признаване на професионални квалификации.
Процедурите по признаване на професионална квалификация се организират и осъществяват от комисия по чл. 79 от ЗППК и от Дирекция „Лечебни дейности” съгласно чл. 33, т. 18 от Устройствения правилник на Министерството на здравеопазването.
Граждани на държави-членки на ЕС, държавите от ЕИП и Швейцария, както и граждани на трети страни с професионална квалификация по регулирана медицинска професия, придобита в държава-членка на ЕС, държавите от ЕИП и Швейцария, и граждани на България с професионална квалификация по регулирана медицинска професия, придобита в държава-членка на ЕС, държавите от ЕИП и Швейцария или трета за Европейския съюз страна, която желаят да я упражняват в Република България.
Изискванията за признаване на професионални квалификации по медицински професии, по-специално за граждани на ЕС, ЕИП и Швейцария, се съдържат в горепосоченото национално законодателство, което е приведено в съответствие с разпоредбите на Директива 2005/36/ЕО за признаването на професионални квалификации.
• За гражданите на държави-членки на ЕС, държавите от ЕИП и Швейцария се прилагат разпоредбите на Част трета, Глава първа и трета от ЗППК;
• За гражданите на трети страни се прилагат разпоредбите на чл. 8, ал. 1 от ЗППК;
• За граждани на държава-членка от ЕС, ЕИП и Швейцария, придобили квалификация в трета държава се прилагат разпоредбите на § 3, § 3а и § 3б от ЗППК.
За разглеждане на заявление за издаване на удостоверение за признаване на професионална квалификация по регулирана професия, придобита в друга държава-членка или в трета държава с цел достъп и упражняването й на територията на Република България, се събира такса в размер на 260.00 лв.
За издаване на заверен препис на удостоверение се събира такса в размер на 10.00 лв.
Признаването на професионалната квалификация предоставя на гражданите достъп до съответната регулирана професия в Република България, за която са придобили квалификация в други държава, и правото да упражняват тази професия при същите условия, както българските граждани.
Съгласно чл. 77 от ЗППК лицето подава заявление по образец до министъра на здравеопазването. В съответствие с чл. 77, ал. 2 от ЗППК и Приложение № 25 към Решение на МС № 619 към заявлението се прилагат:
1. Копие на документ за самоличност.
Представя се в обикновено ксерокопие на документ за самоличност, което не следва да се заверява.
2. Копие на диплома, удостоверение или друго доказателство за професионална квалификация по медицинска професия и съответните приложения към нея.
Копията на диплома, удостоверение или друго доказателство за професионална квалификация по медицинска професия и съответните приложения към нея следва да са заверени или с „апостил“ или от дипломатическото или консулското представителство на съответната държава в Република България, или от Министерството на външните работи на държавата, издала съответния документ. Копията на посочените документи се представят заедно с превод на български език. Преводът на документа на български език също се заверява надлежно по един от следните начини: Ако чуждестранният документ е преведен на български език на територията на Република България, е необходимо подписът на преводача, положен в извършения от него превод, да бъде нотариално удостоверен в Република България. Ако чуждестранният документ е преведен в друга държава, подписът на преводача се заверява от дипломатическото или консулското представителство на Република България в съответната държава.
3. Актуален (до три месеца от момента на издаването) документ за наличие или липса на наложени административни или дисциплинарни наказания, потвърждаващ липсата на временно или окончателно отнемане на правото на упражняване на професията.
Представя се оригинал на документ за наличие или липса на наложени административни или дисциплинарни наказания, потвърждаващ липсата на временно или окончателно отнемане на правото на упражняване на професията не по-късно от 3 месеца от издаването му.
В случай че заявителят изобщо не е упражнявал професията си на територията на нито една държава, се представя нотариално заверена декларация, подписана в срок до 3 (три) месеца преди подаване на заявлението, че професията изобщо не е упражнявана до момента в нито една държава.
Документът за наличие или липса на наложени административни или дисциплинарни наказания, свързани с упражняването на медицинската професия следва да е заверен или с „апостил“ или от дипломатическото или консулското представителство на съответната държава в Република България, или от Министерството на външните работи на държава, която е издала съответния документ. Документът се представя заедно с превод на български език. Преводът на документа на български език също се заверява надлежно по един от следните начини: Ако чуждестранният документ е преведен на български език на територията на Република България, е необходимо подписът на преводача, положен в извършения от него превод, да бъде нотариално удостоверен в Република България. Ако чуждестранният документ е преведен в друга държава, подписът на преводача се заверява от дипломатическото или консулското представителство на Република България в съответната държава.
4. Актуален (до три месеца от момента на издаване) документ за чисто съдебно минало.
Важно! Българските граждани не предоставят свидетелство за съдимост, тъй като данните за тях се установяват служебно от Министерството на здравеопазването.
Гражданите на другите държави, извън гражданите на Република България, предоставят документ за чисто съдебно минало в оригинал, не по-късно от 3 месеца от издаването му.
Документът следва да е заверен или с „апостил“ или от дипломатическото или консулското представителство на съответната държава в Република България, или от Министерството на външните работи на държава, която е издала съответния документ. Документът се представя заедно с превод на български език. Преводът на документа на български език също се заверява надлежно по един от следните начини: Ако чуждестранният документ е преведен на български език на територията на Република България, е необходимо подписът на преводача, положен в извършения от него превод, да бъде нотариално удостоверен в Република България. Ако чуждестранният документ е преведен в друга държава, подписът на преводача се заверява от дипломатическото или консулското представителство на Република България в съответната държава.
5. Актуален (до три месеца от момента на издаване) документ, в който се посочва, че заявителят е в добро физическо и психическо здраве.
Документът, в който се посочва, че заявителят е в добро физическо и психическо здраве се представя се оригинал, не по-късно от 3 месеца от издаването му.
Когато не е издаден в Република България, документът следва да е заверен или с „апостил“ или от дипломатическото или консулското представителство на съответната държава в Република България, или от Министерството на външните работи на държава, която е издала съответния документ. Документът се представя заедно с превод на български език. Преводът на документа на български език също се заверява надлежно по един от следните начини: Ако чуждестранният документ е преведен на български език на територията на Република България, е необходимо подписът на преводача, положен в извършения от него превод, да бъде нотариално удостоверен в Република България. Ако чуждестранният документ е преведен в друга държава, подписът на преводача се заверява от дипломатическото или консулското представителство на Република България в съответната държава.
6. Академична справка и/или учебен план (програма), когато професионалната квалификация по медицинска професия не е придобита в държава-членка.
Академичната справка се представя в оригинал.
Академичната справка следва да е заверена или с „апостил“ или от дипломатическото или консулското представителство на съответната държава в Република България, или от Министерството на външните работи на държава, която е издала съответния документ. Академичната справка се представя заедно с превод на български език. Преводът на документа на български език също се заверява надлежно по един от следните начини: Ако чуждестранният документ е преведен на български език на територията на Република България, е необходимо подписът на преводача, положен в извършения от него превод, да бъде нотариално удостоверен в Република България. Ако чуждестранният документ е преведен в друга държава, подписът на преводача се заверява от дипломатическото или консулското представителство на Република България в съответната държава.
7. Документ за идентичност на имената (на лице с различни имена).
Документът за идентичност на имена се представя се оригинал.
Когато не е издаден в Република България, документът следва да е заверен или с „апостил“ или от дипломатическото или консулското представителство на съответната държава в Република България, или от Министерството на външните работи на държава, която е издала съответния документ. Документът се представя заедно с превод на български език. Преводът на документа на български език също се заверява надлежно по един от следните начини: Ако чуждестранният документ е преведен на български език на територията на Република България, е необходимо подписът на преводача, положен в извършения от него превод, да бъде нотариално удостоверен в Република България. Ако чуждестранният документ е преведен в друга държава, подписът на преводача се заверява от дипломатическото или консулското представителство на Република България в съответната държава.
8. Документ за платена държавна такса.
Документът за платена държавна такса се представя в оригинал.
Министерството на здравеопазването гарантира поверителния характер на информацията, която получава.
Заповед № РД-01-5/06.01.2017 г.
PDF файл, 661,7 KB, качен на 17.01.2017
Образец на заявление за издаване на удостоверение за признаване на професионална квалификация по регулирана професия
DOCX файл, 20,4 KB, качен на 19.05.2023
Образец на удостоверение за признаване на професионална квалификация по регулирана професия
DOCX файл, 29,3 KB, качен на 19.05.2023
Заявленията за признаване на професионална квалификация се приемат в Звеното за административно обслужване на Министерство на здравеопазването на адрес пл. „Света Неделя” № 5 всеки работен ден между 9.00ч. и 17.30ч. Заявленията за признаване на професионална квалификация, придружени с всички изискуеми документи, могат да бъдат изпратени и по поща на посочения по – горе адрес.
Всяко заявление се регистрира от служителите на Звеното за административно обслужване в Единната информационна система за документооборота.
Заведените заявления с приложените документи се получават и обработват от служители на дирекция „Лечебни дейности”.
Образуваната преписка се представя за разглеждане на заседание на комисията по чл. 79 от ЗППК.
В едномесечен срок лицето се уведомява за получаване на документите. При установени непълноти в документите или липса на надлежна заверка по тях заявителят се уведомява писмено в същия срок да представи до два месеца липсващите документи. В този случай срокът по чл. 84 от ЗППК спира да тече.
Ако изисканите документи не бъдат представени от заявителя в двумесечен срок, процедурата по признаване се прекратява.
След получаването на изисканите документи, преписката се представя за обсъждане в комисията по чл. 79 от ЗППК, която ги разглежда и проверява съответствието им с изискванията на действащата нормативна уредба.
При възникване на основателни съмнения относно истинността на представените документи, министърът на здравеопазването по предложение на комисията по чл. 79 от ЗППК може да изиска от компетентните органи на друга държава членка потвърждение на истинността на доказателствата за професионални квалификации, издадени в другата държава членка, както и потвърждение, че заявителят отговаря на минималните квалификационни изисквания по ЗППК, отнасящи се до професиите, за които се прилага автоматично признаване.
При възникване на основателни съмнения относно истинността на документите, представени от граждани на трети държави, министърът на здравеопазването по предложение на комисията по чл. 79 от ЗППК може да изиска от компетентните органи на тази държава потвърждение на истинността на доказателствата за професионални квалификации.
Когато основателните съмнения са свързани с доказателства за професионална квалификация, които са издадени от компетентен орган на една държава членка и обхващат обучение, получено изцяло или отчасти в институция, която е законно установена на територията на друга държава членка, министърът на здравеопазването по предложение на комисията по чл. 79 от ЗППК може да запита компетентния орган на държавата членка по произход на документа дали: 1. обучението, проведено в тази институция, е официално признато в тази държава членка; 2. издаденото доказателство за професионална квалификация е същото като това, което би било издадено, ако обучението е проведено изцяло на територията на тази държава членка, и 3. издаденото доказателство за професионална квалификация предоставя същите професионални права на територията на тази държава членка.
При възникване на основателни съмнения, министърът на здравеопазването по предложение на комисията по чл. 79 от ЗППК може да поиска от компетентните органи на държавата – членка потвърждение, че заявителят не е отстранен или лишен от право да упражнява професията вследствие на тежко професионално нарушение или присъда за престъпление по служба във връзка с упражняването на някоя от неговите професионални дейности.
Обменът на информация между компетентните органи по признаване в различните държави членки се извършва посредством Информационната система за вътрешния пазар.
В случаите по чл. 24 и 29 и § 3б от ЗППК (когато се установят несъответствия на придобитата квалификация с нормативните изисквания в Република България) се прилагат разпоредбите на Наредба № 12 от 2009г. за условията и реда за провеждане и оценяване на стажа за приспособяване и на изпита за правоспособност:
а) комисията може да предложи на министъра на здравеопазването да изиска от заявителя:
- в случаите по чл. 24 и 29 от ЗППК: да премине стаж за приспособяване или да положи изпит за признаване на правоспособност;
- в случаите по § 3б от ЗППК - една или няколко от следните възможности: да премине допълнително обучение по учебните дисциплини, които не са изучавани или са изучавани в недостатъчен обем и съдържание; да положи изпити; да проведе стаж.
б) заявителят се уведомява за решението с писмо;
в) заявителят следва писмено да декларира съгласието си с предложените
мерки в едномесечен срок от уведомяването за определените мерки;
г) при липса на отговор в срок или при изразяване на несъгласие с предложените мерки от заявителя, както и когато изпълнението на мерките не отговаря на предварително определените, комисията по чл. 79 от ЗППК предлагат на министъра на здравеопазването да откаже признаването на професионална квалификация по медицинска професия;
д) след представяне на съответните документи, удостоверяващи изпълнението на мерките в съответствие с предварително определените, комисията по чл. 79 от ЗППК изготвя мотивирано предложение до министъра на здравеопазването за признаване на професионална квалификация по медицинска професия. До представянето на тези документи срокът по чл. 84 от ЗППК спира да тече.
Комисията представя на министъра на здравеопазването мотивирано предложение за признаване или за отказ за признаване на професионална квалификация по медицинска професия.
В срок 3 месеца от подаване на всички необходими документи, въз основа на предложение на комисията, министърът на здравеопазването взема решение за признаване или за отказ за признаване на професионална квалификация по медицинска професия. Този срок може да бъде удължен с един месец в случаите, предвидени в чл. 84, ал. 2 от ЗППК.
При вземане на решение за признаване на професионална квалификация по медицинска професия министърът на здравеопазването или упълномощено от него длъжностно лице издава удостоверение по образец.
Министърът на здравеопазването отказва признаване на професионална квалификация по медицинска професия с мотивирана писмена заповед, за която кандидатът се уведомява писмено.
Решението и отказът за признаване на професионална квалификация по регулирана медицинска професия на територията на Република България подлежат на оспорване при условията и по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
След поставяне на изходящ номер, удостоверението за признаване на професионална квалификация по медицинска професия се получава от заявителя или от упълномощено лице в Звеното за административно обслужване или при заявено желание се изпраща по поща на посочен от заявителя адрес за кореспонденция.
Лицата с призната професионална квалификация по медицинска професия се вписват в списък, който се поддържа и актуализира от Министерството на здравеопазването.
Правила за упражняване на медицинската професия, след признаване на съответната професионална квалификация
Лицата, на които са признати професионалните квалификации по регулирани медицински професии, трябва да притежават познания по български език, които да им позволяват упражняването на регулираната професия на територията на Република България.
Проверката на познанията по български език е задължителна при упражняване на професия, която има последици за безопасността на пациентите или когато е налице сериозно и конкретно съмнение относно достатъчната степен на езикови знания на лицето с оглед професионалната дейност, която то ще извършва.
Проверката на познанията по български език се извършва след признаването на професионалната квалификация по регулираната медицинска професия.
Проверката на познанията по български език по отношение на регулираните медицински професии се извършва по реда на наредбата по чл. 186, ал. 3, т. 1 от Закона за здравето (Наредба № 15 от 2005г. за установяване на владеенето на български език и професионалната терминология на български език от чужденците за упражняване на медицинска професия в Република България) и трябва да е пропорционална на дейността, която ще се упражнява.
Изпитът за установяване на владеенето на български език и професионална терминология на български се организира и провежда от Центъра за оценяване в предучилищното и училищното образование. Подробна информация за процедурата по провеждане на изпита можете да намерите на следния интернет адрес: http://copuo.bg/page.php?c=24&d=82
Актът, с който се постановява резултатът от проверката на познанията по български език, подлежи на обжалване при условията и по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Съгласно чл. 183 от Закона за здравето, лекарите и лекарите по дентална медицина упражняват медицинската професия при условията на ал. 1 и на чл. 3, ал. 1 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина. Медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти, зъботехниците и помощник-фармацевтите упражняват медицинската професия при условията на глава втора от Закона за съсловните организации на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти, на зъботехниците и на помощник-фармацевтите. Магистър-фармацевтите упражняват медицинска професия при условията на ал. 1 и чл. 3, ал. 1 от Закона за съсловната организация на магистър-фармацевтите.