Степента на риска от увреждане на човешкото здраве под въздействието на фактора „шум” в околната среда е трудно установима. Обикновено този фактор не действа изолирано, а участва в изключително сложна комбинация с други рискови за здравето фактори, които могат да бъдат химични, физични, биологични, психологични и такива, свързани с начина на живот, атакуващи човешкия организъм в течение на целия му живот. Вредата от шума се превръща в една от характеристиките на модерния живот.
Шумът атакува почти всички органи и системи на човешкия организъм, като се проявява главно в четири насоки:
1. Психологично въздействие: раздразнение, влияние върху работоспособността, въздействие върху речевата разбираемост и умствените способности.
2. Физиологично въздействие:
а) Върху слуховия орган.
б) Върху функциите на отделни органи и системи:
в) Върху организма като цяло и в частност върху висшата нервна дейност (нервна преумора, психични смущения и нестабилност, смущения на паметта, раздразнителност) и вегетативната нервна система (усилен тонус, който може да доведе до редица сърдечни, циркулаторни и други прояви).
3. Въздействие върху съня – смущаването на нощната почивка не дава възможност за възстановяване на работоспособността и постепенно довежда организма до състояние на преумора.
4. Загуба на слуха в резултат на продължително влияние на шум с висока интензивност.
Действието на фактора шум е най-отчетливо изразен в урбанизираните райони с население над 100 000 жители. Шумовото им натоварване зависи както от интензитета на шума, така и от продължителността на неговото въздействие.
Авиационният шум е по-дразнещ в сравнение с шумовете от други източници, тъй като се състои от спорадични шумови събития с определен издигащ се и спадащ модел и с по-висока честота и сила, към които човешкото ухо е особено чувствително.
Най-силно въздействие върху акустичната обстановка оказва транспортният шум. Неговият дял е 80-85% от общото шумово натоварване в градовете. Непрекъснатото увеличаване броя на моторните превозни средства и грешките в градоустройственото планиране са основните причини за оформянето на урбанизирана среда с утежнен, неблагоприятен за човешкото здраве акустичен режим.
Например в анализа на шума за гр. Бургас като основни причини за повишеното звуково налягане са посочени: високата интензивност на автомобилния трафик, липса на модерна инфраструктура за извеждане на основния поток на транзитно преминаващи автомобили, липса на пътни съоръжения тип „детелина”, особено към големите жилищни комплекси, амортизирани превозни средства на градския транспорт, тесни и неозеленени улици, минимално разстояние между сградите и пътните платна, липса на достатъчно места за паркиране, което затруднява трафика на моторните превозни средства в централната градска част. Тази констатация се отнася с еднаква сила за всички по-големи градове.
Съгласно Допълнителната разпоредба на Закона за защита от шума в околната среда "локални източници на шум" са търговските обекти, увеселителните заведения, сервизите за услуги и други, разположени на територията, определена като урбанизирана територия по Закона за устройство на територията.
Съгласно Наредбата за условията и реда за упражняване на държавен здравен контрол измервания на шума се извършват в присъствието на представител на обекта-локален източник на шум, и собственика на жилището/обществената сграда или негов представител.
Регионалните инспекции за опазване и контрол на общественото здраве създават, поддържат и съхраняват досиета на обектите-локални източници на шум, срещу които са постъпили сигнали на граждани, юридически лица, държавни и общински органи и организации.
Досието на обекта включва най-малко следната информация:
В обектите локални източници на шум се извършват контролни проверки и измервания на нивата на шум най-малко 2 пъти в рамките на 12 месеца, като първото измерване се извършва след изтичане срока на предписаните мероприятия, а второто-в рамките на 12 месеца от датата на получаване на сигнала.
През 2009 г. са обхванати с контролни измервания 793 локални източници на шум в цялата страна, в които са извършени общо 2911 определения. От тях 921 (31,64%) са над пределни допустимите нива.