Артериалното кръвно налягане е един от „виталните признаци” и е важен индикатор за здравословното състояние на човека. Измерването на артериалното налягане е важна част от всеки преглед при лекаря. Абнормно повишеното артериално налягане е маркер за хипертония, която от своя страна е основен рисков фактор за сърдечно-съдови, мозъчно-съдови, бъбречно-съдови и други съдови заболявания.
Хипертонията се определя като постоянно повишено АН, тоест налягане което превишава условно приетото за нормално ниво.
Диагнозата „хипертония” трябва да бъде основана на множество измервания на артериалното налягане при няколко посещения в лекарсия кабинет. Приема се диагноза артерилана хипертония, когато при две измервания в две амбулаторни посещения средната стойност на артериалното налягане надвишава 140/90 mmHg.
Класификацията на хипертонията според Светованата здравна организация:
| Категория | Систолно АН /mmHg/ | Диастолно АН /mmHg/ |
|---|---|---|
| Оптимално | <120 и | <80 |
| Нормално | 120-129 и / или | 80-84 |
| Високо нормално | 130-139 и / или | 85-89 |
| Хипертония І степен | 140-159 и / или | 90-99 |
| Хипертония ІІ степен | 160-179 и / или | 100-109 |
| Хипертония ІІІ степен | ≥180 и / или | ≥110 |
| Изолирана систолна | ≥140 и | <90 |
Нивото на артериалното налягане търпи значителни колебания в рамките на денонощието или на по-големи периоди от време. Кръвното налягане се влияе от нивото на активност – натоварване, почивка, степен на бодрост или сън, фактори на средата като температура, настроение, емоционални и физиологични фактори, които повлияват отговора към външни и вътрешни дразнители.
Апаратът за измерване на артериалното налягане се състои от стетоскоп или известен в практиката като „лекарска слушалка” и сфигмоманометър т.е. самият „апарат за кръвно налягане”. Последният се състои от маншет, който се увива около ръката, свързан с ръчна помпа и с манометър или цифрова скала, която показва стойностите на налягането.
Най-разпространения метод за измерване на артериалното налягане е основан на пртискане на брахиалната артерия (така се нарича артерията на мишницата на ръката) до степен на прекратяване на артериалните пулсации. Артерията се притиска чрез обвиване около крайника на неразтеглив маншет с надуваем балон вътре в него и надуването му докато налягането превиши артериалното. Когато артерията е притисната, пулсациите не могат да бъдат палпирани или чути дистално от мястото на притискането. При спадане на налягането с отваряне на помпата, в частично притиснатата артерия се установява пулсиращ кръвен ток, под формата на ритмични тонове. Стетоскопът се поставя върху притиснатата артерия на мишницата с цел усилването на тези тонове.
Нивото на налягане отразено на манометъра, при появата на първия тон представлява максималното налягане т.е. систолното налягане или т.нар. „горна граница” на артериалното налягане.
Нивото на налягането, при което тоновете се преустановяват е стойността на дисатолното налягане или т.нар. „долна граница” на артериалното налягане.
На пазара се предлагат и много автоматични апарати за измерване на АН. Стойността на систолното налягане измерена по този метод е точна, но не винаги е точна стойността на диастолното налягане. При апаратите, които се прикрепят към пръста или китката на ръката, измерената стойност на АН силно зависи от позициятан на ръката, затова използването на тези устройства не се препоръчва, освен в точно определени и непроменени условия.
Материалът е подготвен от доц. д-р Нина Гочева – национален консултант по кардиология