Между всички храни, зеленчуците и плодовете са безспорните лидери като храни, които намаляват канцерогенния риск. От сумирани 264 изследвания на релативния риск за канцерогенеза с различна локализация, в зависимост от приема на зеленчуци и плодове, при 205 от тях е намерен протективен ефект, а при 51 от проучванията не е установен ефект. Протективното действие се отнася най-вече за рак с тъканна локализация като езофагус, стомах, колон, бял дроб, панкреас и пикочен мехур. Най-ниска протекция се наблюдава по отношение на хормон-зависимите тъкани - на проста и гърда.
Протективен ефект е установен по отношение общата консумация на зеленчуци и общо на плодове; силна връзка се открива с консумацията на сурови плодове, на чесъна и лукови зеленчуци (праз лук, зелен лук, кромид), на зелените листови зеленчуци (спанак, лапад, марули, коприва), на моркови, домати, чушки, зелевите зеленчуци (зеле, броколи, карфиол), цитрусови плодове (портокали, грейпфрут, мадарини, лимони) и т.н.
Биологична база за протективното действие на зеленчуците и плодовете включва съдържащите се в тях витамини, минерали и биоактивни съединения с антиоксидантно действие (витамин С и Е, каротеноиди, флавоноиди, селен), фолати, хранителни влакнини и други биоактивни съединения.
Други полезни храни са пълнозърнестите храни, които имат специален протективен ефект по отношение на рака на стомаха, рака на дебелото и правото черво. Вероятна причина се свързва със съдържащите се в тях хранителни влакнини, нишесте, есенциални мастни киселини, витамин Е.
Ядките (специално бадеми и орехи) и семената съдържат широк набор от вещества с антираково действие и въпреки, че проучванията все още не са достатъчни, за да се даде категоричен отговор, те са храни с вероятно защитно действие по отношение на рака. Протективният ефект на ядките се свързва с високото съдържание в тях на витамин Е, селен, фитинова киселина, фенолни съединения (елагинова киселина); с лигнаните в семената (сезамин в сусамовите семена).
Рибата, която е богат източник на n-3 дълговерижни полиненаситени мастни киселини се счита за протективна храна по отношение риска от ракови заболявания.
По отношение на бобовите храни съществуват противоречиви резултати. Извършен мета-анализ на 58 епидемиологични проучвания е показал, че при 29 от тях се установява намален риск за рак на гърдата при увеличаване консумацията на соя и соеви продукти, при 22 проучвания се намира по-висок риск при увеличаване консумацията на соя, а при 7 проучвания не е установена връзка. Все още преобладаващо е мнението, че соевите продукти намаляват риска от рак на гърдата при жените.
Чаят (зелен и черен) притежава потенциал за намаляване риска от рак на стомаха, правото и дебелото черво. Протективният му ефект по отношение на канцерогенезата се свързва с антиоксидантното действие на съдържащите се в него полифеноли. Особено многобройни са доказателствата по отношение на зеления чай - резултати от моделни експерименти показват протекция спрямо рака на белия дроб, езофагус, дуоденум, панкреас, черен дроб, гърда, колон.
Данните за ролята на кафето по отношение на риска от ракови заболявания са противоречиви. Някои проучвания показват, че свръхконсумацията на кафе може да увеличи канцерогенния риск, други изследователи или не намират връзка между количеството на консумираното кафе със заболеваемостта от рак или установяват защитен ефект, специално по отношение на рака на правото и дебелото черво. Полезният ефект на кафето се свързва със способността на съдържащия се в него кофеин да активира ензима глутатион-трансферазата, важен компонент на антиоксидантната защита на клетките в организма.
Установено е, че умерената консумация на червено вино, което е богато на флавоноиди намалява риска от голям брой тумори.
Редица подправки и билки също могат да увеличат защитата срещу рака. Такъв предпазен ефект е установен при черния пипер относно рака на пикочния мехур. Джинджифилът, куркума (съставка на кърито), шафрана и други подправки при проведени изследвания върху експериментални животни също са показали обнадеждаващи резултати.
Счита се, че когато храната доставя достатъчни количества витамини, минерали и биоактивни вещества, няма нужда от допълнителния им прием под формата на хранителни добавки за намаляване риска от развитие на ракови заболявания. Изследванията са показали, че разнообразната и достатъчна храна, осигуряваща адекватни количества хранителни вещества изпълнява не само необходимата роля за удовлетворяване на жизнените функции, но оказва достатъчен защитен ефект и по отношение развитието на ракови и други заболявания.
На базата на получените на този етап резултати за връзката между храните, храненето и риска от ракови заболявания могат да се направят следните основни препоръки за хранене:
В 36 епидемиологични проучвания е установено, че високата консумация на червени меса увеличаване риска от рак на колона, ректума, панкреас, гърда, простата, бъбреци. Вероятната причина се свързва с високото съдържание общо на мазнини и на наситени мастни киселини в месата; образуване на N-нитрозосъединения при пушени меса и колбаси, образуване на канцерогени при термична обработка.
Епидемиологичните и експериментални проучвания показват, че консумацията на много горещи напитки увелича риска от рак на хранопровода.
Редовната свръхконсумация на кафе (над 5 чаши дневно) може да увеличи риска от рак на пикочния мехур. Възможният механизъм се свързва с установения ефект на кофеина да потиска възстановяването на нарушенията в ДНК и да катализира биоактивирането на канцерогенните ароматни амини.
Високата консумация на алкохолни напитки (особено концентрирани алкохолни напитки) увеличава риска предимно на рак на черния дроб.