Шизофрения
Около 1% от хората по света страдат от шизофрения, сочат данните на Световната здравна организация (СЗО). Това означава, че у нас от болестта са засегнати около 70000 души. Това каза проф. Вихра Миланова, национален консултант по психиатрия на семинар по повод Световния ден за борба с шизофренията – 11 април.
15 нови случая на болестта откриват лекарите на всеки 100 000 души. 2/3 от тях изискват болнично лечение. Средната възраст, на която се открива заболяването при мъжете е 21 години, а при жените -27 години. Около 15-20% от болните се възстановяват след първия пристъп, 52 % са без психотични симптоми през следващите 2 години след първия пристъп. 50% от болните обаче са с частично нарушено функциониране след пореден пристъп, а 25% стават инвалиди.
С термина шизофрения са обединява спектър от клинични състояния. Затова не може да се направи и ясна прогноза, тъй като болестта е разнородна както по протичането си, така и по проявленията си.
Симтоми на шизофренията
Основните симптоми са в сферата на преживяванията, мислите и усещанията. Сред ранните признаци, които са знак за консултиране със специалист са значими промени в поведението, които не могат да бъдат обяснени с конкретна причина - раздяла, смърт на близък или тормоз. Това винаги трябва да е тревожен сигнал. Едно от най-характерните преживявания е преживяването за загуба на свободна воля и усещане за подчиненост на външна сила или чужда воля. Аспект на това преживяване е възприемането дори на собствените мисли като нещо външно, диктувано от друг. Нарушенията във възприятията под формата на слухови и сензорни халюцинации са често срещани при това състояние.
Параноидните страхове са друг важен признак при шизофренията. Смята се, че се наследява не самата болест, а предразположеността към нея. Затова шизофренията не е класическо наследствено заболяване. Ако единият родител страда от състоянието, вероятността детето да се разболее е около 15%, но ако и двамата са с този проблем - вероятността нараства с 30%. Има и други фактори, които все още не са достатъчно добре идентифицирани и ако те бъдат проучени това ще подобри профилактика в семейството или училищната среда. Специалистите определят отношенията в семейството като много важен фактор. Родителите не трябва да подават с поведението си противоречиви послания - да казват нещо, а след това с действията си да изразяват противоположното. Това изключително много обърква израстващите младежи.
Лечение
При половината от пациентите шизофренията протича сравнително благоприятно и при адекватно лечение и правилно отношение болните могат да водят нормален живот. Преди да се пристъпи към лечение, изключително важно е да се постави точна диагноза, за да може да се прецени дали се налага медикаментозно лечение. В България са достъпни всички медикаменти, които се прилагат за лечението на заболяването по света. Лекарствата обаче потискат не само симптомите, но и други процеси в организма на младия човек. Затова основният проблем не е в медикаментите, а в отношението към болните и социалните фактори. Когато се чувстват отхвърлени, нямат работа, нито семейство, това води до влошаване на състоянието им. Нагласите на околните са много сериозна пречка страдащите да се справят с последиците от болестта. Дори да е напълно излекуван, човекът продължава да страда, вече не от симптомите или остатъчни физиологични нарушения, а от отношението на другите хора. Това може да осуети връщането на предишния социален статус преди настъпването на здравословния проблем, което е много фатално за младия човек.
Лечение в домашни условия
Напоследък се утвърждава принципът, че лечението трябва да се провежда в обичайната домашна среда защото дава по-добри резултати. Изборът зависи от нагласите на родителите. Често родителите също трудно приемат, че това е психично разстройство, а предпочитат да мислят за него като резултат от магии и започват да ходят по врачки и т.н. В Гърция например, с която България е сродна култура, 75% от майките на деца с шизофрения считат, че състоянието на децата им не е медицински проблем, а резултат от черна магия. Колкото повече се забави лечението, толкова по-трудно се спира развитието на процеса защото всеки пристъп прогресивно уврежда състоянието на човека и по-специално е токсичен за мозъка.
Като своеобразно съчетание на домашни условия и специализирано лечение у нас се прилага утвърдената практики от други страни за “Защитени жилища” за лица с хронични психични заболявания, които са пациенти на психиатричните болници. В България има 11 дневни центрове с 265 места в 9 града, както и 11 защитени жилища с около 100 места. Основната цел е окуражаване на автономността, социалното участие и интеграцията на хората с психично страдание сред т.нар. здрави. По този начин се създава система от социални връзки и роли за помощ, взаимопомощ, защита и подкрепа при задоволяване на базовите потребности на индивида в обществото. Тази форма на подкрепа и помощта на лицата, страдащи от хронични психични заболявания, едновременно задоволява 4 типа потребности:
- Клинични – качествено лечение, адекватна реакция при криза
- Пехабилитационни – възможност за изпълняване на нормални социални роли
- Хуманитарни – физическа безопасност, достатъчен доход, адекватно жилище
- Потребност от контакт с близките хора, най-вече със семейството и съседите
Презентазии
Психосоциална рехабилитация
PPT файл, 2,3 MB, качен на 20.04.2011
Световен ден за борба с шизофренията
PPT файл, 2,5 MB, качен на 11.04.2011