Върни се горе

Клинична картина, диагностика и лечение

Характерна клинична проява на стеснение на съд, хранещ сърдечния мускул е предногръдната болка на широка площ, съпроводена от изтръпване на долна челюст и една или двете ръце. При стабилна форма за заболяването тази стенокардна болка е свързана с физическо усилие и преминава след неговото преустановяване. За разлика, при острия миокарден инфаркт болката е много силна, проявява се в покой и обичайно е съпроводена ог гадене, повръщане и обилно изпотяване. Много често, при възрастни болни и пациенти диабетици може да няма типична клинична проява и само промените в електрокардиограмата насочват към диагнозата.

На всеки пациент с предногръдна болка в покой трябва да бъде проведена електрокардиограма с оглед изключване на остър съдов инцидент. При белези за остро запушване на съда максимално бързо трябва да бъде предприето лечение, което да възстанови неговата проходимост. Това може да бъде осъществено с интервенционални методи на лечение (провеждане на коронарография и стентиране) или с интравенозно приложение на медикаменти, които разтварят тромба в лечебни заведения без възможност за интервенционално лечение.

В нашата страна с нарастване на броя и географското покритие на катетеризацинни лаборатории и наличната програма на Министерство на здравеопазването за лечение на остър миокарден инфаркт е осигурен 24 часов достъп на пациентите с ОМИ до центрове с възможност за провеждане на интервенционално лечение. Ключово е значението на фактора време от началото на симптоматиката до търсене първи медицински контакт с оглед правилната организация и максимална ефективност на прилаганото лечение.

В случаите, в които липсват електрокардиографски промени, както и при налична гръдна болка при физически усилия е необходимо провеждане на допълнителни изследвания с оглед диференциране на сърдечната от несърдечна симптоматика. Най-често се прилагат ехокардиографията и велоергометрията (ЕКГ тест с натоварване).

Профилактика

От съществено значение е изграждането на правилна профилактична стратегия насочена към съвкупността от рискови фактори, стоящи в основата на развитие на атеросклеротичния процес. С оглед провеждане на реална профилактика водеща до намаляване риска от сърдечно-съдови заболявания е необходимо всеки пациент да познава и активно участва в лечебния процес. 

  • Контрол на повишеното артериално налягане - За всички хора, кръвното налягане трябва да бъде под 140/90 mmHg. За хора с установено атеросклеротично заболяване (преживяни инфаркти, инсулти, стенокардия) или захарен диабет кръвното налягане трябва да бъде под 130/80 mmHg. Това може да бъде постигнато с намаляване приема на готварска сол, разширяване на двигателната активност и редовен прием на медикаменти с цел достигане посочените прицелни стойности.
  • Контрол на повишените липиди в кръвта - Основната цел за забавяне процеса на атеросклероза е да се намали максимално “лошия” холестерол (LDL) и да се увеличи “добрият” холестерол (HDL). В болшинството от случаите успоредно с диетичния режим се налага продължителна терапия с медикаменти.
  • За всички хора, нивата на холестерола в кръвта трябва да бъдат:
    • Общ холестерол - под 5 mmol/l
    • LDL-холестерол (“лош”) - под 3 mmol/l
  • За хора с установено атеросклеротично заболяване (инфаркти, инсулти, стенокардия) или захарен диабет, нивата на холестерола в кръвта трябва да бъдат задължително:
    • Общ холестерол - под 4.5 mmol/l
    • LDL-холестерол (“лош”) - под 2.5 mmol/l
    • HDL-холестерол (“добър”) - за мъже над 1.0 mmol/l , за жени над 1.2 mmol/l
  • Отказ от тютюнопушене
  • Намаляване на телесното тегло и разширяване на физическата активност
  • Поддържане на кръвната захар под 6.0 mmol/l 

Материалът е подготвен от доц. д-р Божидар Финков - национален консултант по инвазивна кардиология.