На 29 септември отбелязваме Световния ден на сърцето. Той е обявен за такъв през 1999 г. от Световната федерация на сърцето (WHF) и Световната здравна организация (WHO). Целта на инициативата е чрез различни събития по света да се повиши информираността на обществото относно сърдечно-съдовите заболявания, опасността за здравето, която представляват, и превенцията им.
Към момента те продължават да бъдат една от водещите причини за заболяемост и предотвратима смъртност в световен мащаб, като всяка година отнемат живота на над 18 милиона души. Затова е важно хората да познават рисковите фактори за развитие на тези заболявания и контролирайки ги, да се предпазват. Онези от тях, върху които можем да въздействаме, са: високият холестерол, наднорменото тегло и слабата физическа активност, вредните навици като тютюнопушене, злоупотреба с алкохол и преяждане, психоемоционалният стрес, високото кръвно налягане и захарният диабет. Въпреки че фактори като фамилната обремененост, полът и напредналата възраст са необратими, можем да им влияем, като ограничим останалите причини и се придържаме към принципите на здравословен начин на живот. Заедно с ранната диагностика и намаляването на инвалидизацията сред вече засегнатите пациенти това са най-ефективните методи за профилактика на сърдечно-съдовите заболявания.
Също така, за да подобри здравето и качеството на живот на населението, в изпълнение на Програмата на ООН за устойчиво развитие до 2030 г., България прие Национална програма за превенция на хроничните незаразни болести 2021-2025. Сред дългосрочните цели, заложени в нея, е намаляването с 10% на преждевременната смъртност (преди 65-годишна възраст) от сърдечно-съдови заболявания и на заболеваемостта от сърдечна недостатъчност; с 5% на смъртността от исхемична болест на сърцето, мозъчно-съдова болест и сърдечна недостатъчност и с 5% на честотата на артериалната хипертонията във възрастовата група 25-64 г.
Най-разпространените болести и състояния, засягащи сърцето, са: ангина пекторис или гръдна жаба; аритмия или неправилен сърдечен ритъм; вродено сърдечно заболяване; исхемична болест на сърцето; коронарна артериална болест, причинена от атеросклероза; сърдечен удар или внезапно блокиране на кръвообращението и снабдяването с кислород в сърцето; сърдечна недостатъчност; разширена кардиомиопатия; хипертрофична кардиомиопатия; митрална регургитация; белодробна стеноза; аортна стеноза; предсърдно мъждене; ревматично сърдечно заболяване; лъчева сърдечна болест; възпалителни заболявания – ендокардит, миокардит, перикардит и др.
Във връзка с пандемията от COVID-19 Министерството на здравеопазването обръща внимание, че боледуването от коронавирусна инфекция крие сериозни рискове за здравето на хората със сърдечно-съдови заболявания. Ето защо препоръките на специалистите по кардиология са тези пациенти да си осигурят надеждна защита с одобрените до момента в ЕС ваксини срещу SARS-CoV-2.