С 57% повече са предвидените средства за детско и майчино здравеопазване в специализираната извънболнична медицинска помощ за 2022 г. в сравнение с предходната година с Анекса към Националния рамков договор. С 34% повече пък са средствата за детско и майчино здравеопазване в болничната медицинска помощ за 2022 г., като са включени 101 клинични пътеки, за които са предвидени общо средства в размер на близо 280 млн. лв. Данните бяха изнесени по време на брифинг относно предприетите дейности за подобряване на детското и майчиното здраве.
„Постоянно излизат данни за социално-значимите, хронични заболявания, от които страда българинът. Част от тях се появяват още в ранните години от детското развитие. Те са продукт и от средата, в която живеем, и от неправилното хранене. Изключително важно е още в ранните детски години да откриваме тези заболявания, за да можем да ги профилактираме и лекуваме навреме“, заяви министърът на здравеопазването проф. Асена Сербезова. По тази причина са осигурени допълнително 350 хил. лв. за посещение за осигуряване на здравни грижи за новородено дете до 14 дни след като е изписано от лечебното заведение. За профилактични прегледи на лица до 18 г. са предвидени над 32 млн. лв., което представлява увеличение средно с 38% спрямо предходната година.
Здравният министър уточни, че с промяна в Наредба № 8 от 2016 г., свързана с профилактичните прегледи, заплащани от здравната каса за бременните жени са включени и два допълнителни прегледа за проследяване на бременността – ехографско изследване за фетална морфология, което до момента не е заплащано от НЗОК, както и изследване за хепатит С. С изменение и допълнение на Наредба № 26 на здравнонеосигурените бременни ще се предостави възможност за 4 прегледа, пакет от изследвания и 2 хоспитализации, при необходимост, по време на бременността.
Статистиката сочи, че страната ни остава на второ място в Европейския съюз по детска смъртност. Министър Сербезова отбеляза, че се наблюдават различия в отделните области в страната, като в областите Сливен, Видин и Силистра този показател е с най-високи стойности.
Подобряване достъпа до здравни услуги и намаляване на регионалните дисбаланси в детското здравеопазване е една от целите на подготвяната от МЗ Национална стратегия за детско и юношеско здраве и педиатрична грижа в Република България 2021-2030 г. Тя трябва да е готова до края на месец октомври т.г. „Стратегията се очаква да е един от основните документи, който ще даде хоризонта на развитието на детското здравеопазване в нашата страна. Първият приоритет е развитието на профилактичните дейности в детската възраст, като акцентът е насочен върху насърчаване на здравословния начин на живот, здравословното хранене, спорта“, посочи директорът на Специализираната болница за активно лечение по детски болести „Проф. Иван Митев“ д-р Благомир Здравков.
Приоритет в Стратегията е и лекарствената политика, където се обмислят промени, свързани с изготвянето на по-ясни критерии по отношение на необходимостта от антибиотично лечение. „Целта е намаляване на антибиотичната резистентност. Това е по-широкообхватен проблем, който засяга всички възрастови групи, но неговият генезис е още в ранните детски години, когато започват да се използват тези лекарствени продукти“, подчерта министър Сербезова.
Част от стратегията включва и изграждането на Национална детска болница. „Тази болница би следвало да бъде най-високото звено на педиатрична грижа в страната. Изграждането ѝ ще осигури един интегрален подход към здравето на детето, към диагностиката, лечението, вкл. и на най-тежките и редки заболявания в детска възраст, както и най-добрата апаратура в тази област и високо квалифициран персонал“, убедена е проф. Сербезова. „Изграждането на Национална детска болница е кауза на настоящето ръководство на МЗ. По отношение на проекта, който беше започнат преди няколко години, през миналата година бяха назначени редица проверки на компетентни органи, които тази година приключиха. Агенцията за държавна финансова инспекция заключи, че процедурата, обявена по ЗОП, е с невъзможен предмет. Причината е регулация в устройството на територията, която не позволява този обект – на недовършената сграда, да бъде реализиран“, обяви началникът на кабинета на здравния министър доц. Васил Пандов. „По тази причина стартирахме предпроектно проучване на възможните имоти, собственост на МЗ, намиращи се на територията на гр. София. То има за цел да установи дали министерството притежава недвижим имот, който да покрие нуждите на детската болница, като се очаква да приключи до края на месец юли. Потенциалните недвижими имоти са в УМАБЛ „Св. Анна“, в УМБАЛ „Лозенец“, във филиал на Националната специализирана болница по физикална терапия и рехабилитация, намиращ се в кв. „Овча купел“, в прилежащи имоти на УСБАЛО "Проф. Бойчо Бойчев" в кв. „Горна Баня“ и във филиал на Националната специализирана болница по физикална терапия и рехабилитация в гр. Банкя“, уточни доц. Пандов. По думите му в рамките на тази година трябва да се проведе процедура по ЗОП за изготвяне на задание за построяването на Националната детска болница. Той обясни, че заданието има за цел да даде реалните параметри на тази болница – колко легла са необходими, какви структури ще има в нея и т.н. Доц. Пандов съобщи още, че ще бъде създаден обществен съвет, който да бъде платформа за комуникация между държавните органи и неправителствените организации по различни въпроси в сферата на детското здравеопазване, вкл. и по отношение изграждането на детска болница.
„Министерството отпусна допълнителни средства в размер на 1.5 млн. лв. за разширение на СБАЛДБ „Проф. Д-р Иван Митев“. Една от предвидените дейности е разширение на вече съществуващото интензивно отделение“, посочи д-р Благомир Здравков. По думите му леглата в интензивното отделение на лечебното заведение ще бъдат увеличени почти двойно, като необходимите медицински специалисти вече се обучават. Д-р Здравков съобщи още, че се предвижда и ремонт на цял етаж на болницата, където ще се изгради поливалентна клиника по образна диагностика, тъй като в момента болницата не разполага с такава и голяма част от децата, на които са им необходими образни изследвания, често се транспортират към други лечебни заведения.