От 16 ноември във всички Центрове за спешна медицинска помощ в страната започва тестване на протоколите за телекомуникационен и приоритетен екипен триаж. Преди това, до 15 ноември директорите на ЦСМП трябва да запознаят служителите от районните координационни централи с протоколите и стандартизираните документи за провеждането на триажа. За България триажът е сериозно нововъведение. Старият стандарт по спешна медицина, единствен в света, определя за спешен „всеки пациент, който счита себе си за такъв“. Това е деформирало и очакванията на обществото към спешните екипи, а от тук и същността на тяхната работа.
Тестването на системата има две основни цели. Първо, да обучи и усъвършенства уменията на работещите в координационните централи и второ, да даде възможност на пациентите и българските граждани, които се обръщат за помощ, да се информират за новата система и да разберат смисъла на нейното прилагане.
Триажът е система, която разделя спешността в три категории и позволява наличният ресурс да бъде изцяло подчинен на нуждите от спешна помощ на българското население:
В код ЧЕРВЕНО попадат пациенти с пряка опасност за живота, с нарушени дихателни, циркулационни и неврологични функции. В код ЖЪЛТО попадат пациенти с потенциална опасност за живота, с прогресиращи по тежест симптоми, които могат да доведат до усложнения и тежки последствия за жизненоважни функции. В код ЗЕЛЕНО попадат пациенти със симптоми с нисък потенциал за усложнения и тежки последствия.
Разделянето в трите категории ще става чрез телефонно интервю. Целта на интервюто е чрез най-малко зададени въпроси да се получи максимално информация за състоянието на пациента и за спешността на ситуацията. Най-важни са първите въпроси – какво се е случило, къде и колко са пострадалите. Например, при тежко произшествие на 67-ми км на магистрала Тракия с много пострадали, операторът вече е длъжен да задейства код Червено и да уведоми спешните екипи. Когато кодът е задействан и изпратен към екипите, интервюто може да продължи с цел да бъде подадена допълнителна информация на лекарите докато пътуват. Ако обаче се обадим, за да сигнализираме, че пред нас на тротоара лежи безпомощен човек, операторът ще ни зададе няколко помощни въпроса, за да успее да уточни в съзнание ли е, има ли проблеми с дишането и др. подобни, за да може да определи за какъв вид спешност става въпрос. При необходимост е възможно и операторът да даде важни инструкции за помощ, които присъстващите могат да приложат до идването на екипите. В момента Министерството на здравеопазването организира обучения в цялата страна в Центровете за спешна медицинска помощ за тестване на триажната система. Обучението ще завърши с обща национална среща, на която да бъдат обобщени резултатите и възникналите проблеми.