Интервю на заместник-министъра на здравеопазването д-р Адам Персенски за вестник „Труд”
Д-р Персенски, как стигнахте до идеята производителите на вредни храни да плащат „акциз", ако продуктите им съдържат над 5 грама сол?
Идеята е в съвсем суров вид, дори в зародиш. Според нея храните, които водят до нездравословен начин на живот и оказват негативно влияние върху здравословното състояние на нацията, трябва да бъдат обложени с данък. Той ще е минимален - под 10% от стойността на продукта. Съответно крайната цена за потребителя няма да се повиши с повече от 10%. За нас е много важно фирмите с такава продукция да дадат своята дан заради последиците върху организма на българите. Доказано е, че употребата на солените храни води до социалнозначими заболявания. Не става дума само за атеросклерозата, но и за затлъстяването, високото артериално налягане и др. Затова както обществото е приело, че тютюнопушенето е вредно, нека разбере, че и консумацията на тези храни е опасна. И то в не по-малка степен. Надяваме се да получим широка обществена подкрепа.
Освен чипса, дайте пример и за други вредни солени храни.- Всички, които съдържат повече от 5 грама сол и вредни мазнини. А за тях и другите съставки с опасно за здравето въздействие отдавна има научни доказателства, т.е. няма никакво съмнение. Самите фирми много добре знаят, че съдържанието на част от продуктите им наистина юди до заболявания.
Производители биха контрирали, че сиренето има доста сол, но такава е технологията на производството му. И те ли ще трябва да плащат „акциз"?
Конкретно за сиренето и други подобни храни ще трябва да се произнесат експертите. Ако трябва за определени храни, чиято технологична направа е изключение, ще заложим друга стойност за допустимо съдържание на сол. Но както е доказано, че цигарите са вредни, същото трябва да се осъзнае и по отношение на солта. Спомням си още от студентските години, че дневната доза сол трябва да е до 5 грама, а някои продукти я съдържат в по-малко от 100 грама.
Да не забравяме, че консумираме и много добавена сол, както не спират да повтарят кардиолозите.
Точно така. Има обаче заместители на натриевия хлорид и това е калиевата сол. Ако производителите сметнат, че новият „данък" би довел до по-големи разходи, отколкото ако вложат в продуктите си калиева сол, тогава да предприемат тази промяна в производството. Така ще си спестят плащането на „акциза".
Дания и Унгария вече са въвели данък „чипс". Значи появата на новия налог е въпрос само на местното законодателство и няма нужда да питаме ЕС дали може да го сторим, така ли?
За реализиране на предложението ще направим проучване на европейското законодателство и практиката в тази област. Ще проведем консултации и с Министерството на финансите. Действията на М3 ще бъдат в съответствие с ангажиментите на България като член на ЕС, няма да се допуснат нарушения на основните принципи на свободно движение на стоки и услуги.
Водили ли сте разговори с производители на солени храни и какво е тяхното мнение?- Не, все още не. Вие, медиите, реагирахте много бързо на нашето намерение и веднага го оповестихте. По тази причина все още не сме го обсъдили с Министерството на земеделието, чиято Агенция по храните ще даде много важно становище по казуса.
Сигурно очаквате подкрепа от пациентски организации и майки, които в последните години активно застават зад биохраните?
И с тях все още не сме разговаряли, но се надявам да ни подкрепят. Дано българите разберат желанието ни да намалим консумацията на сол. А средствата, които ще постъпят с „данъка", ще отиват в държавния бюджет, както е с акцизите върху цигарите и алкохола. Тепърва ще говорим по темата и с Министерството на финансите.
То, като чуе идеята за приходи в хазната, едва ли ще е против?- Да, най-вероятно ще са доволни. Нашата цел е не да наложим данъка, който ще донесе финансови ползи, а да стимулираме модела на здравословно хранене. После -всеки сам да избере дали да купува вредни продукти, или не. Нека обаче хората помнят,че по процент затлъстели възрастни и деца България е на едно от водещите места в Европа. Категорично една от причините е не само недостатъчната физическа активност, но и вредният начин на хранене.
Наскоро санитарните инспектори поискаха да влизат в барове и кръчми заедно с полицията, защото нарушители клиенти им налитат на бой, пък и контрольорите нямат право да искат документи за самоличност (т.е. няма как и да съставят акта за глобата). Какво ще предприемете срещу тези проблеми?
Не е проблем проверките да се извършват съвместно със служители на МВР, но има доста порочни практики. До мен стигнаха доста сигнали от Регионалните здравни инспекции (РЗИ) и граждани за толерирани заведения, които са били предупреждавани за предстоящите инспекции. Това е недопустимо. Явно в закона има пропуски, макар той вече да е доказал ефективността и ползата си.
Ще има ли наказани в РЗИ за изтичането на информация къде ще се правят проверки за пушене на закрито?
Ако подадените сигнали се докажат, да. А имаме пристигнали такива от много РЗИ. От цялата страна. Сами обаче знаете, че подобно нарушение трудно се доказва.- С предложение на „Атака" се прави пореден опит за либерализиране на режима за пушене на закрито. Очаквате ли цигарената забрана да падне в зала, при положение че здравната комисия отново застана зад ограничението?
Надявам се то да остане. Цялото ръководство на МЗ е против промяна в режима. Очакваме и парламентът да потвърди мярката, която е в името на здравето на българите.- Вашият ресор е общественото здраве. Над какви други промени, свързани с него, работите в момента?
МЗ има много програми, които се изпълняват. Целта ни е те да са ефективни, да постигнем реална превенция и профилактика. Защото профилактиката е много по-евтина от самото лечение, макар и по-обхватна и по-трудна. Установим ли едно заболяване рано, за лекуването му, просто казано, ще похарчим 20 пъти по-малко.
От години само половината от осигурените българи отиват на задължителния профилактичен преглед. Кога ще се промени това?
Проблемът е много сериозен, ще разчитаме на вас, медиите, да обяснявате колко важна е профилактиката. На семейните лекари също. Има много начини за разяснителни кампании. Най-важното е хората да знаят, че профилактичните прегледи са напълно безплатни за тях, защото ги поема здравната каса.
Догодина Глобалният фонд ще спре да ни осигурява средства по програмата за превенция на ХИ В вируса. Готово ли е МЗ да поеме новия разход?
Да, ще разполагаме с финансиране до края на годината. Дори то трябваше да прекъсне още миналата година, но фондът го удължи. МЗ вече е планирало отделянето на необходимите средства от догодина, така че програмата няма да спре да действа. Но финансирането на лечението и сега се поема от ведомството - годишно отделяме почти 20 млн. лева за него. Фондът отпуска пари само за профилактика, изследвания и диагностика.