Линк към интервюто на министър Меджидиев за „На фокус“, Нова телевизия
Водещ: Служебното правителство закри дружеството, което трябваше да закупи медицински хеликоптери, т.нар. въздушни линейки. Ще остане ли България единствената държава в Европа, в която няма спешна помощ по въздуха? Тема в „Срещу течението“ с Евгени Генчев. Да започнем от там – защо го закриха това дружество?
Репортер: Най-малко по две причини, ако слушаме служебната власт. Едната е, че за шест месеца те твърдят, че не е свършило нищо това дружество, а втората е, че то е създадено в края на мандата на Кирил Петков, най-общо, за да се уредят „едни хора“ на „една работа“ – така твърдят от служебната власт, нещо, което Георги Гвоздейков, шефът на дружеството, категорично отрича и твърди, че е наклеветен.
Водещ: И по-важният въпрос в случая – в крайна сметка ще имаме ли медицински хеликоптери?
Репортер: Ами, както казахме – скандал между предишната и тази власт. Ако слушаш Гвоздейков, няма да имаме такива хеликоптери, защото именно неговото дружество се е занимавало до момента с тази работа, а Държавният авиационен оператор, който поема, няма законовото право, според него, да го върши. Точно обратното пък каза здравният министър, според когото до средата на годината ще имаме два, които са под наем, и то не просто хеликоптерите, а с цялото оборудване, всичко, всичко, всичко. А пък на 15 декември ще си имаме първия хеликоптер, собственост на държавата, с който да работим. Всичко това щеше да звучи много хубаво, да му повярваме веднага, ако не се беше случвало и през годините назад – много давани обещания, много неизпълнени и много загубени животи.
Даниела Петкова, майка на загиналия след инцидент в планината през лятото на 2019 година Радослав Петков: През 2019 г. получих обаждане от приятелката на сина ми, че той е пострадал в Стара планина по време на управление на планински мотор. Синът ни е транспортиран от планината на ръце до линейка, която се намира на главен път на изхода за прохода „Шипка“, закаран е в Спешна помощ – Казанлък, където не са успели да направят необходимото, преценили са, че случаят е доста тежък, качват го на линейка, с която го закарват до Стара Загора, където пристигаме и ние, може би вече бяхме три часа след инцидента. Болницата в Стара Загора преценява, че няма капацитет да се справи. Става въпрос за гръбначна травма. Ние поискахме хеликоптер и тогава разбрахме, че няма. С линейка и много дълъг и травмиращ транспорт пристигнахме в полунощ след сумарно 10 часа и започнаха интервенции, които в рамките на няколко дни бяха две, много тежки интервенции. Според лекарите безвъзвратно загубеният „златен час“ доведе до фаталния изход и до това синът ми да го няма.
Репортер: Как ви погледнаха тогава, като поискахте хеликоптер?
Даниела Петкова: Ами знаете ли, просто казаха „Няма“. Ей така – няма. И аз викам: как няма? Нужни е заплащане. Какво е нужно – т.е. аз не зная. „Ами няма“. Как няма?! „Ами няма хеликоптери в България.“ Аз едва тогава разбрах, че няма.
Д-р Таня Андреева, бивш министър на здравеопазването в кабинета „Орешарски“, 25.07.2014 г.: Надявам се, че догодина ще се проведе търг и подобен род хеликоптери ще има и в страната.
Бойко Борисов, бивш министър-председател, 26.03.2015 г.: Ако така вървят приходите в бюджета, съм обещал и на министър Москов по спешната помощ едни хеликоптери.
Костадин Ангелов, бивш министър на здравеопазването в кабинета „Борисов“ 3, 06.01.2021 г.: Направили сме постъпления за претрансформирането на тези „Кугъри“ от армията за извършването на медицинско спасяване.
Красимир Каракачанов, бивш министър на отбраната в кабинета „Борисов“ 3: Трябва само да се отделят необходимите средства.
Кирил Петков, бивш министър-председател на България, 20.07.2022 г.: Българските граждани ще могат да разчитат в най-скоро време да бъдат спасявани в рамките на „златния час“ след инцидента.
Репортер: Г-н министър, знаете ли от колко години политиците в България обещават медицински хеликоптери?
Д-р Асен Меджидиев: Аз от 28 години работя медицина и периодично съм го чувал, но не като обещание, като спрягания – може би…
Репортер: Най-малко от 13 години.
Д-р Асен Меджидиев: Може би не мога да кажа точната давност, но отдавна съм го чувал. Но най-сериозното нещо, което чух, това беше декември месец 2020 г., когато настоящият президент Радев поде инициативата, и благодарение на него в момента вече стигаме до някакви резултати.
Репортер: Защо България остана единствената държава в Европа, не в Европейския съюз, която няма медицински хеликоптери? Сърбия, Северна Македония имат, ние – не.
Георги Гвоздейков, директор на държавното дружество „България Хели Мед Сървиз“, ръководещо проекта за медицинска помощ по въздуха: Най-вероятно заради интереси и неразбирателства кой „да управлява този процес“.
Репортер: Какви могат да са тези интереси?
Георги Гвоздейков: Както знаете, в България не е тайна, че всеки бранш се контролира от определена групировка, зад която стои политическа сила. Не знам, това са мои впечатления, съмнения същевременно, но не е нормално в ХХІ век България да стои на опашката като страна…
Репортер: А може ли по-конкретен да бъдете?
Георги Гвоздейков: Не мога да бъда по-конкретен, тъй като това вече е опит да набедя някой. Просто това са впечатленията. В смисъл, анализът, който съм си правил през годините, ме кара да мисля по този начин.
Христо Алексиев, служебен министър на транспорта: Ние нямаме време за повече експерименти. Не може едно новорегистрирано дружество, създадено от нищото, да изпълнява тази дейност. Това е абсолютен държавен приоритет, защото касае живота и здравето на хората. Месец юли, в края на мандата, се създаде това дружество, може би определени хора, близки до тях, да бъдат уредени с позиции в един борд.
Репортер: Вашето обяснение, защо ви закриха?
Георги Гвоздейков: Тъй като аз не бях информиран комуникативно откъм Министерството на транспорта – то така е протичала цялата ни дейност общо взето по-назад във времето, ние бяхме поставени в пълна изолация.
Репортер: Не сте си общували много-много?
Георги Гвоздейков: Ами, много трудно общувахме, макар че аз съм полагал всички усилия да инициирам, да осъществим контакти, те ни игнорираха от абсолютно всички работни срещи, които се правеха с Министерството на здравеопазването. Бяхме зачеркнати от самото начало.
Репортер: Дружеството е създадено в края на мандата на кабинета „Петков“, за да „се уредят близки хора с позиции в един борд“. За вас ли става въпрос?
Георги Гвоздейков: Аз, слушайки министъра, като се прибрах вкъщи исках да изслушам всички записи от негови участия – той имаше задачата да ме наклевети, в смисъл, да говори неистини. И наистина беше поставен в едно много сложно положение, в което трябваше да изпълни тази задача срещу мен. Първо, министърът трябва да знае, защото явно не познава правилата, че първо в Закона за гражданско въздухоплаване, където е негов ресор, авиационният транспорт, член 64 гласи следното: „Авиационен оператор е лице, регистрирано по Търговския закон“.
Репортер: Т.е. сега това преструктуриране не отговаря на закона според вас?
Георги Гвоздейков: Да вземат да си научат правилата.
Репортер: Това така ли е според вас?
Георги Гвоздейков: Точно така е. Първо, когато говориш неистини, поне от уважение към обществото две думи да кажеш, които да са реални, да кореспондират с истината.
Репортер: „Сложени едни хора на хубава работа – прекъсваме това“ – хайде, ако мога да интерпретирам.
Георги Гвоздейков: Правителството на Кирил Петков реално създаде основата да получим лиценз, свидетелство за авиационен оператор. Това, което се говори, е много лесно и добре стои в момента в тази предизборна обстановка – ние назначихме едни хора да вземат едни пари. Абсолютно без стойност.
Репортер: Добре, кажете ясно какво свършихте за тази половин година?
Георги Гвоздейков: Най-трудната задача беше да осигурим персонал – осигурихме го. За да създадеш авиационен оператор, трябва да набавиш въздухоплавателно средство – изработихме цялата документация за обществената поръчка. Другата важна задача…
Репортер: Има ли създадени екипи? Ясно ли е, ако дойде утре този хеликоптер, кой ще го управлява, ще има ли лекари в него?
Георги Гвоздейков: Ние имахме създадени екипи откъм летателната дейност – пилоти два екипажа, наземен състав, който е по изискване на регламента, двама инженери, които да се занимават с техническото обслужване, и екип, който да поддържа летателната годност на въздухоплавателните средства.
Репортер: Вие ли отговаряхте за това да е ясно, когато излети хеликоптерът, къде каца?
Георги Гвоздейков: Не, ние не отговаряхме за това, тъй като вече тук е работа на Министерството на здравеопазването, което трябва да осигури възможността, тъй като те са собственик на инфраструктурата, където са болниците, където са площадките – това е техен ангажимент.
Д-р Асен Меджидиев: В момента тръгваме да обучаваме медиците. Защо? Те ще дойдат, хеликоптерите. Ние трябва да подготвим площадките. Някой от тях замисли ли се да тръгне да оформя площадките по болниците, където ще кацат? Някой подсигури ли хамбарите, някой подсигури ли базите, където ще бъдат разположени тези хеликоптери? На тези бази подсигуриха ли се помещенията, където дежурните медицински екипи ще трябва да дежурят?
Репортер: Това цялото нещо кой трябваше да го свърши?
Д-р Асен Меджидиев: Ами т.нар. „борд“.
Репортер: Дружеството?
Д-р Асен Меджидиев: Да, добре – дружеството.
Репортер: „България Хели Мед Сървиз“?
Д-р Асен Меджидиев: Да.
Репортер: А не е ли ваша работа, на здравното министерство, да поеме здравната част?
Д-р Асен Меджидиев: А каква е работата на това дружество, за какво е създадено?
Репортер: Е не ги ли обсъждахте тези неща?
Д-р Асен Меджидиев: Обсъждах ги. Просто отсреща нямахме нищо, никой.
Георги Гвоздейков: Моята идея беше и съм настоявал за координация, за всевъзможни опити за контакти с Министерството на здравеопазването и винаги бяхме отхвърляни, както казах.
Репортер: И от здравния министър?
Георги Гвоздейков: Точно така.
Репортер: С какъв аргумент?
Георги Гвоздейков: Аргументи не сме получавали. Просто не ни канеха по никакви срещи. Аз съм искал два пъти с писмо официално през министерствата на транспорта и здравеопазването да се съберем на една маса, да изкоментираме.
Репортер: За да обсъдите точно и ясно какво?
Георги Гвоздейков: Да, в крайна сметка ние бяхме органът в държавата, който беше натоварен с тая задача да получи лиценз за спешна медицинска помощ по въздух и да подпомогнем здравеопазването. Ние изцяло работехме в тяхна помощ и подкрепа, по никакъв начин не сме искали да бъдем капсулирани, да сме се капсулирали сами. Ние сме се молили за срещи.
Репортер: Молили сте се за срещи с министъра?
Георги Гвоздейков: Точно така, точно така. С министъра, с министъра на здравеопазването. С министъра на здравеопазването съм се опитвал през други хора да вляза, ходил съм при него, говорил съм.
Репортер: Той каза, че ви е търсил многократно.
Д-р Асен Меджидиев: Срещал съм го.
Репортер: За да синхронизирате съвместната си работа за хеликоптерите, но отсреща е било затворена врата.
Д-р Асен Меджидиев: Казах ви, че съм се срещал с него, само че нямаше нищо от отсрещната страна. В момента сме създали група – професори, лекари, специалисти от Министерството на отбраната, специалисти от Министерството на транспорта, с експертиза, които знаят какво готвят в момента. Преди това имахме т. нар…
Репортер: Дружество, търговско дружество.
Д-р Асен Меджидиев: Да, от няколко човека. Така и не разбрах къде са специалистите.
Репортер: Закриването на това как ще помогне да се свърши по-добре работата с хеликоптерите?
Д-р Асен Меджидиев: Аз споменах, че под патронажа и егидата на президента ние създадохме много сериозен екип от професионалисти, всеки с неговата експертиза. Държавният авиационен оператор е структура с голям опит, първо. Това ще подсигури на държавата абсолютно безплатна помощ за всички граждани.
Георги Гвоздейков: Знаете, че всички случаи напоследък, които завършват и фатално, се случват в планината. Мога ли сега да попитам министъра, като по Конституция спешната медицинска помощ е безплатна за всеки гражданин, как при инцидент в планината, когато има нужда от планинско спасяване, което означава, че всеки хеликоптер вече ще трябва да бъде оборудван с лебедка, да бъде обучен съответният парамедик или техническо лице, което ще оперира с лебедката, ще се спука в…
Репортер: Да, за всички специфики.
Георги Гвоздейков: Мога ли да попитам сега министъра и всички тези „велики мислители“ как точно и по какъв начин ще се финансират тези операции, тъй като това вече не е спешна помощ, дефинирано по регламент, спешна медицинска помощ по въздух? Какъв е точно бизнес планът? Ето тук пак опираме до пари.
Репортер: Ама не е бизнес план.
Георги Гвоздейков: Как да не е бизнес план?
Репортер: Той затова казва: „Не е работа на търговско дружество, а на държавата“.
Георги Гвоздейков: Тогава как всеки нормален европейски турист, който си плаща застраховка в чужбина, в която застраховка е включено и планинско спасяване, и спешна медицинска помощ, си плащат всяка година членски внос за тази дейност и получават услугата?
Д-р Асен Меджидиев: Това е спешна медицинска помощ за всеки един български гражданин, за всеки един на територията на България.
Репортер: Сметката все някой трябва да я плати, нали така?
Д-р Асен Меджидиев: Държавата. Това са усилията на държавата. Държавата ще заплаща. Казвам, че за гражданите ще бъде абсолютно безплатна.
Репортер: Има ли пари?
Д-р Асен Меджидиев: Това са приоритетите.
Георги Гвоздейков: Не може да стане това нещо – пълен абсурд! И ви казвам защо. Защото пак става въпрос за харчене на едни пари. Първо, България няма приет бюджет за 2023 г. Така ли е?
Репортер: Така е.
Георги Гвоздейков: Откъде ще вкарат пари в момента за този разход? За да тръгваш да правиш такъв разход, трябва да направиш…
Репортер: А вие откъде щяхте да ги вкарате?
Георги Гвоздейков: Ама ние си ги имаме в бюджета.
Репортер: Във вашия си бюджет?
Георги Гвоздейков: В смисъл, тия пари, с които разполагаме, са от бюджета от предното Народно събрание.
Репортер: За обществената поръчка?
Георги Гвоздейков: Точно така.
Репортер: Кога в България ще кацне първата въздушна линейка?
Георги Гвоздейков: Тази година няма да е, със сигурност. Защото по другата обществена поръчка, по която трябва да бъдат купени шестте нови хеликоптера, нямаме подписан договор към момента, а вече сме март. Кой нормален производител в света, който произвежда хеликоптери, може да произведе хеликоптер за шест месеца, да питам аз?
Д-р Асен Меджидиев: Първи хеликоптер е в момента на поточна линия.
Репортер: Този път обещанието ще бъде ли изпълнено според вас?
Д-р Асен Меджидиев: То беше обещание. Вече не е обещание.
Репортер: А какво е?
Д-р Асен Меджидиев: Тъй като във вторник подписахме решение с италианската фирма „Леонардо“ за закупуване на шест хеликоптера, първият от които на 15 декември официално ще приемем в Италия.
Репортер: Сега със сигурност ли ще бъде взет хеликоптер под наем и от кога? Казахме 15 декември за този, който държавата ще притежава с пари от Европа.
Д-р Асен Меджидиев: Първият, да. Сега се подготвя поръчката и затова ви казах – в средата на годината ще имаме не хеликоптер, до два хеликоптера.
Репортер: Докога ще бъде готова цялата инфраструктура?
Д-р Асен Меджидиев: До два месеца трябва да е готово всичко.
Репортер: Всичко?
Д-р Асен Меджидиев: Всичко.
Репортер: След няколко месеца, от средата на годината…
Д-р Асен Меджидиев: Точно.
Репортер: Ще имаме първите два хеликоптера и ако някой пострада, ще може да бъде спазено т.нар. „правило за златния час“?
Д-р Асен Меджидиев: Идеята на този екип е точно това – да не губим времето до идването на тези два хеликоптера, а ние да сме подготвили хеликоптерните площадки, хамбарите, координационен център в София, който да координира насочването на тези хеликоптери към определените точки и медицинските екипи, които ще ги обслужват.
Репортер: Г-н министър, гарантирате ли, че всичко това ще се случи?
Д-р Асен Меджидиев: Гарантирам 100-процентово.
Репортер: Разбирате защо ви питам така, нали?
Д-р Асен Меджидиев: Аз съм много директен.
Репортер: Не сте нито първият министър, който ги е обещавал. И до момента ние се намираме в ситуацията, срамната, да сме единствените в Европа, които не разполагат с тази техника.
Д-р Асен Меджидиев: Тук аз не съм единствен и се гордея с екипа от всички тези министерства, които изредих, и с премиера, и с президента, че се работи в една обща идея за държавата и за подсигуряване на това население най-накрая да има тази помощ, за която само се приказваше. Ще я има!
Даниела Петкова: Тази спешна помощ, тя е вече стандарт в целия свят, а тук се налага ние като общество да крещим, да губим, да тъгуваме, да променяме животите си само, защото държавата не желае.