Интервю с д-р Бойко Пенков - БНТ „Денят започва“
Водещ: Сега директно към първата тема. Много често слушаме истории за поискани големи суми пари под масата от пациенти в болници. Най-често парите се искат за сложна операция, скъпо лечение, медицински консумативи или пък избор на лекар. Също така често чуваме за случаи на лошо отношение към пациенти, оставени без помощ след операции и други подобни сгрешени диагнози, обвинения за лекарски грешки и объркано лечение са проблеми. Но тук да отбележим, че няма ясна дефиниция на това какво е лекарска или медицинска грешка. След въвеждането обаче на пръстовата идентификация, която пациентите възприемат като взимане на пръстови отпечатъци при прием в болница, започна нова измама – уж ти правят изследвания амбулаторно, а в същото време по документи те водят, че лежиш в болница и ти взимат пръстови отпечатъци за тази цел. Така казвам добро утро на Бойко Пенков, зам.-министър на здравеопазването. Добре дошъл.
Д-р Бойко Пенков: Добро утро, добре заварили.
Водещ: Д-р Пенков, да започнем от този последен пример с болница „Люлин”, където по сигнал на БНТ Здравната каса направи проверка и установи, че наша колежка заради един ехограф и кръвни изследвания, се води в болница, дори откриха, че преди това без да е лежала, се е водила и в друга частна болница. Намериха ли болниците цаката и на този краен метод за контрол – пръстовата идентификация?
Д-р Бойко Пенков: Това според мен са последни напъни и усилия да направим нещо, което не е правилно и не е добро. Защо считам, че нещата биха се подобрили? По простата причина, че когато влезе изцяло тази система, всички знаем, че се готви едно мобилно приложение, което всеки от Вас може абсолютно безплатно да си свали и тогава при такъв случай, когато аз не съм в болница, а съм си на работа, както Вашата колежка, аз получавам едно съобщение, че еди кога си, еди кога си съм бил хоспитализиран, понеже съм бил много тежко болен. Имам възможността моментално да натисна един бутон и да кажа – искам проверка, защото това не е така. А се иска съвсем малко усилие – не да се пише някаква жалба, заявление или, не, просто да подам сигнал, че това, което някой е докладвал, че се е случило, просто не е факт, не се е случило, за да могат нашите контрольори от НЗОК да отидат на място и да проверят за какво става въпрос. Опити ще има за излъгване на системата, аз съм убеден, има навсякъде подобен тип измами застрахователни и здравноосигурителни, включително и в развити държави със стари демокрации. Когато, примерно един приятел, той работи дълго време в Германия, има частна застраховка, казва, моя стоматолог ме попита, може ли да пише и това, и аз казах, ами да, може и се подписах отдолу. Това също е здравноосигурителна измама по същество и са взети средства за неизвършена дейност. Така че, въпреки тук-таме че скърцат нещата, че има неудачи, че има и такива случаи, все пак се вижда, че ето така, давайки сигнал и виждайки този опит за измама, се надявам, че нещата ще се случат.
Водещ: Очевидно разчитате на хората, на обществото, на пациентите да подават сигнали в такива случаи, защото в крайна сметка, за да се преборим с едно такова явление, трябва да има и обществено разбиране.
Д-р Бойко Пенков: Съгласен съм с Вас. Вижте, това са нашите пари, Вашите, моите, на майка ми, на жена ми, това са нашите пари. Аз искам да си ги запазим за случаите, когато има нужда някой да ги ползва, не може ей така.
Водещ: Каква може да бъде обаче санкцията на една болница, независимо дали е частна или държавна, или общинска, която си позволява подобен Вид практики?
Д-р Бойко Пенков: Санкциите са различни. Включително в последните промени в закона, има възможност да не се признае това плащане, да се свали въобще като искане за плащане, което е най-малкото. Може да се направи акт административен за нарушение, може да се прекрати договора със съответното отделение в болницата, което прави подобен тип измама, може да се прекрати целият договор, което е най-страшното за всяко едно лечебно заведение, защото 85-90 процента от средствата, които болницата има като приходи, идват по линия на националното осигуряване.
Водещ: А възможно ли е например да се закрие една такава болница?
Д-р Бойко Пенков: Да, да, възможно е. Това е една изключително крайна мярка, която е предвидена, възможна е. До момента отнема лиценз само от министъра на здравеопазването на една болница заради системни нарушения и решения на съда в тази посока.
Водещ: В крайна сметка докога ще я караме така? Вие казвате, че 85-90 процента от финансирането на една болница идва по линия на НЗОК, тоест пациенти, които са здравноосигурени, влизат и по съответните пътеки, които са лекувани и Здравната каса заплаща. Но в същото време редовно ни искат да си доплащаме за най-различни неща, та включително докато се водим уж хоспитализирани, пък по-рано освободени, на контролните прегледи ни искат и тях да си ги заплащаме и то официално в касата на болницата, тук говорим за официалните доплащания, които се искат. Ето и шефката на „Медицински” одит дойде и каза, че са установени невероятни изкривявания в това отношение.
Д-р Бойко Пенков: Да, има изкривявания. Има, реагира се моментално след всяко едно такова нещо, в смисъл, те не са масова практика. В България има около 2 милиона хоспитализации, в смисъл приети и изписани хора от болница - тези фрапантни случаи, за които знаем, както и снощи ми казаха един такъв случай тук от Кюстендилско, са 200, 300 да са на година, но те вадят очите.
Водещ: 200-300 са явно тези, които знаем и хората ги казват.
Д-р Бойко Пенков: Които знаем всички, които са чули. Вижте, върви се в тази посока, много разчитаме тук и на съсловната организация по простата причина, че всички инструменти, свързани с етични норми и контрол на поведението, е техен инструмент и очаквам, че те ще свършат своята работа от нещата.
Водещ: Не е тайна например, че дори пациенти с тежки онкологични заболявания, ако не си платят, особено пък под масата, биват оставяни, включително и изписвания на петия ден или карат, ето съвсем наскоро – жена с онкологично заболяване на гърдата, махната гърда, на петия ден изписана от онкологията и я карат да ходи на превръзки всеки ден от дома си, просто защото не е имала парите, които са й поискани.
Д-р Бойко Пенков: Изключително изкривяване е това, грубо нарушение според мен на каквото и да е. Ако ние знаем коя е жената или жената ни се обади, ще вземем мерки това да не се случва повече и въобще да накажем тези, които са го направили.
Водещ: Когато болниците мамят Здравната каса, какво се случва?
Д-р Бойко Пенков: Това е нещо, което е много, как да кажа, случая и с Вашата колежка, Вие виждате – там са направили определени неща. Това, което не са направили е, че тя не е останала да пролежава в болницата, а те твърдят, че това се е случило. Сега вече имат възможността, когато нещо подобно се случва с пациента, той да бъде регистриран като амбулаторна процедура като изследване, терапевтична процедура в извънболнични условия. Но то не се прави по простата причина, че е малко по-евтино и се предпочита да се вземат средства неправомерно, казвам абсолютно и затова има санкции и ще ма такива санкции. Това, което в момента Здравната каса прави е, че преструктурира своята организационна структура, извежда контрола в една голяма дирекция, пряко подчинена на управителя и подуправителя и предподчинява методически всички контролни дирекции в районните каси. Като че ли имаше възможности да има, как да кажа, закрила на едни или други неща във времето. Считаме, че по този начин, по който се направи тази трансформация, нещата ще бъдат по-добре, защото контрольорите в районните каси ще бъдат независими от техните директори и ще бъдат на пряко подчинение на централата. И по този начин и контролът ще стане много по-ефективен.
Водещ: Пациентите, казвате, да подават сигнали. На много места обаче, особено в по-малките населени места хората се притесняват от това, защото така да се каже са в ръцете на лекаря. Тоест те няма към кого друг да се обърнат освен конкретно към този лекар. Как да преодолеем това?
Д-р Бойко Пенков: Ние отговаряме на всеки сигнал в министерството, включително пратен по имейл до нашите мейл адреси – без дори да се каже, казвам се еди кой си, просто на дадения мейл адрес получаваме сигнал, мнение, становище, правим всичко необходимо да проверим какво се случва, така че хората нека да не се притесняват. Вярно, че има една зависимост между пациент и лекар, факт е. Но от техен имейл или от друг имейл, нека да изпратят това, което ги притеснява, тревожи в момента и моментално ще има реакция от страна на здравните власти.
Водещ: От момента, в който започна въвеждането на тази система за идентификация чрез пръст, какви резултати наблюдавате? Дисциплинира ли се в някаква степен системата и в каква?
Д-р Бойко Пенков: Да, като че ли има малко по-малко, все още не можем да отбележим тенденции трайни, защото сме на втори месец, още не е приключил от страна откакто е стартирал пилотния проект, но като че ли има малко отлив на тези, как да кажа, празни хоспитализации. Помолих снощи колегите да ми дадат информация какво се случва – за септември месец, целия септември месец от 177 хиляди болни преминали през болниците, 75 хиляди са направили подобен тип регистрация в лечебните заведения. А за октомври месец, до 15 октомври, от 190 хиляди човека, които са били в болница, близо 100 хиляди са се регистрирали по този начин с тази система. Така че, при положение че все още не е задължително, това е все още пилотен проект. Има, тук таме се получават някои бъгове, има проблеми, те се отстраняват. В събота имаше някакъв проблем в системата, но експертите на касата го остраниха в много кратък срок, така че тя продължава да работи. Използва се вече за целия период на пилотния проект, близо 300 хиляди човека вече са се регистрирали в системата. Подобен тип биометрия се използва на много места в Европа. Всички знаете, пътувате, има отделна бърза пътека, когато използваш биометрия в летищата, в много болници се използва – в скандинавските страни, във Франция, в Англия и така нататък.
Водещ: Въпроса е да не си играете с нея. Другото което, разбира се, непрекъснато се оплакват пациенти, това е отказа на лични лекари да дават направления поради това, че те са свършили за месеца. Дайте да кажем конкретно на хората, има ли основание личният лекар на 25-ти или на 20-ти, да каже, ами ще чакаш следващия месец, защото за този месец нямам направления, а пък ако дам повече ще ме глобят?
Д-р Бойко Пенков: Може би някъде има основания. В смисъл, ако, зависи от листата на личния лекар – ако в неговата листа са се записали и той се грижи за хора, повече хора, които имат хронични страдания, най-вероятно би могло да си е използвал направленията. Но правихме едно изследване на национално ниво – оказва се, че планираните и как да кажа, достъпа до тези направления, които имат общопрактикуващите лекари, не се използва в рамките на около 20 процента месечно. Говоря като макрорамка. Това означава, че на много места остават и затова сме дали възможност на колегите от районните каси и това е вече процедура, която се използва, тя работи. Приключват Ви направленията, виждате, че приключват – правя едно мотивирано искане до районната каса и веднага получавам допълнително средства, които мога да използвам в тази посока, защото някой, някъде при някой лекар не са използвани. Така че от подобен тип компенсиране и промени се правят и то се правят всеки месец.
Водещ: Тоест необходимо е усилие на личните лекари да си поискат?
Д-р Бойко Пенков: Да се поискат тези средства и да бъдат удоволетворени нуждите на хората.
Водещ: А не просто да каже, ами сори.
Д-р Бойко Пенков: Няма такъв тип административни забрани и ограничения. Винаги се, включително това касае и болниците – когато останат средства на районно ниво, Винаги са можели да се закупи допълнителни услуги от други болници, които могат да го предоставят.
Водещ: Внесохте в Министерски съвет новия Закон за лекарствените средства. Какво основно променяте с него?
Д-р Бойко Пенков: Това е един доста сериозно работен текст – близо година работни групи на Министерство на здравеопазването с консултации със съсловни организации, с браншови организации, се мъчехме да направим няколко групи промени. Какво касаят най-общо групите промени в закона. Първата група промени, че създаваме така наречената Национална аптечна карта. Това е един инструмент, с който се изследват нуждите от достъпа на хората до лекарства, верифицират се местата чисто географски къде няма аптеки, няма фармация, където е затруднен достъпът и се дават определени облекчения, несъществуващи в областния център аптеки, които вече работят, да открият втори, трети адрес с намалено работно време. Това означава, че ако в, знаете, че аптеката е бизнес предприятие, то трябва да се издържа така или иначе на свободен пазар, в смисъл не получава субсидии и дотации от никой. И там където до момента не е имало никаква бизнес логика, да се открие такъв център, вече има, създаваме такава възможност, защото ако в даденото малко село или населено място, малка община се разкрие аптека, тя може да работи три пъти седмично на по четири часа работно време. Това не означава, че трябва да поддържаш персонал през цялото време. Това е една опция, която според нас би увеличила достъпа до лекарства. Другото, което е, че в рамките на този областен център, искаме да създадем организация, в която да има денонощен режим на работа на аптеките. Това означава, че всеки божи ден някъде една аптека ще има и нощна дейност.
Водещ: Тоест, както например в момента има проблем - във Враца няма денонощна аптека.
Д-р Бойко Пенков: Няма денонощна аптека и то не само там, а на много места няма.
Водещ: Как например ще стимулирате, по какъв начин ще се случи така че във Враца да може да има такава?
Д-р Бойко Пенков: Със стимулите сме зле. В смисъл до момента се опитваме да, на базата на вече откритите аптеки, да създадем, да се разберем с колегите, ще се водят разговори с районните колегии на фармацевтичния съюз и нашите центрове и здравните инспекции, за да може да се създаде един такъв график. Примерно да кажем там има 100 аптеки, едно такова дежурство ще се падне на три месеца един път – в смисъл не е някакво допълнително много тежко, утежняващо ситуацията …
Водещ: Да, но въпроса е обаче как хората ще знаят коя точно е дежурната аптека?
Д-р Бойко Пенков: Да, това ще бъде наше задължение навсякъде да има информираност, адреса на аптеката, на коя дата тя дежури, за да може да бъде открита и човека да си вземе лекарството дори през нощта.
Водещ: По отношение на изкривяванията на пазара, които наблюдавате, какви са мерките в новия закон накратко?
Д-р Бойко Пенков: Това, което много ни притеснява е, че знаете ли какво се случва – ето сега правихме една проверка, допреди пет дена имаше инсулин, определен тип инсулин, който е /…/ на диабетиците.
Водещ: И сега изчезна?
Д-р Бойко Пенков: Да, просто изчезна. Тоест, той изчезна, защото някои хора са го изнесли на пазари, където цената е по-добра. Точно в това си желание да осигурим първо и да гарантираме лекарствата за българския пазар и за българите, сме направили втората голяма група промени – по какъв начин се наблюдава лекарствения пазар, как се информират регулаторните контролни органи и създаваме един ограничителен списък тогава, когато има недостиг и липса на лекарства. И всяко едно хапче или ампула ще може да бъде изнесено само след изрично разрешение на директора на Изпълнителна агенция за лекарствата. Не нарушаваме свободната инициатива, понеже не казваме – забраняваме всички лекарства. Просто пазарът се наблюдава, анализира и в тези случаи тогава има временно ограничение за износ, докато се насити нуждата на българския пазар от подобен тип лекарства.
Водещ: Добре, благодаря Ви за този разговор, той е изключително полезен. Разбира се, за Закона за лекарствените средства ще продължим да говорим, най-вероятно и в момента, в който той влезе в парламента, защото понякога намеренията на изпълнителната власт се препъват в интересите на законодателната така да се каже. Били сме свидетели и на случаи, в които чисто лобистки интереси, особено в областта на фармацията и търговията с лекарства препъват различни намерения за регламентиране на този пазар.