Интервю с д-р Ваньо Шарков - БНР „Неделя 150“
Водещ: Добър ден на зам.-министъра на здравеопазването д-р Ваньо Шарков. Здравейте.
Ваньо Шарков: Добър ден, здравейте.
Водещ: С Вас ще говорим за нещо, което остана извън центъра на новинарското внимание, може би, защото темите от седмицата бяха много и повечето катастрофични. Но, Конституционният съд отказа да отмени текстовете от Закона за лечебните заведения, свързани с Националната здравна карта, която, напомням на нашите слушатели, определя потребностите от болнични легла в страната и позволява на Националната здравноосигурителна каса селективно да избира с кои клиники, болници, отделения да сключва договори за финансиране. Това си заслужава да бъде огледано подробно, защото постави българските пациенти в малко по-особено положение и е важно да знаем, дали то е добро за обикновените хора, г-н Шарков? Здравейте отново.
Ваньо Шарков: Здравейте. При всички положения е добро, защото Конституционният съд казва нещо изключително важно. И това, което излиза след решението е, че на практика важни са потребностите на хората, на пациентите от оказването на болнична медицинска помощ и не са толкова важни или по-скоро не са преди тези потребности, потребностите на някой да печели от Националната здравноосигурителна каса. Т. е., възможността някой просто да си направи хей така болница и веднага да има договор с Националната здравноосигурителна каса, да черпи публичен ресурс, не е толкова важна, а по-скоро важно е, дали хората в тази област, хората в това населено място имат необходимостта, на базата на исторически вече определена потребност, от създаването или развитието на едно подобно лечебно заведение. И това е изключително важно, според мен и според целия екип на Министерството на здравеопазването, защото до сега беше точно така. Сега, кой където поискаше и когато поискаше създаваше някакво лечебно заведение и Касата беше задължена да сключва договор с него, съответно да финансира тази дейност, което изроди цялата система на здравеопазването през изтеклите години и в крайна сметка доведе до едно черпене на публичен ресурс, понякога и без пациентите да разберат, че са били хоспитализирани в това лечебно заведение или че някога са лежали там. Имаме достатъчно доказателства в тази посока.
Водещ: Добре, но депутатите, с чиито подписи беше сезиран Конституционният съд по темата, твърдят, че така българските граждани, в качеството им на пациенти, ще трябва да обикалят страната, за да си търсят място за лечение и правото им на здравеопазване ще бъде накърнено. Кое всъщност е по-лошият вариант? Много болници, ненужни, да източват Касата или пациентите да имат гарантирано здравно лечение, но не толкова близо до мястото, на което живеят?
Ваньо Шарков: Вижте, за всеки един човек е важно да има лечебно заведение, което може да му окаже квалифицирана, в достатъчен обем, медицинска помощ и тази медицинска помощ да отговаря на профила на неговото заболяване. Това, че в нашата държава има над 350 лечебни заведения за болнична помощ, едва ли е най-доброто, при положение че приемем за вярно твърдението, че българските лекари непрекъснато напускат държавата ни и отиват да работят навсякъде в Европа или извън Европа. Ако единият факт е верен, т. е., ако е вярно, че българските лекари напускат страната, тогава как се създават лечебни заведения, ако имаме недостиг на лекари? Това е първият въпрос. А, доколкото… изключително е важно, разбира се, да имаш лечебно заведение, което да бъде на ъгъла на твоята улица, но едва ли е водещо мястото на това лечебно заведение и едва ли е по-важно мястото на това лечебно заведение от това кой работи в него, дали той има необходимата квалификация, дали той има необходимия ресурс, за да се справи с това лечение, от което ти имаш нужда. Безспорен факт е, че ние като че ли сме свикнали с това, да бъде възможно най-близо, но в същото време търсим медицинска помощ там, където има университетски болници, в големите градове, там където има подготвен персонал. Така, че твърдението на депутатите от БСП и ДПС по никакъв начин не отговаря на истината. Още повече, че когато те управляваха, бяха подготвили още по-рестриктивни текстове в тази насока, едва ли не само министърът да разрешава, да дава предварително становище, когато има инвестиционно намерение в сферата на здравеопазването. Имаме национална комисия по разработването и прилагането на Националната здравна карта. В тази национална комисия влизат пациентските организации, влизат представители на професионално-съсловните организации. Преценява се от членовете на тази комисия цялата история на заболеваемост на съответния регион, на хоспитализираната заболеваемост, т. е., хора, които е имало нужда да пролежават и да бъдат лекувани в лечебни заведения за болнична помощ, гледа се ниво на компетентност на всички тези структури и се стига до решение, дали има нужда или няма нужда от такива лечебни заведения. В крайна сметка, нищо не е еднолично, напротив – колективно. С хората, които разбират и носят отговорност за вземането на тези решения се случват нещата.
Водещ: Да дадем един пример. Аз искам да открия кардиологична болница, в Пазарджик например. Съвсем хипотетично използвам този пример. Подавам заявлението си до комисията, която трябва да прецени, дали в Пазарджик има нужда от кардиологична болница и получавам отгово: „Да, има нужда”, т. е., работете, можете да сключите договор със Здравната каса или „Не, няма нужда”, ако искате да си направите все пак болница, то ще трябва да си я финансирате на абсолютно пазарен принцип. Това ли е в крайна сметка резултатът?
Ваньо Шарков: Точно така, абсолютно, точно така е.
Водещ: Обяснен, може би наивно и грубо, но…
Ваньо Шарков: Да. Точно така е. Ако там, където имате намерение да го направите, има вече три кардиологични клиники и в тези три кардиологични клиники, например, използваемостта е под 60 процента, това означава, че дори тези три кардиологични клиники, които има в момента, не работят на достатъчно висок оборот и нямат достатъчно пациенти, така че няма необходимост от създаването на нова, четвърта клиника.
Водещ: А можем ли да дадем другия пример, който всъщност е свързан с очакваните ефекти от функционирането на Националната здравна каса? Ако, пак се връщам на примера с Пазарджик, в Пазарджик има три кардиологични клиники, а болните от сърце са колкото за една, възможно ли е тези други две, които ще се окажат излишни, да се пренасочат към други сфери на медицината, които са по-непопулярни и за които биха могли да получат договор с Националната здравноосигурителна каса? Имаме ли вече такива трансформации в страната?
Ваньо Шарков: Това, което можа да кажа – не, към момента нямаме подобни трансформации, подобно пренасочване. По-скоро, през Националната здравноосигурителна каса дадохме възможност за първи път да бъдат финансирани с бюджета на Касата три клинични пътеки за продължително лечение след инсулти, след инфаркти и след тежки коремни или ортопедични операции.
Водещ: Има ли интерес към тях?
Ваньо Шарков: Т. е., онова, което се случваше преди, пациентът на шестия ден след инсулта да бъде изписан, да не се случва повече и да може тези хора да продължат своето лечение и възстановяване в съответните лечебни заведения. И огромна част от лечебните заведения разкриха подобни структури, в които да продължи това лечение, което е в полза на пациента. Те всъщност до сега не съществуваха, защото не бяха и финансирани.
Водещ: Да, това е един огромен проблем. Казвам го и от личен опит, с който се сблъскват, както болните, така и техните семейства, и ще бъде изключително облекчение за тяхното лечение и за подобряването на състоянието им, разбира се. Но, да Ви върна към един друг казус, по който обаче Конституционният съд не беше така щедър към реформата в здравеопазването и това е разделянето на пакетите на „основен” и „допълнителен”, клиничните пътеки, от които ще могат да се възползват пациентите. Конституционният съд реши, че трябва да детайлизирате начина и критериите, по които се разделят тези заболявания и клинични пътеки. Готови ли сте вече с новото разделение?
Ваньо Шарков: Конституционният съд каза, че няма никаква противоконституционност или нарушение на Конституцията в разделянето на пакета на „основен” и „допълнителен”. Това, което трябва обаче да се направи е, критериите за тях да бъдат разписани в самия закон, а не в наредба на министъра на здравеопазването. Това ние сме направили. Тези критерии са разписани и тази промяна в Закона за здравното осигуряване вече мина през Министерски съвет и е в парламента. Това, което сме направили е, че в закона вече е разписано, че например клиничните пътеки, които касаят детското здравеопазване, които касаят бременността, майчинството, грижата за тази част от българските пациенти, задължително е в основния пакет. Задължително в основния пакет е лечението на онкологичните заболявания, задължително в основния пакет е грижата за пациента, след извършването на трансплантации, задължително в основния пакет е лечението на заболявания, които са резултат от спешност, остри или внезапно възникнали. И в допълнителния пак, обратното, са онези заболявания, които са хронични, които вече са диагностицирани, но тяхната хоспитализация не изисква спешност и няма медицински риск да бъде отложена във времето. Това дава възможност на лечебните заведения за болнична помощ да организират планов прием. Нека не забравяме, че все пак възможността за това да има списък на пациенти, които са планувани за някакъв период от време, е дадена още през 2007 г. и доста лечебни заведения работят по този начин. Сега сме разписали ясно критериите, по които това нещо се извършва.
Водещ: Добре. С други думи, просто трябва да се пренесе логиката от наредба на министъра на здравеопазването в закона, по препоръката на Конституционния съд. В какви срокове смятате, че ще стане и това, ако все пак допуснем, че ще занимава депутатите след лятната им ваканция, ще успее ли още тази година да се отрази и на бюджета за здравеопазване?
Ваньо Шарков: Не, няма как да се отрази още през тази година, защото ние в преходни и заключителни разпоредби на законопроекта сме разписали, че това нещо се случва от 1 април 2017 г., така че парламентът има достатъчно време да приеме този законопроект, а датата е свързана с новия договор, по който ще се водят преговори между Българския лекарски съюз и Националната здравноосигурителна ката. Така, че няма проблем в това нещо. Мисля, че парламентът ще приеме законопроекта, при всички положения преди края на тази година.
Водещ: Да, прави впечатление, че в политическия разговор темата „здравеопазване” категорично отстъпи на заден план, което може би е добре за Вашата работа и за здравето на пациентите. Обаче пък в медиите напоследък се повиши градусът на интереса. За две разследвания на колеги журналисти ще Ви помоля да поговорим. Едното е на Нова телевизия, която установи, че Спешната помощ, срещу финансово възнаграждение, разхожда пациенти, особено когато са с диагнози по скъпи клинични пътеки и се договаря с болници, така че да им доставя пациенти, от които всички да печелят.
Ваньо Шарков: Вижте, това, едва ли някой би могъл да докаже, че е срещу някакво финансово възнаграждение. Такива предположения винаги ще съществуват. Но има правило, което беше въведено още по време на служебния кабинет и разписано от министър Ненков и това правило е: „Екипите на Спешна помощ транспортират пациента до най-близкото лечебно заведение, което разполага със съответната компетентност за оказване на спешна помощ по профила на самото заболяване”. Това, което констатирахме и ние като факт и по който сме вземали мерки и преди, разбира се като наказания, е случаите, в които това правило или тази разпоредба на Министерството на здравеопазването е нарушавана.
Водещ: Често ли се случват такива нарушения?
Ваньо Шарков: Не. Категорично мога да кажа, че не е често. Имаме 27 центъра за спешна медицинска помощ в цялата страна. Това, което ние проследяваме, като ръководство на системата на спешна помощ, като Министерство на здравеопазването е, ежеседмично вече получаваме справка за всеки един изпълнен адрес, по отношение на местоположението на повикването, най-близкото лечебно заведение в него и къде пациентът е бил хоспитализиран. И за всеки конкретен случай, ако има хоспитализация, която не е по място, най-близо до инцидента, тогава има обяснения и се вземат конкретни мерки, ако няма логично обяснение. Защото, вижте, понякога може да се случи ситуация, в която пациентът е бил преди в някое лечебно заведение и иска да продължи своето лечение отново там, защото е със същото заболяване. Тогава това е нормално, да не бъде в най-близкото лечебно заведение. Или, ако някъде се води на диспансерно наблюдение, тогава е нормално да не бъде в най-близкото лечебно заведение. Но, водещото, при всички случаи в системата на спешността, е състоянието на пациента. Има две основни правила. Първото е – най-близкото място, където може да бъде спасен неговият живот и второто е – най-близкото място, където екипът може да хоспитализира пациента и екипът да бъде свободен за следващ пациент или за следващо повикване. Тези правила са принципи в системата за спешна помощ и те не могат да се нарушават просто така. Защото в противен случай ще възникват съмненията, за които Вие говорите и ние не трябва да допускаме, не като ръководство на Министерството на здравеопазването, а като лекари не трябва да допускаме подобни съмнения.
Водещ: Можете да бъдете сигурен, че съмнения винаги ще има. Въпросът е, дали имате ефективна система за контрол? И понеже отиваме към един друг казус, който е по-скоро морален, може би, не знам до колко медицински, след огласените данни на фармацевтичните компании за това, как се поощрявали лекари и фармацевти да изписват и продават точно техните лекарства на пациентите, се оказа, че доста щедри бонус са получавали, както пари на ръка, така и платени командировки, участия в научни конференции, даже туристически екскурзии, доста лекари и медицински заведения. Това нормално ли е, г-н Шарков? Питам Ви, защото…
Ваньо Шарков: Няма нормален човек и няма честен човек, който да каже, че това нещо е нормално. Това е порочна практика. Тази практика е въведена от фармацевтичния бизнес, защото чрез тази практика той печели. И това е едно общо усилие, с което трябва всички заедно да се справим. Защото аз съм убеден, че това единствено вреди на лекарския имидж и по никакъв начин не помага за това, нашето съсловие да има добро име в обществото, като цяло. Затова усилията, както на фармацевтичния бизнес да изсветлява всичко в тази посока, което мисля, че те го правят през един етичен кодекс, който беше подписан, доколкото си спомням, през 2010 г., те дават своите данни за това кого и как финансират, включително и пациентски организации има, които се финансират от фармацевтични…
Водещ: Включително и Българският лекарски съюз се финансира така, което прави моралният съдник невъзможен, тъй като няма кой да прецени, дали това, което се случва е морално и добро. Ако всички по веригата вземат, кой ще каже, че това не трябва да се прави?
Ваньо Шарков: Затова казвам, че е въпрос на общо усилие. А, когато това е в ущърб на пациента, тогава става вече съвсем лошо. Затова Министерството на здравеопазването не е органът, който може да контролира подобно нещо, но при всички положения, при наличие на подобни сигнали, действат другите служби. И тогава, когато това е в ущърб на пациента, трябва да се носи съответната отговорност.
Водещ: А, дали не е съвсем работа на Министерството на здравеопазването? Защото, когато говорим за скъпите медикаменти, за медикаментите, които се покриват със средства от Националната здравноосигурителна каса, това вече бърка в нашия общ обществен интерес? Защото, представете си, дискусия за това, кое е по-доброто лекарство за лечение на ревматизъм и лекарите убеждават пациентите, че лекарство с 100 лв. по-скъпо, примерно, ще ги лекува, а не другото, което има същите параметри, но струва по-ниска цена , ако фармацевтичната компания не е сред техните спонсори.
Ваньо Шарков: Не, това, което…, може би не се изразих правилно, въпрос на контрол от страна на Министерството на здравеопазването е, но въпрос на предприемане на наказателни мерки, по-скоро са други органите, които трябва да го направят. Защото, все пак разследващи функции Министерството на здравеопазването няма. Но въпрос на контрол от наша страна е и ние този контрол го правим, както през контролните органи на Националната здравноосигурителна каса, така и през тези на Министерството на здравеопазването, по отношение на лекарствата, особено скъпите медикаменти и тези, които са в онкологията и при наличие на данни за паралелен износ, както имаше акция, съвместно на Изпълнителната агенция по лекарствата, мисля преди няколко дни в Търново и се установиха конкретни нарушения. Затова казвам, че контролът е наш ангажимент, а вземането на конкретни мерки е въпрос на други институции.
Водещ: Да, може би просто трябва да имате връзка с правоохранителните органи, когато имате съмнения. Да подавате сигнали, за да се разследват.
Ваньо Шарков: Да, имаме такава връзка и подаваме такива сигнали.
Водещ: И понеже това, за което говорим може конкретно да се преведе на езика на актуалния сюжет, с Фонда за лечение на деца, проф. Пилософ, новият директор на фонда, съобщи за „Хоризонт” неотдавна, че ще има промени в правилника и вече ще се наблюдава как върви лечението, финансирано със средства от Фонда за лечение на деца, а медицинските изделия, които май се оказаха камъкът на раздора в скандалите около този фонд, ще бъдат изплащани на болниците, едва след като се отчетат пред фонда с направените разходи. Това ще даде ли необходимата прозрачност?
Ваньо Шарков: При всички положения това, което искаме да направим и сме почти готови с промените в Правилника за организация дейността на Фонда за лечение на деца, са свързани със срокове. Искаме и ще заложим съкращаване на сроковете, в които се получават, както медицинските становища от външните експерти, така и сроковете, в които те се изпращат, така и сроковете, в които се вземат решенията по отношение на лечението на деца, включително и промяна в информационната система на центъра „Фонд за лечение на деца”, за да може всеки един родител не да е принуден да звъни по телефона и да пита какво се случва с неговия случай, а влизайки в тази информационна система да може да види, разбира се при запазване на тайната на пациента, т. е., без имена, а само с номера, да вижда при кого е разпределено, от кого се иска становището, какъв е срокът, в който трябва да бъде дадено становището, въобще, как се движи цялата тази преписка. И мисля, че това е необходимо, за да има спокойствие, както в работата на фонда, така и в живота на тези хора, защото те са поставени в една изключително сложна и трудна ситуация, да се борят с едно заболяване, което изисква финансиране през Фонда за лечение на деца. Това са промените, които готвим в работата на фонда и мисля, че още пред следващата седмица те ще станат вече публични, след като ги изговорим и с Обществения съвет на фонда и ги представим за публично обсъждане, така както сме задължени по силата на закона, минимум 14 дни да има публично обсъждане на тези правила.
Водещ: Добре, аз Ви благодаря за този разговор. Струва ми се, че всички животрептящи теми, свързани със здравеопазването успяхме да засегнем. Пожелаваме Ви успех. Д-р Шарков, зам.-министърът на здравеопазването, беше събеседник в „Неделя 150”.