Линк към интервюто на министър Сербезова за „Неделя 150“, БНР
Водещ: Сега, в „Неделя 150“ ще говорим за здравеопазване. През седмицата, през тази седмица, която свършва днес, беше подписан ключовият Национален рамков договор (НРД) или по-скоро анексът към НРД. Казвам сега добър ден на министъра на здравеопазването Асена Сербезова. Здравейте, г-жо Сербезова.
Проф. Асена Сербезова: Здравейте. Благодаря за поканата.
Водещ: Дайте сега да уточним – ще има ли увеличаване на парите за лекарите, медицинските сестри, въобще медицинските работници, или това може да се случи, ама може и да не стане?
Проф. Асена Сербезова: Едно уточнение, разбира се, преди да отговоря на този въпрос – че министърът на здравеопазването не е страна по НРД.
Водещ: Да.
Проф. Асена Сербезова: А има качеството на гарант за постигнатите между представителите на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и Българския лекарски съюз (БЛС) договорености. Т.е. това, което…
Водещ: Но и Вие го подписахте.
Проф. Асена Сербезова: Разбира се, и в качеството на гарант министърът на здравеопазването подписва, защото трябва да съдейства. Точно това е и част от отговора на Вашия въпрос - да съдейства чрез необходимите изменения и допълнения в нормативната уредба, като например в случая е в процес на приемане Наредба за изменение и допълнение на Наредба 8 от 2016 г. за профилактичните прегледи и диспансеризацията, Наредба за функционирането на Националната здравно-информационна система. В преговори сме и разговори с голяма част от болнични лечебни заведения по отношение на това как точно ще бъдат постигнати тези нови заплати, но основният акцент на анекса към НРД не са само заплатите на медицинските специалисти, които няма съмнение, че трябва да бъдат не само по-високи, но и справедливо разпределени. Основният акцент са допълнителните 604 млн. лева – общото увеличение на бюджета. Досега няма нито един НРД, който да въвежда такова средно увеличение на стойностите на заплащане на дейностите и в извънболничната помощ, както и в болничната – със средно 25%, а увеличението в извънболничната е 30%. Увеличава се – да, мога съвсем спокойно да употребя тази дума, революционно увеличение на цената на услугите и на изпълнителите на медицинска помощ, защото знаете, особено в последните две години на кризата с COVID-19 ние разбрахме колко е важно изпълнителите на медицинска помощ, нашите лекари да бъдат добре мотивирани, да бъдат финансирани и в центъра на всичко това да е пациентът, но не като източник на средства, а пациентът, качеството на грижата за който трябва да подобрим. Така че това са основните акценти бих казала от НРД. И разбира се, част от всичко това са заплатите, за което Вие ми зададохте първия въпрос.
Водещ: Да, разбира се, че е част, но лекарите, освен това Синдикат „Защита“ протестира и тази седмица, опънаха палатков – хайде, не лагер, но палатка опънаха пред Министерството на здравеопазването. Искат си увеличението, което им беше обещано от г-н Кирил Петков. Вярно, те подписаха колективния трудов договор. Да кажем за нашите слушатели, че сега с анекса към НРД се дават парите, които според Вас са необходими и за увеличението на тези заплати. Обаче работодателите в здравеопазването не са подписали колективния трудов договор, т.е. не са поели ангажимента за увеличаване на заплатите. Ще има ли такова изобщо?
Проф. Асена Сербезова: В голяма част от болничните лечебни заведения би следвало да намерят инструментариума и чрез това повишение на цените на клиничните пътеки, тъй като аз го казах по друг начин – че се увеличава финансирането на болничната помощ със средно около 25%.
Водещ: Да.
Проф. Асена Сербезова: Но това увеличение е на цената на клиничните пътеки. Като в НРД е предвидено тези болници, които могат да се възползват от това увеличение, разбира се, да отговорят и на изискванията за по-високите заплати на медицинските специалисти. Като тук говорим и за лекари, и за медицински сестри – знаете, там недостигът е изключително голям, и за санитарите, които също полагат грижа за пациентите. А тези болнични лечебни заведения, които не успеят да постигнат такива заплати, по обективни причини обаче – наистина искам да подчертая тази дума, по обективни причини, тъй като знаете, че в последните години болничните лечебни заведения са изправени пред редица затруднения, които се задълбочават. Като казвам последните години, това са действително последните 20 години. Част от тези проблеми считам, че и на места, тъй като ние виждаме числата при нас, виждаме бизнес плановете – на места би могло по-добре да се оптимизира управлението на финансовите потоци. Така или иначе, в някои болнични лечебни заведения, тъй като ние разполагаме с тази статистика, се получава значително допълнително материално стимулиране. Знаете, ние много често в обществото дискутираме от различни гледни точки и тази тема. Целта на залагането на тези по-високи заплати, особено там, в повечето случаи, където има средства, е именно този дисбаланс първо между заплата и допълнително материално стимулиране да бъде постепенно урегулиран, не мога да кажа премахнат – това е прекалено амбициозно, но урегулиран, както и на места в много болнични лечебни заведения има действително големи разлики между отделните медицински специалисти като заплащания, отделни клиники, което разбира се, създава предпоставка за демотивация. Ако се върна назад към Вашия въпрос за заплатите …
Водещ: Да, започнахте да казвате какво ще стане, ако лечебните заведения не успеят или някои по обективни причини не успеят да достигнат тези нива.
Проф. Асена Сербезова: Точно така, точно тази част от отговора исках да довърша – те ще се възползват от увеличение на клиничните пътеки, но средно с около 15%. Т.е. в никакъв случай условията за тях няма да станат по-лоши. Това е и една допълнителна стимулация, бих казала, на използване на възможностите на болничните мениджъри да могат да оптимизират своите разходи. Като разбира се, ние имаме в тази посока много разговори, тъй като вероятно – тя е създадена и такава работна група, ще бъде създадена и методика за подпомагане на общинските болнични лечебни заведения, могат да имат известни затруднения част от тях, но там ролята на Министерство на здравеопазването като принципал е по-ограничена. Това исках да кажа – че държавата задава посоката. Държавата трябва да осигури условията - създаването на едни благоприятни условия на труд на медицинските специалисти, така че ние като пациенти – казвам ние, защото и аз съм пациент, всички сме пациенти …
Водещ: Да, така е.
Проф. Асена Сербезова: Ние, като пациенти, да получаваме качествена грижа, но и медицинските ни специалисти да предпочитат да останат в България. Често се говори за младите лекари, но аз бих говорила за всички лекари – да предпочитат България като място, където да реализират професионалните си умения.
Водещ: О, разбира се, това е изключително важно.
Проф. Асена Сербезова: Изключително важно. Това се определя като посока и политика от министерството, но в осъществяването на тази цел сме всички – Вие казахте, и синдикати, и работодатели, и болничните мениджъри, които трябва да осигурят необходимите условия, да урегулират тези неравенства, които съществуват.
Водещ: Казахте, че държавата задава посоката, г-жо Сербезова. Въпросът е дали посоката е правилна, защото общински болници казват „Този НРД ни води към фалит“.
Проф. Асена Сербезова: Така или иначе точно това, което Ви казах в началото – ако те не могат да отговорят на тези изисквания за заплати, те ще се възползват от това увеличение от 15%. Т.е. дори да не променят нищо, те получават 15-процентно увеличение на клиничните пътеки. Не само синдикатите, всички, които сме ангажирани със сектор „Здравеопазване“, искаме по-високи, стойностни доходи за медицинския персонал. Ние сме длъжни да намерим начин да помогнем на тези болнични лечебни заведения, които изпитват, пак казвам, обективно изпитват затруднения да намерим съответната методика. Тъй като цитирахме общинските лечебни заведения – съвместно и с общините, и те също така да дадат своя дан, но не бива да сваляме летвата надолу и не бива да не създаваме условията. Затова да се стремим към тези по-високи, достойни доходи. Всички синдикати се борят за постигането на тези цели с всички законови механизми. Мога да твърдя, че Министерството на здравеопазването не е от другата страна на синдикатите, защото ние имаме общи цели. В режим на диалог сме и партньорство и работим за тяхното постигане.
Водещ: Да. То въпросът е, че това беше размерът на заплатите – 2000 лева за лекари …
Проф. Асена Сербезова: Лекар.
Водещ: Минимум 1500 лева – за медицинска сестра …
Проф. Асена Сербезова: За сестри.
Водещ: … и 900 – за санитари, като минимум …
Проф. Асена Сербезова: Да.
Водещ: Въпросът е дали ще бъдат действително постигнати, защото Вие казвате, че ще може да се възползват общинските или някои лечебни заведения от увеличение на клиничните пътеки дори да не го направят, дори да го няма това.
Проф. Асена Сербезова: 15-процентно увеличение.
Водещ: Да, дори да няма тези заплати за лекари и медицински специалисти.
Проф. Асена Сербезова: Така, така е. Това е, което са се договорили двете страни, за които Ви казах – Надзорният съвет на НЗОК и Управителният съвет на БЛС. Това е действително една първа – хубаво е да кажем, че това е първа и много важна стъпка към реалното осигуряване на по-високи възнаграждения в сектора. Повишаването на жизнения стандарт на служителите в сферата на здравеопазване мисля, че няма какво да коментираме – то е изключително важно. То е една от предпоставките и само един от механизмите да се повиши качеството на предлаганите здравни услуги, но разбира се, съвсем не е достатъчен.
Водещ: Да.
Проф. Асена Сербезова: Точно затова един от приоритетите е и електронно здравеопазване, за да има пълно изсветляване на процесите и по-лесното им управление. Задържането на младите специалисти обаче не е въпрос само на заплати. Това е и въпрос на политика в съответното болнично лечебно заведение, въпрос, ако щете, и на трудова атмосфера там, и на спазването на принцип на справедливо разпределение на допълнителни материални стимулирания, въпрос на специализация, въпрос на споделяне на знания и т.н. Т.е. всичко това е част от една цялостна концепция.
Водещ: Да, много са компонентите, които ще накарат един млад лекар да остане. Знаете ли, гледах един разговор с Ваш предшественик – д-р Илко Семерджиев …
Проф. Асена Сербезова: Да?
Водещ: … който каза, т.е. напомни, че обещанието на „Продължаваме промяната“ беше, че ще има наредба, която да оцени труда на медицинските професионалисти, но това още не е факт. Кога ще го направите?
Проф. Асена Сербезова: Такава наредба се изготвя към момента и в момента, в който имаме повече подробности, разбира се, ще бъде огласено, но тъй като цитирахте д-р Семерджиев – действително това е така. Това е посоката, началото, първата стъпка, най-важната – да заложим летвата. И оттам нататък аз споменах няколко наредби, аз споменах две – за диспансеризацията и за Националната здравно-информационна система, но това е също част от пакета от наредби, които ще изисква това.
Водещ: Добре, проф. Сербезова , кажете какво ще се промени – най-важното, след анекса към този НРД. Какво ще се промени за пациентите? Нали идеята е да има повече пари за личните лекари, така че те да лекуват по-добре в доболничната помощ. Даже, ако не се лъжа, има поставени условия, че те ще имат много чувствително увеличение на парите, които получават за пациента, обаче ако 60% от пациентите са минали профилактични прегледи, нали така?
Проф. Асена Сербезова: Точно така. Идеята е да стимулираме профилактиката и ще Ви кажа защо. Често пъти сме коментирали с Ваши колеги в най-различни формати в парламента за това, че българският гражданин е най-болният в Европейския съюз. Той има средно със 7 години по-ниска продължителност на живота, а част от заболяванията могат да бъдат успешно предотвратени, защото ние разполагаме и с апаратурата, и с лекарите, и с лекарствените продукти. А това, което е необходимо да засилим обаче, е профилактиката. И точно това се постига с този анекс за медицинските дейности към НРД. Профилактиката е един от приоритетите. Не може да се каже разбира се, че профилактиката може да вземе връх над болничната помощ, защото и едната, и другата имат своето място. Нито пък обаче е редно да бъде обратното, както е в България през последните години. Знаете, в сравнение с подобни статистики в други държави на Европейския съюз, при нас има свръххоспитализация. Затова влагаме повече пари в профилактика. За профилактични прегледи са предвидени общо над 92 млн. лева. Увеличаваме и броя на медико-диагностичните дейности, например за профилактичните прегледи на децата, тъй като част от тези социалнозначими заболявания, с които ние се борим, всъщност се зараждат още в детска възраст. И тук цените за профилактиката на децата са увеличени средно с 38% спрямо 2021 г. – това е действително значително увеличение. Увеличили сме средствата за профилактичните прегледи и по програма „Майчино здравеопазване“, защото за българския гражданин, здравето на българския гражданин започва още от грижата за неговата майка, по време на бременност. Увеличили сме също така ехографските прегледи, изследванията, така че …
Водещ: Да, то въпросът е дали тези пари наистина ще направят така, че да има повече профилактика, повече профилактични прегледи. Защото Вие сте също, както казахте, пациент – да, Вие сте лекар, може би при Вас не стоят така нещата, но ако си говорим честно, колко от хората действително са минали на профилактичен преглед при личния си лекар? Може би се отбелязва там някъде, че те са минали, но реалността е различна, нали така?
Проф. Асена Сербезова: Само едно леко уточнение – аз не съм лекар, аз съм фармацевт.
Водещ: Добре, да, но познат …
Проф. Асена Сербезова: Също така мениджър по здравна политика и психолог.
Водещ: Но Вие познавате лекарите и най-вероятно минавате на профилактичен преглед.
Проф. Асена Сербезова: Разбира се. И знам, че много правилно напипахте тук – хайде, аз думата „проблем“ не я харесвам, но че само допълнителното увеличение на средствата няма да е достатъчно. Тук се засилва и контролът по отношение на провеждането на профилактичните прегледи, както и – не присъства, тъй като не е предмет на НРД, но го предвиждаме като част от цялостната концепция на Министерството на здравеопазването – здравната промоция и здравната просвета. Много често съм коментирала с Ваши колеги. Те казват: „Да, има глоба за непровеждане на профилактичен преглед, включително и за пациента“… Между другото, пациент, който не се явява на профилактичен преглед, може да бъде лишен – така е записано и в закона, от прекъсване на здравноосигурени права за срок от един месец, но не е там работата. Важно е ние да формираме едно съзнание на българския гражданин, че той би следвало да се явява на тези профилактични прегледи, защото много по-лесно може да се предотврати заболяване или да се излекува в неговия начален стадий, на много по-ниска цена за обществото и на много по-ниска цена за пациента. Говоря не само за пари, говоря тук за страдание, за нежелани лекарствени реакции, ако приема определени лекарства, и т.н. Т.е. всичко това, за което говорим, трябва да бъде и със здравна просвета, и със съответното обучение, не само допълнителните средства. Много правилна забележка.
Водещ: Добре, последно, едно изречение наистина – кога ще заработи, проф. Сербезова, електронното здравно досие?
Проф. Асена Сербезова: Знаете, аз лично преди около 20-тина години чух за първи път за това, че ще има електронно правителство. Оттогава насам са правени много малки крачки, в последните години – по-големи, така че действително имаме ясна политика и ясна пътна карта. Към момента може да се каже, че то вече съществува, тъй като всички предписания, знаете, на лекарствени продукти, заплащани от бюджета на НЗОК, се извършват електронно от края на 2020 г. И напълно е възможно, не изключвам тази мисъл, че и пандемията от COVID-19 също ускори развитието на електронизацията на предписването на лекарствени продукти, тъй като знаете, че в началото на пандемията, през март-април 2020 г., беше затруднен достъпът до медицински специалисти, изписването на лекарствени продукти и т.н. Така или иначе, реално електронното здравно досие ще се попълва с останалите дейности от извънболнична и болнична медицинска помощ поетапно и от 1 август 2022 г. ще обхване всички медицински дейности – и първичната медицинска помощ, специализираната медицинска помощ, и болничната, и медико-диагностичните дейности. Така че, това е един абсолютно реален срок. Лекарите, работещи по договор с НЗОК, издават електронно първичните медицински документи и подават информация в Националната здравно-информационна система, като амбулаторен лист, медицинско направление – да не изброявам десетките документи.
Водещ: Да.
Проф. Асена Сербезова: Но те ще бъдат готови от 1 юни 2022 г. Направлението за хоспитализация, включително история на заболяване, история на бременност и раждане, история на новородено – от 1 август 2022 г. Така че, виждате, съвсем близки са вече тези срокове, съвсем конкретни. Идеята каква е? Вие много добре го казахте – пациентът да получава качествена грижа в резултат на всички тези инвестиции; инвестиции да се правят и увеличения на средствата за медицински дейности, но също така те да се проследяват – това, което прочетох във Вашия въпрос, изпълнението.
Водещ: Ами да, защото иначе …
Проф. Асена Сербезова: Дали целите, които се залагат, са изпълнени, дали тези средства са си заслужавали.
Водещ: Да, защото иначе няма смисъл.
Проф. Асена Сербезова: Абсолютно сте прав.
Водещ: Те, средствата за здравеопазване, се увеличават всяка година с всеки нов бюджет, а пък качеството на здравеопазването няма скок.
Проф. Асена Сербезова: Абсолютно сте прав и затова се въвеждат определени контроли, и затова се въвежда това електронно здравно досие, което между другото всеки един от нас ще може да контролира – какви прегледи са му направени, какви му се полагат и т.н. И тук един реторичен въпрос, защото отговорът е ясен: кой е по-добрият контрольор на лекаря – информираният пациент или НЗОК? Разбира се, че Касата има своите правомощия по закон, обаче кой по-добре от пациента, който е заинтересован да получи тази качествена грижа, ще може да контролира лекаря?
Водещ: Благодаря Ви. Проф. Асена Сербезова – министър на здравеопазването. Ние се надяваме, разбира се, че с поредните няколкостотин милиона, които се отпускат допълнително за здравната система, ще почувстваме разлика в ролята си на пациенти. Благодаря още веднъж на Асена Сербезова.