Линк към интервюто на министър Сербезова за „Седмицата“, Дарик радио
Водещ: Проф. Асена Сербезова – министър на здравеопазването, сега, на пряката ни телефонна линия. Неотложни ангажименти Ви попречиха да бъдете тук, в студиото, но се надявам да се видим скоро и тук. Добър ден.
Проф. Асена Сербезова: Добър ден, благодаря за поканата.
Водещ: Наистина няма как да се обобщят онези вече актуални и надявам се меродавни проучвания, които потвърждават данните, че децата са най-малките преносители на заразата, и също така и онези проучвания, които показват колко е негативно онлайн обучението за тяхното развитие. Наистина ли предстои ново онлайн обучение, защото, признавам, иска ми се да вярвам, че това не е така.
Проф. Асена Сербезова: В настоящия момент не наблюдаваме рязко повишаване на хоспитализацията в тази възрастова група, както и Вие правилно отбелязахте. Разбира се, трябва да имаме предвид и че това е инфекциозно заболяване, което може да протече различно при отделните пациенти, да предизвика различни усложнения и това важи и за децата. Лечението на малките пациенти също може да наложи намесата на лекари от различни специалности, но към момента, както казах, не наблюдаваме повишена заболеваемост в тази възрастова група. Има достатъчно осигурени тестове за системата на училищата. В момента върви нова процедура. Пуснахме покана за осигуряването на тестове, които са за около 12,5 млн. По предварителни сметки трябва да стигнат до края на месец март. Преди да стигнем до онлайн обучението, за което Вие споменахте и което несъмнено и специалисти, и родители, и учители алармират, че има негативни последици върху децата, върху нивото на образованието, има редица възможности, които следва да се изчерпят, и това са, както и вчера споменах пред Ваши колеги, ограничаване на извънкласните занимания, преминаването към графици и т.н.
Водещ: Вие, като специалист, ще ми се по разумен начин да се опитваме да коментираме и да ни насочите към изследвания от меродавни институции, които излизат.
Проф. Асена Сербезова: Разбира се.
Водещ: Например едно от последните – на Американския център за контрол и превенция на болестите, които немалко медии по света цитираха …
Проф. Асена Сербезова: /…/
Водещ: От проучването става ясно, че дистанцирането и хибридните модели, хепафилтрите и най-вече изискването да се носи маска в училище доказано няма статистически значима полза. До каква степен е редно според Вас да се разговаря по тази тема, без да се стига до крайности, и как да става това?
Проф. Асена Сербезова: Много правилно казахте, че нито в едната, нито в другата посока трябва да се стига до крайности. В крайна сметка всички ние – и ваксинирани, и неваксинирани, и преболедували, и непреболедували, трябва да преминем през това предизвикателство, наречено „пета вълна“. Факт е обаче, че при по-високия процент ваксинирани в едно общество и при спазване на противоепидемичните мерки, част от които Вие споменахте, се ограничава разпространението на заболяването. Дори фактът, че примерно към днешна дата тези данни са публично налични, над 74% от случаите вчера за деня са сред хора, които не са били ваксинирани, а 93% от починалите за деня също не са били ваксинирани. Така че, тук има много въпроси – по отношение на спазване на противоепидемични мерки, по отношение на „за“ или „против“ ваксините, но фактите на едно по-високо ниво, на ниво популация, на ниво метаданни показват, че те помагат за ограничаване на разпространението. И между другото, още един любопитен факт, за който не се говори много, но тъй като ние притежаваме такава статистика от Министерството на здравеопазването – след като сме започнали да спазваме тези противоепидемични мерки, е намаляла заболеваемостта и от други респираторни заболявания, както и от ентеровируси. Така че, има пряка връзка.
Водещ: Само още нещо ще Ви помоля да коментирате преди да преминем към другите теми. Става дума за тестването на учениците. В един момент имаше информация за това, че са изключително ниски нивата на положителните такива. В Европа неведнъж е ставало дума, обсъждало се е, че може би е време тестването на учениците да спре. Последната информация от Великобритания казва следното, която ще Ви помоля, ако щете и в лично качество, да коментирате. Там казват така: ако някое дете не се чувства добре, тогава се тества. Тяхното обяснение е, че човечеството винаги така е процедирало и този метод е доказано ефективен. Пропорционалността е в основата на всичко, казват те. Ние намалихме тестването по веднъж седмично, но как виждате оттук насетне този казус?
Проф. Асена Сербезова: Аз първо бих коментирала в един по-генерален аспект взимането на практики от други държави. Вие цитирахте Англия, много често се цитира Германия, Австрия, Италия. Прякото копиране на практики от държави, в които състоянието на здравната система е различно, ако щете нивото на дисциплината, морала и здравната просвета на хората, които са част от това общество, е различно, може би няма да свърши работа в българските условия. По отношение на тестването на ученици – тези, които показват позитивен тест, след това се потвърждават с PCR и до този момент всички положителни бързи антигенни тестове са били потвърдени с PCR положителен, което означава, че те са достатъчно надеждни и чувствителни. Разговаряли сме и с много родители, имаме и обратна връзка с Министерството на образованието, че подобно тестване внася и успокоение в родителите.
Водещ: Има ли развитие ваксинацията на учителите? Какви са актуалните данни, ако разполагате с такива?
Проф. Асена Сербезова: Разбира се, че разполагаме с конкретните числа, ако Ви интересуват, може да ги предоставим след това. Повишава се броят на ваксинираните във всички групи. Разбира се, нас ни интересуват и групите, които имат пряко отношение към лечебния процес, т.е. медицинските специалисти, както и тези, които се грижат за нашите деца. Само за последните три дена, включително вчерашния ден, са поставени над 100 000 дози ваксини.
Водещ: За да изчерпаме темата, проверката на КПКОНПИ в Министерството на здравеопазването за проведените четири процедури за закупуване на бързи антигенни тестове за ученици финално какво показва? Бил ли е ощетен наистина бюджетът на Министерството на здравеопазването ?
Проф. Асена Сербезова: Финално, всъщност проверката на КПКОНПИ, доколкото ми е известно, е изпратена в българската прокуратура, така че това са материали по досъдебно производство, до които ние нямаме достъп.
Водещ: Точно така.
Проф. Асена Сербезова: Но това, което съм разпоредила, на базата и на прочетеното в медиите, е вътрешна проверка от вътрешен одит на Министерството на здравеопазването за въпросните четири процедури, които Вие споменахте, като моята идея като ръководител бе - при установяване на нередности те да бъдат избегнати в новата процедура. Това, което в новата процедура аз направих – включих петима представители на Министерството на образованието, има съвместна работа на комисията. Комисията е между специалисти от Министерството на здравеопазването и Министерството на образованието.
Водещ: Вие сте права, че не трябва да се дават и използват примери за чужди държави. Конкретно за Омикрон последните два големи примера, които шестват из медиите, са свързани с Дания и Южна Африка. При население на Дания около 6 милиона, колкото нашето, за последните три седмици, четири, има 400 000 позитивни теста. Но да, развитието на здравеопазването в Дания е друго, почти няма смъртни случаи там. В същото време Южна Африка обяви, че Омикрон вълната е преминала с минимален брой смъртни случаи, но да, там пък демографската картина е коренно различна от тази в България.
Проф. Асена Сербезова: Разбира се, различна е.
Водещ: По какъв начин да се говори за Омикрон в медиите в България…
Проф. Асена Сербезова: В България.
Водещ: … без всички тези данни, които ни заливат, които естествено, че са точни, но все пак?
Проф. Асена Сербезова: Тъй като споменахте Дания, аз съм запозната със здравната система там – тя е изключително добре организирана, има електронно здравеопазване, съответно аналогът на Националната здравноосигурителна каса там поема дори хранителни добавки. Трябва да Ви кажа, че нивото на здравна просвета и на отговорност към собственото здраве, лечение и към другите членове на обществото е на изключително високо ниво. Така че, Вие много правилно отбелязахте, че не може да копираме практики. Как да гледаме на Омикрон в България? Започва петата вълна. Увеличава се заболеваемостта, увеличават се новохоспитализираните. Вие виждате това и по данните, които са налични в публичното пространство. Вероятно, както и в други държави, смятаме, че по-малко хора ще се нуждаят от болнично лечение, но е трудно да се прогнозира, тъй като ние имаме нисък процент ваксинирани – всъщност най-ниският в Европейския съюз. В някои области, в някои региони на страната вече имаме висок процент на заетост на леглата, безспорно - недостиг на медицински персонал. Българинът е най-болен сред гражданите от Европейския съюз, с много придружаващи заболявания. Омикрон заразява по-лесно, отколкото Делта вариантът, заразява и ваксинирани и има потенциала да предизвика големи епидемични вълни. Трябва да сме наясно, че ваксините не са 100% ефикасни, но пък осигуряват достатъчно защита срещу тежко боледуване. Някои специалисти смятат, епидемиолози, че тази пета вълна може да е началото на края на пандемията и този вариант на коронавируса да остане завинаги с нас, заразен, но лек като настинка. Но преди това трябва да се справим с тази вълна, което е едно особено предизвикателство при състоянието на здравната система, нивото на ваксинация, здравната просвета и високите нива на заболеваемост и смъртност и от други заболявания в България. Напоследък – Вие сте прав – много често се говори за Омикрон, но въпреки всичко, искам да кажа, че в момента масовият вариант и в Европа, и в България всъщност е Делта и той е опасен. Изчакването на специфични ваксини срещу Омикрон не се препоръчва от повечето експерти, разработването им ще отнеме месеци, няма гаранция, че междувременно няма да се появи друг потенциално опасен вариант. Така че, общата защита на класическия бустер, поставен сега, независимо, че не осигурява 100% защита, ни осигурява достатъчна защита, достатъчна надеждност срещу това да прекараме тежко заболяването.
Водещ: След въвеждането на допълнителни стимули какъв е процентът на ваксинирани в България? Вие казахте – сериозен ръст. И каква цел си поставяте?
Проф. Асена Сербезова: Сериозен. Основната и генералната цел е ние да ограничим разпространението на заболяването. Това може да стане по няколко начина. Един от тези начини – най-бързият, най-ефикасният и най-евтиният, това е ваксинацията. Но също така трябва да се спазват и противоепидемичните мерки. Както вече споменах, само за три дни са поставени около 100 000 дози. Разработват се и различни стратегии за въвеждането на мобилни екипи. Всъщност в някои области на страната те вече действат. Идеята е да се повиши, разбира се, ваксинационният обхват, но също така много внимателно следим какво се случва в болничните лечебни заведения, каква е заболеваемостта на медицинския персонал. Така или иначе, ние не може да се насочим, въпреки че това е най-бързият и евтин метод, както казах, и доказано ефективен към този момент – ваксинацията, ние трябва да лекуваме и да осигурим лечението, и да предпазим и ваксинирани, и неваксинирани. Така че, трябва да комбинираме много голям инструментариум от мерки, едновременно и в условията на голяма динамичност.
Водещ: Нови стимули ще бъдат ли предлагани?
Проф. Асена Сербезова: Към настоящия момент има ръст на ваксинациите, така че е рано да се коментира, тъй като тези стимули са съвсем наскоро въведени, въвеждането на нови такива.
Водещ: При увеличения брой на ваксинирани, за който говорите, и все пак преобладаващия Делта вариант, за който също споменахте, означава ли, че вероятно се предвиждат допълнителни ограничения в България?
Проф. Асена Сербезова: Всичко това зависи действително от динамиката на процеса, тъй като например леглата за интензивни грижи – те се разделят между легла, които са за COVID, и легла, които са за други заболявания. Така че, ако ние видим например – пак казвам, на регионален принцип, тъй като това зависи от регионалните здравни инспекции (РЗИ), – че се натоварва системата с COVID легла, това означава, че трябва да освободим от другите, което означава, че вероятно в някои области ще се наложи временно спиране на плановите операции. Така че, има много, много подходи. Всички мерки ще бъдат обявявани и обяснявани своевременно. Ситуацията е динамична по области. И пак казвам, в една държава с почти 30% ваксинирани – малко повече от 30%, при неспазване на противоепидемични мерки е трудно да се прогнозира как ще се развие този нов вариант. И отново искам да повторя, че все пак доминантен е Делта, който крие своите опасности.
Водещ: С няколко думи да Ви помоля, за тези, които не са запознати, относно работата на сформирания от Вас Пандемичен комитет – какви хора влизат в него? Защото, простете, че така директно, но спомените ми от Националния оперативен щаб, който действаше преди време, са два: единият – свързан с пресконференцията за Чернобил, и другият – с въвеждането на КПП-тата, нямам трети.
Проф. Асена Сербезова: Да, да. И всъщност информацията, която получавахме всяка сутрин, статистиката, която така или иначе на много хора повлия много негативно, в интерес на истината. Не. Това са различни комитети. Всъщност те са два, два комитета. Единият е Национален пандемичен комитет, който бе сформиран на национално ниво от министър-председателя. Идеята на този Национален пандемичен комитет, тъй като това не е само здравна криза – пандемията от COVID-19 има последствия върху всички области на живота ни, и в мерките, които се налагат от Министерството на здравеопазването с цел да опазим живота и здравето на гражданите, те имат отзвук и в други области на живота, в работата на други министерства. Идеята на този Национален пандемичен комитет е именно да координира работата на министерствата, както и да подкрепя други министерства Министерството на здравеопазването. Например МВР по отношение на контрола, тъй като капацитетът, с който Министерството на здравеопазването разполага по отношение на контрола на противоепидемичните мерки, е твърде ограничен. И още един комитет има, който е вътрешноведомствен пандемичен комитет. Той осъществява консултативни оперативни функции, свързани с изпълнението на основните ни дейности в Министерството на здравеопазването за готовност при пандемия. Разбира се, членове са заместник-министрите, главният държавен здравен инспектор, епидемиолози от Министерството на здравеопазването, водещи специалисти в областта. Така че, има съвсем различни функции от това, което Вие визирахте в началото на въпроса си.
Водещ: Нека и да допълним. Ако приемем, че предстои увеличение на разпространение на варианта Омикрон и онлайн обучението на децата не е първата мярка, във Вашите представи, в това, което се е обсъждало в тези два комитета, коя ще бъде първата смислена мярка, която може да очакваме да бъде въведена?
Проф. Асена Сербезова: На този етап следва да се провежда присъствено учебният процес. Това, което като мярка се обсъжда от специалистите, аз го споменах – да се преустанови провеждането на дейности, които не са свързани пряко с изпълнението на учебния план. Това са т.нар. „извънкласни дейности“ и „занимания по интереси“, организирани дейности с ученици по изпълнение на различни национални програми, посещения на музеи, изложби, природни обекти, което знаете, че е част от учебния процес, но не е пряко свързан с него. Възможно е да се обсъди мярка и за по-често тестване, провеждане на стриктен контрол по спазване на въведените правила за извънредната епидемична обстановка. Също така там, където има възможности, да се премине на сменно обучение. Има много, много възможности.
Водещ: Ако не се лъжа, заетостта на леглата в София вече е над 60%. Все още не сме в пика на Омикрон. Притеснително ли е, че реално влизаме от високо ниво в евентуален следващ пик?
Проф. Асена Сербезова: Това действително е един от притеснителните моменти, тъй като ние не успяхме да слезем, за разлика от предните вълни, на по-ниско ниво на заболеваемост, заетост на леглата. И това всъщност имах предвид, когато Ви отговорих на въпроса, че ние много динамично следим през РЗИ ситуацията със заетостта на леглата и там, където се повдигне процентът на заетост на леглата, следва да се обсъди възможността за спиране на плановия прием, за да се освободи от другите бройки интензивни легла.
Водещ: Всъщност каква помощ следва да бъде оказвана на РЗИ, за които говорите, които изнемогват, защото сега всички са въвлечени в пандемията? Има и други сериозни неща.
Проф. Асена Сербезова: Аз много Ви благодаря за този въпрос, защото ние от няколко дни обсъждаме с колегите, че разбира се, и COVID-19, като всяка криза, и тя ще има своя край, ще отмине, но тази пандемия показа колко е важна системата на РЗИ, на общественото здраве и на здравния контрол. Това, което обмислям и като по-дългосрочна мярка, е засилване на тази система. Знаете, че има прекалено малко бройки – говоря за служители в РЗИ, за да може наистина държавата да разполага с една адекватна система. Колегите правят всичко, дори и отвъд силите си, но следва и държавата да подкрепи – има и други заболявания, така че да бъдем адекватни в справянето с тях.
Водещ: Вярно ли е наблюдението ни, че всъщност само една част от българската здравна система е заета в битката с коронавируса, и може би едно от решенията е включването и на друга част от здравната система?
Проф. Асена Сербезова: Какво точно имате предвид под „една част от здравната система“?
Водещ: Говоря, ако щете, за брой лекари, медицински персонал.
Проф. Асена Сербезова: Основно в момента битката е в лични лекари, болнични лечебни заведения, в държавните лечебни заведения, но също така и в частните – разбира се, с различен процент. Но смятам, че всички би следвало, тъй като това е абсолютен приоритет и цел на всеки един от нас – да има повече, по-здрави и живи хора, в добро състояние на здравето. Защото, между другото, много често се говори и за естествено придобития имунитет и за това, че преболедувалите няма нужда да се ваксинират, но истината е, че част от преболедувалите имат тежки постковид синдроми. Създаден е и такъв код вече в международната класификация на болестите. Част от моите познати, дори година след прекаран COVID, все още не се чувстват добре здравословно. Така че, проблемът не е само в конкретното остро заболяване и преминаване през инфекцията. Проблемът и последиците върху организма са много по-големи.
Водещ: В края на мандата на предишния кабинет, на служебния кабинет бе възстановен плановият прием в болниците. Бихте ли дали актуална снимка на плановия прием към момента и при какви нива на зараза, и локално ли ще бъде преустановяван той или централно?
Проф. Асена Сербезова: Както вече Ви казах, всъщност той ще бъде преустановяван на базата на различните числа, които всяка област има – през РЗИ. Тъй като в области като София и Варна е едно положението с натовареността на леглата, в други области е различно и следва да има регионален подход.
Водещ: Достатъчно ли са частните болници в България? И необходимо ли е – не знам дали мораториум е точната дума, защото все пак живеем в пазарна икономика, върху откриването на нови такива?
Проф. Асена Сербезова: За да се отговори на един такъв въпрос, първо трябва да се направи анализ на Националната здравна карта. Знаете, че това от години е една тема, която не достига своето решение. Така или иначе, ние сме в процес на работа по тази Национална здравна карта. С „Информационно обслужване“ също така говорим тази карта да има и своето електронно изражение, защото е много важно как са разпределени и в географски аспект болничните лечебни заведения, какви болници има, с какви дейности, как е осигурен достъпът до тях. Т.е. това е въпрос на един национален преглед на съществуващата мрежа. И нещо, което трябва да добавим – ние не трябва да гледаме на болниците само като на сгради и на апаратура. Важно е кой работи в тях, т.е. осигурени ли са с медицински специалисти, тези медицински специалисти ангажирани ли са, мотивирани ли са, има ли достатъчно сестри. Защото знаете, че съотношението – много често се споменава съотношението, което трябва да спазваме: медицински сестри към лекари – 2:1, което за съжаление в България не е така. Приемът на тези кадри също не отразява това съотношение. Така че, отговорът частни-държавни болници е всъщност разпределение на болниците на национално ниво, разпределение на дейностите, достъпност до тези дейности и услуги, част от болниците да са за долекуване и палиативни грижи. Т.е. това е една цялостна концепция.
Водещ: В същото време, за да допълня това, което казвате – данните от проучване на Института за пазарна икономика показват, че има намаление на броя на лекарите. А на Вас беше завещано решението за откриване на голяма частна болница – тази в Казичене. Това е всъщност конкретният повод за въпроса ми.
Проф. Асена Сербезова: Да. Хареса ми думата „завещано“, да. Конкретно в случая да Ви кажа – всъщност с оценката на необходимостта от нови болници по принцип зависи от дейността, която те ще изпълняват, и в Закона за лечебните заведения е предвиден и специален ред за това. След което това не е решение само на Министерство на здравеопазването, а се одобрява и от Министерски съвет. Това е много важно да го кажем. Също специален ред е предвиден и когато се разширява дейността на съществуващи болници, т.е. когато в съществуваща болница се включват нови медицински дейности. И в двата случая – и когато се създава нова болница, и когато се разширява дейността, се извършва една комплексна оценка. Тази комплексна оценка, тя трябва да се изготви от Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, след внимателен анализ на регламентирани в закона, който Ви цитирах, критерии. Когато лечебното заведение предвижда да се финансира със средства на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), какъвто е случаят, който Вие цитирахте за болницата в Казичене, по процедурата се изисква и становище относно възможностите тези дейности да бъдат финансирани от Касата.
Водещ: Разбирам.
Проф. Асена Сербезова: И ако въпросът Ви се отнася за тази болница – до момента няма издадена заповед за разрешаването на новите медицински дейности. Съгласно законоустановените изисквания, по тази процедура е представена оценка на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, като е предложено на министъра на здравеопазването по това време – д-р Стойчо Кацаров, за разрешаване на новите медицински дейности. А в становището на НЗОК сега ще Ви цитирам точно какво е записано: „Съответните средства за финансиране на новите медицински дейности ще бъдат предвидени във финансовите планове на НЗОК за периода 2024 г.“ И разбира се, че на базата на това изречение, съответните средства, без те да бъдат упоменати, Министерство на здравеопазването не може да вземе решение.
Водещ: Ясно.
Проф. Асена Сербезова: Изискали сме нова оценка.
Водещ: Чисто концептуално погледнато, частните болници трябва или не трябва да работят с НЗОК?
Проф. Асена Сербезова: Това е решение на всяка една частна болница. Аз мисля, че от гледна точка на пациента, дали болницата е частна или държавна, всеки един пациент – ние с Вас също сме пациенти, ако отидем в болница, независимо дали е частна или държавна, искаме да получим необходимата медицинска услуга, да получим необходимото отношение и да излезем от болницата живи, здрави и в по-добро здраве, отколкото сме постъпили. Така че, пациентът не би следвало да се интересува от това. Държавните и частните болници обаче трябва също да бъдат равнопоставени, защото има много условия, много обстоятелства, които често поставят държавните болници в по-неблагоприятно отношение. Но от гледна точка на пациента, пак казвам, дали е частна или държавна болница – след като е лекуван добре, след като се поема от НЗОК или съответно, ако в частната болница има доплащане, за което той е дал информирано съгласие, не би следвало да има значение.
Водещ: Разбирам. Два последни и бързи въпроса, за да не Ви задържам – единият е свързан със сагата „Джокович“, но ми се ще, без да навлизаме в спортните детайли естествено, като специалист, един въпрос изниква от там: как точно могат да бъдат доказани в България медицински причини за невъзможност да се ваксинираш или невъзможност да носиш маска, например? Как става това? Има реални такива случаи – било то хора с обриви по лицето, било то хора с други медицински причини, поради които не е препоръчително да се ваксинират.
Проф. Асена Сербезова: Всъщност ограниченията за ваксиниране са много малко. И това, според кратката характеристика на продукта – знаете, че всеки един лекарствен продукт има кратка характеристика на продукта, която е предназначена за медицински специалисти, и листовката, предназначена за пациентите. Според информацията в листовките на ваксините, са много ограничени възможностите за противопоказания, т.е. противопоказанията са свръхчувствителност към някоя от съставките. А реално повечето хора с хронични заболявания, въпреки широко разпространено мнение сред някои части от обществото, че хроничните заболявания са противопоказание за прилагане на ваксини – напротив, точно обратното е. Специалистите препоръчват, тъй като тези хора ще преболедуват по-тежко инфекцията, именно те да се ваксинират, и то приоритетно. А по отношение на доказване на медицински показания, на изключение – това следва да бъде добре обосновано, да има експертиза и разбира се, становище от главния здравен инспектор.
Водещ: Разбирам. В предаването само след минута наш гост ще бъде посланикът на Франция у нас. В четвъртък френският парламент одобри най-новите мерки на правителството за справяне с коронавируса, включително трансформирането на сегашния здравен паспорт в по-строг ваксинационен пропуск и отпадането на отрицателния PCR тест. Отрицателният PCR тест в България все още не отпада, нали така?
Проф. Асена Сербезова: Да. Вие много правилно казахте, че отпадането на едни мерки върви със затягането на други. Всичко е част от една обща концепция и е част от един пъзел, инструментариум, който ние балансираме, за да можем да се справим успешно с инфекцията в България. Пак казвам, при родните особености на 30% ваксинирани – малко повече от 30%, при неспазване на противоепидемични мерки, на ниско ниво на здравна култура, високо ниво на заболеваемост от други заболявания, така че, когато се облекчават едни мерки, се затягат други. Не може да се облекчат всички наведнъж, защото цената ще бъдат погубени животи.
Водещ: Проф. Асена Сербезова – министър на здравеопазването , в „Седмицата“ на Дарик радио. Много Ви благодаря.
Проф. Асена Сербезова: Благодаря. Бъдете здрави.
Водещ: Благодаря, и Вие.