- Проф. Сербезова, премиерът каза неотдавна, че всеки министър е открил язви в своя ресор. Какви са дефицитите в здравеопазването?
- Част от дефицитите в българското здравеопазването са формирани с години, повечето от тях – с десетилетия. Намирани са частични, фрагментирани решения, които обаче не водят до разрешаване на дългосрочните задачи. Дефицити има на всички нива. Серията от парламентарни избори и бързо сменящите се министри са два проблема, които задълбочават негативните процеси. От друга страна, и управлението в комфорта на съществено мнозинство също не доведе до трайни решения и подобрения в системата. Много въпроси останаха отворени и дори се задълбочиха, като например спешната помощ, недостигът на медицински персонал, състоянието на психиатричната помощ и т.н. На концептуално ниво, според мен, един от големите дефицити на здравеопазването е липсата на цялостен (холистичен) подход към индивидуалното опазване на здравето и лечението. За дългосрочното и задълбочено решаване на проблемите в здравеопазването е необходим надпартиен консенсус по основните приоритети.
- А с какво трябва да се справите във възможно най-кратки срокове?
- Във възможно най-кратки срокове трябва да се справим с дефицитите, които са свързани с непосредственото опазване на живота – спешната помощ, повишаването на инвестициите в първична медицинска помощ, осигуряването на отдалечените региони с медицински персонал и фармацевти. Ето например 235 обекта за спешна помощ са включени в проект за обновяване на материалната база. Извършваме анализ съвместно с Министерството на финансите за необходимостта от закупуване на нови линейки. Увеличихме средствата за здравеопазване – с около 604 млн. лв. повече спрямо актуализирания бюджет на НЗОК за 2021 г. Най-съществен спрямо 2021 г. е ръстът на предвидените средства за здравноосигурителни плащания за медико-диагностична дейност (76,7%), първична извънболнична медицинска помощ (35,4%) и специализирана извънболнична медицинска помощ (33,3%). Това е важна стъпка в насока на подобряване на профилактиката и превенцията и достъпа на здравноосигурените лица до медицински дейности в доболничната помощ. Електронното здравеопазване също ни е водещ приоритет, защото ще осветли много процеси, ще има данни, които да анализираме и въз основа на които да се вземат информирани управленски решения. Така ще се освободи време на лекари и пациенти за по-качествено общуване. През месец декември 2021 г. са въведени 15 електронни административни услуги – разработен е е-преглед, който позволява в реално време да се изпращат данните от проведените консултации към НЗИС, въведена е функционалност за електронно въвеждане на всички видове задължителни имунизации. Предстои да бъде нормативно регламентирано задължителното използване на е-рецепта. А в средносрочен аспект е необходимо да се трансформира психичната помощ и да се намали заболеваемостта и смъртността от незаразни социалнозначими заболявания. И, разбира се, всички задачи решаваме на фона на справянето с пандемията от COVID-19.
- Кои от политиките на Вашите предшественици бихте ревизирали и кои бихте продължили да развивате във вида, в който са заложени?
- Дългосрочното стабилно развитие на здравеопазването е въпрос на консенсус и надграждане. Съществена част от поставените през управлението на ГЕРБ цели в здравеопазването не е постигната, защото дори и този хоризонт понякога е кратък за отчитането на ефектите. А някои задачи дори не са започнати – като например стимулиране на генеричното предписване на лекарствени продукти, което ще намали значително доплащанията от страна на пациентите за медикаменти. Така че, има много принципни позиции и цели, които са добри за пациентите и системата, и следва те да се надграждат. Това, което не толерирам обаче, е бързото и небалансирано решаване на важни въпроси от обществен интерес. Визирам случая с детската болница, комуникационната политика по отношение на ваксинацията през втората година от пандемията и десетките не толкова мащабни, но също толкова важни случаи на забавени промени в наредби, на които се натъквам в работния процес.
- На какъв принцип се взе решението за отпадането на „зеления сертификат“, след като първоначалната идея беше това да стане след постигането на 60% ваксинално покритие на населението?
- Предложението за въвеждане на поетапно премахване на ограниченията е записано в доклада на главния държавен здравен инспектор и се базира на развитието на епидемичната обстановка към момента, а именно отчитания спад в броя на регистрираните положителни случаи. Преди взимането на решението се наблюдаваше и положителна тенденция за намаляване на заетостта на болничните легла. Достигането на 60% ваксинационно покритие е условие за успешното овладяване на пандемията в дългосрочен план, но предвид невъзможността за неговото достигане на този етап в страната, е предложен алтернативен подход. Важно е да се отбележи, че всяко разхлабване на мерките е през определен период от време (10-14 дни) и ще бъде наблюдавано, анализирано и оценявано в контекста и на евентуалната поява на нова вълна.
- ЕК заяви преди около месец готовност да подкрепи България за подобряване на резултатите в здравеопазването. В какво ще се изразява тази помощ?
- Подготвили сме 6 проекта, които са включени в Плана за възстановяване и устойчивост. По проекта за Модернизиране на здравната система, чрез осигуряване на съвременна и иновативна медицинска апаратура за болничната помощ, страната ни очаква да получи близо 419 млн. лв. Целта ни е да повишим достъпността и капацитета на системата и така да подобрим здравните показатели на населението. Проектното ни предложение е съобразено със специфичните нужди на болниците в отделните региони. С европейски средства искаме да модернизираме и развием психиатричната помощ – грижа, която е неглижирана с години. С реализирането на проекта ще се постигне укрепване на устойчивостта на системата за психиатрична помощ, както и ще се повиши достъпността и капацитетът й за посрещане на нуждите на населението. Предвиждат се целенасочени инвестиции, свързани с подобряване на материалната база и обновяване на медицинската апаратура в държавните психиатрични болници, в центровете за психично здраве, в психиатричните клиники на лечебните заведения. По линия на Плана за възстановяване и устойчивост сме предвидили и изграждане на система за оказване на спешна медицинска помощ по въздуха (HEMS). Така ще можем да предоставяме възможно най-качествената медицинска помощ в рамките на т.нар. златен час с последващо транспортиране на пациенти от и до всяка географска точка в страната. Ще можем да осигуряваме и спешна доставка на кръв, органи и лекарства, когато това се налага. Проектът включва доставка на 5 броя хеликоптери с медицинско оборудване и изграждане на необходимата инфраструктура в 6 оперативни бази. Шестият хеликоптер ще бъде закупен в изпълнение на текущо изпълняван проект по ОП „Региони в растеж“ 2014-2020. Общият бюджет на всичките 6 проекта е приблизително 808 млн. лв.
- В какво финансово състояние са болниците с държавно участие? Генерират ли те нови дългове в контекста на пандемията и инфлацията? Има ли механизми, по които тези загуби да бъдат компенсирани?
- Към момента разполагаме с предварителните годишни отчети към 31.12.2021 г., които обаче не дават представа за действителното финансово състояние на лечебните заведения. Въпреки това мога да кажа, че независимо от кризата, причинена от COVID-19, в резултат на въведените стандарти за финансово управление на държавните и общинските болници, общите и просрочените задължения са се стопили с над 63 млн. лв. спрямо 31.12.2020 г., а намалението при просрочените задължения е с 3,2 млн. лв. Следва да се има предвид обаче, че след получаване на заверените от независим регистриран одитор и приети от органите на управление окончателни годишни финансови отчети за 2021 г., ще бъде изготвен пълен анализ на финансовото състояние на болниците.
- Една от амбициите на това правителство е максимално дигитализиране във всички сфери. Работите активно с „Информационно обслужване“. В този смисъл кога ще бъде създадено т.нар. здравно досие в неговата цялост?
- Електронно медицинско досие (ЕМД) на гражданите се създава в рамките на Национална здравно-информационна система (НЗИС). Проектът започна в средата на 2020 г. и предстои неговото завършване в края на 2022 г. Ето това е един добър пример за нещо, което е започнато при едно управление, надградено от служебното правителство и успешно внедрено от настоящото. Проектът е структуриран по такъв начин, че да поставя гражданите в центъра на здравните грижи, като основната му цел е създаването на ЕМД, което да обхваща цялата медицинска информация. Пандемичната обстановка наложи приоритизиране в изпълнението на отделните модули, като първо бяха създадени е-рецептата и е-направлението – те бяха важно условие за ограничаване на контактите по оста „лекар-пациент-аптека“. Едновременно с това беше изграден и здравно-информационният портал www.his.bg – това е входна точка както за гражданите, така и за лекарите. Едновременно с това бяха изградени разделите на ЕМД и в момента в тях се попълват данните от е-рецептите и е-направленията. В момента се изпълнява модул е-хоспитализации, в който лечебните заведения за болнична помощ ще подават информация за положените здравни грижи за всеки пациент. Предвижда се в средата на настоящата година да стартира реалното въвеждане на данни от страна на болниците.
- Имаше големи дебати преди изборите дали болниците да са търговски дружества или не. Планирате ли промени в Закона за лечебните заведения?
- Преобразуването на статута на болничните лечебни заведения беше заложено в коалиционното споразумение и наистина беше дебатирано горещо, като решението следва да бъде взето след внимателен анализ на състоянието на болниците и техния статут, очакваните ефекти от промяната, изготвянето на план за действие и пр. Немаловажни са и въпросите за дълговете на лечебните заведения в една такава ситуация на промяна на статута. Такова решение, разбира се, се взема от НС, а министерството следва да осигури експертизата и условията за постигането на заложените цели и ефекти. Здравето не е стока, а основна ценност и право. Пациентите не са клиенти, а хора със страдания, които трябва да бъдат облекчени. А лекарите не са търговци, а лечители. И всички решения в здравеопазването трябва да бъдат взети през тази призма, с превес на съдържанието над формата.
- Как ще бъде организирана аптечната мрежа, така че всеки български гражданин да има достъп до лекарства?
- Действащото към момента законодателство в страната не въвежда критерии по отношение на разпределението и гъстотата на аптеките по територия, нито изисквания относно специфичен режим на работа на аптеката. По този начин преценката за мястото на откриване на аптеката, за нейния режим на работа (например денонощен или не), обем на предоставени услуги и продукти е единствено в ръцете на имащия разрешение за търговия с медикаменти на дребно. За решаване на проблема с достъпа до фармацевтични услуги министерството е предприело стъпки към изграждане на национална аптечна карта. След проведена среща с представители на Българския фармацевтичен съюз (БФС) се пристъпи към сформиране на междуведомствена работна група с представители на МЗ, ИАЛ, БФС, БАПФ, НЗОК и НЦОЗА. Задачата на тази група е до началото на май да изготви методиката, по която ще бъде установена потребността на хората от достъп до лекарства. След това ще бъдат сформирани областни комисии, които да изработят аптечната карта за съответния регион. И едва след като получим тези областни карти, ще изработим национална аптечна карта. И накрая ще бъдат предложени действията в посока разработване на пакет от мерки за стимулиране предоставянето на фармацевтична услуга в малките населени места и слабо населените общини. Идеята ни е да стимулираме процеса по приближаване на аптеките до пациентите в малките населени места, без да това да налага намеса в свободната конкурентна среда. Заговорих за личен фармацевт – той е този, към когото се обръщате за съвети по отношение на лекарствената терапия, когото сте установили, че постоянно актуализира своите знания и е добър съветник по медицински въпроси, на които се доверявате. Нещо, като да имате не само личен лекар, но и личен аптекар. Тази концепция не е новост в напредналите общества, защото там отдавна са осъзнали, че за изхода от лечението отговорност имат три страни – лекарят, фармацевтът и пациентът. Затова искаме да въведем личните фармацевти възможно най-скоро.
- Кога ще имаме национална педиатрична болница като тази в Румъния?
- С моя заповед от 24.01.2022 г. е създадена работна група от експерти от МЗ, която в срок от два месеца трябва да анализира всички действия, които са предприемани от ведомството в годините, по изграждане на национална многопрофилна детска болница. Този анализ ще ни помогне да вземем най-правилното и работещо решение по този въпрос.