Линк към интервюто на министър Сербезова за Capital.bg
Какво наследство заварихте от предшествениците си и какво от него бихте определили като скелети в гардероба? Кои бяха първите Ви действия като министър и основните проблеми през първите 100 дни?
Определени проблеми не са намирали своето решение в продължение на десетки години, а напротив, задълбочавали са се, а днес обществото очаква бързи решения, които не са се случвали дори в дългосрочен план. Имам предвид най-вече първичната и спешната помощ, осигуряването на лечението на социалнозначимите заболявания, както и на редките такива, здравната грамотност, финансирането на системата и пр. Резултатът от това е красноречив - имаме най-ниската продължителност на живота в ЕС, както и най-високата обща смъртност, а голяма част от лечебните заведения са сериозно задлъжнели. От изключителна важност за развитието на сектор "Здравеопазване" е да има надпартиен консенсус и независимо кой управлява, основните приоритети да намират дълготрайно решение.
Във възможно най-кратки срокове трябва да се справим с дефицитите, които са свързани с непосредственото опазване на живота - спешната помощ, повишаването на инвестициите в първичната медицинска помощ, осигуряването на отдалечените региони с медицински персонал и фармацевти. Електронното здравеопазване също ни е водещ приоритет, защото ще осветли много процеси, ще има данни, които да анализираме и въз основа на които да се вземат информирани управленски решения. Така ще се освободи време на лекари и пациенти за по-качествено общуване. В средносрочен аспект е необходимо да се трансформира психичната помощ и да се намали заболеваемостта и смъртността от незаразни социалнозначими заболявания. И, разбира се, всички задачи решаваме на фона на справянето с пандемията от COVID-19.
Какво е състоянието на управляваните от МЗ търговски дружества? Как се развиват държавните болници? Планирате ли да предприемете смени в бордовете им, досега бяха извършени две? Назначили ли сте проверки за начина, по който се управляват държавните болници, и има ли вече резултати, за кои от тях?
Министърът на здравеопазването упражнява правата на държавата като акционер или съдружник в 65 функциониращи търговски дружества с над 50 на сто държавно участие в капитала в системата на здравеопазването. Водената политика от Министерството на здравеопазването е управителните органи да бъдат насърчавани към осъществяване на управление, подчинено на принципите на прозрачност, публичност, законосъобразност, ефективност с цел защита интересите на дружеството и в тази връзка осъществените промени в управителните органи на търговските дружества - лечебни заведения, са насочени към постигане на оптимално управление, целящо баланс между интересите на дружествата като самостоятелни юридически лица и функционирането им като държавни лечебни заведения, чиято основна функция е предоставяне на качествени здравни грижи за българските граждани. Всички промени в органите на управление и контрол са извършени при стриктно спазване на приложимата нормативна уредба.
Към момента Министерството на здравеопазването разполага с предварителни годишни финансови отчети към 31.12.2021 г., които не дават представа за действителното финансово състояние на лечебните заведения за болнична помощ. След получаване на заверените от независим регистриран одитор и приети от органите на управление окончателни годишни финансови отчети за 2021 г. ще бъде изготвен пълен анализ на финансовото състояние на държавните лечебни заведения за болнична помощ. Министерството на здравеопазването събира и публикува информация по ключови показатели, характеризиращи финансовото състояние на болниците, с което се цели повишаване на ефективността на управлението и подобряване на контрола върху разходването на публичните средства. Данните към 31.12.2021 г. ще бъдат публикувани през второто полугодие на 2022 г.
Въз основа на извършени проверки от звено "Вътрешен одит" в търговски дружества - лечебни заведения, в периода 13.12.2021 г. - 18.04.2022 г. се установиха проблеми по отношение на:
- планирането, организирането и провеждането на обществени поръчки; приемането на план-графика за обществените поръчки за съответната година от съвета на директорите - управлението на собствеността, включително отдаването под наем и разпореждане с активи, осъществяването на предварителен контрол за законосъобразност на процеси и дейности;
- изготвянето на длъжностни и поименни разписания на длъжностите и изготвянето на система за оценка на трудовото изпълнение на служителите - финансовото състояние, вземанията и задълженията - формирането на средствата за работна заплата и установяване наличието и ефективността на контролните дейности по отношение на определяне на допълнително възнаграждение - усвояването на капиталови разходи;
- прилагането на системата на двоен подпис при поемане на задължение и извършване на разход - управлението на риска - осъществяването на предварителен контрол за законосъобразност на процеси и дейности - сключване и изпълнение на договори за съвместна дейност;
- вследствие на липсата на ефективен контрол в достатъчна степен не са актуализирани в цялост системата за финансово управление и контрол, стратегията за управление на риска и вътрешни политики и процедури (част от системата за финансово управление и контрол) в съответствие с действащата нормативна база, включително закона за финансово управление и контрол в публичния сектор, методически насоки по елементите на финансовото управление и контрол, указания за последващи оценки на изпълнението в организациите от публичния сектор, указания за осъществяване на предварителен контрол за законосъобразност в организациите от публичния сектор, указания за управление на риска в организациите от публичния сектор и указания за осъществяване на управленската отговорност в организациите от публичния сектор.
ИАМН следва да се развива като основен контролен орган в областта на медицинския контрол върху дейността на лечебните заведения, като усъвършенства организацията си и повишава компетентността и капацитета си. Относно жалбите - в повечето случаи те са свързани с неудовлетворението на пациентите от предоставяната медицинска помощ, липса на внимание и недостатъчно добра комуникация с медицинските специалисти, недостатъчно добри битови условия в болниците и искания за заплащане на допълнителни такси за битови условия, паркинг и т.н. Промените, които очакваме да се извършат в работата на ИАМН, целят да се подобри организацията и да се повиши броят на трансплантациите, които се реализират в страната. Очакваме от ИАМН да бъде засилен контролът върху издаването на разрешения за нови дейности и откриването на нови лечебни заведения в страната.
По отношение на трансплантациите на бъбрек от жив донор родствените връзки се декларират с нотариално заверени декларации, представляващи едностранно волеизявление. ИАМН и лечебното заведение нямат правомощия и средства да установят истинността на тези декларации. Това, по наша информация, се е извършвало от Прокуратурата на Република България и за резултатите от проверката няма постъпила информация.
В хода на проверката, извършена от Изпълнителна агенция "Медицински надзор" по сигнал за пререждане на листата за чакащи чернодробна трансплантация, е установено, че основанието за включване в служебен регистър на ИАМН за чернодробна трансплантация е наличието на хепатоцелуларен карцином. Касае се за пациент, за който екип от лечебното заведение мотивирано удостоверява, че състоянието му е критично и очакваната продължителност на живота му без чернодробна трансплантация е до един месец.
Към момента не планираме промяна в статута на болница "Лозенец", която е университетска болница и представлява основна учебна база на Медицинския факултет към СУ "Св. Климент Охридски".
По отношение изграждането на Национална детска болница Министерството на здравеопазването предприе всички необходими действия по изясняване и анализиране на фактите и обстоятелствата, имащи отношение към реализирането на проекта за изграждане на нова детска болница, която да отговаря на нуждите на детското здравеопазване. Намирането на най-доброто и дългосрочно работещо решение по казуса е от първостепенно значение за Министерството на здравеопазването. Работна група в МЗ активно е ангажирана с този въпрос. Оглежда се за нов терен, на който да бъде изградена изцяло нова детска болница. Предстои разглеждане и одобрение на подготвения вече анализ на ИАМН относно потребностите от педиатрична помощ. След като определим терен, следва проектиране и стартиране на същинската процедура по изграждането на детската болница.
Раждането и отглеждането на здрави и пълноценни деца е в тясна взаимовръзка със здравето на жените, тяхното репродуктивно поведение и сигурността на майчинството. С оглед това подобряването на майчиното и детското здраве е един от приоритетите ни в сектор "Здравеопазване".
В Националната програма за подобряване на майчиното и детското здраве 2021 - 2030 г. залагаме на активна промоция на здраве и профилактика на заболявания, повишаване на качеството и обхвата на медицинските грижи, подобряване на знанията и уменията на медицинските и немедицинските специалисти, работещи в областта на майчиното и детското здраве, усъвършенстване на механизмите за събиране и анализ на данни и развитие на здравни и интегрирани здравно-социални услуги с цел превенция на усложненията при деца с хронични заболявания и увреждания.
През последните години се наблюдава трайна тенденция към ежегодно понижаване на коефициента на детската смъртност - през 2014 г. той е 7.4 на 1000 живородени деца, а през 2020 г. - 5.1 на 1000 живородени деца. Анализът на данните за детската смъртност по класове болести показва, че основната причина за умиранията при децата до 1 година са някои състояния, възникващи през перинаталния период, вродените аномалии, деформации и хромозомни аберации, болестите на дихателната система, болестите на органите на кръвообращението и външните причини за заболеваемост и смъртност. Структурата на смъртността по причини във възрастовите групи между 1 и 18 години показва, че водещо място имат външните причини за заболеваемост и смъртност, болестите на дихателната система, новообразуванията и болестите на органите на кръвообращението. Това налага политиките за подобряване на майчиното и детското здраве да са във фокуса ни. Именно затова предвиждаме да разширим обхвата на биохимичния скрининг за бременни за оценка на риска от раждане на дете с хромозомни аномалии, да направим анализ на изпълняваните към момента скрининги за деца и да преценим необходимостта от въвеждането на нови, да подкрепим здравно-информационните дейности, свързани с повишаване на здравната култура на подрастващите и младите хора по отношение на здравословния начин на живот и превенция на рисково поведение, свързано със здравето по отношение на репродуктивното здраве, семейното планиране, бременността, раждането, грижите за децата, включително и за недоносените деца и децата с увреждания и специални потребности.
Първите стъпки в тази посока са свързани с увеличение на бюджета на МЗ за дейности по националната програма, като планираме средствата да бъдат насочени приоритетно към биохимичен скрининг и промотивни дейности. Направихме и промени в наредбата за профилактичните прегледи и диспансеризацията, които са насочени основно към здравето на децата. Увеличават се двойно ехографските прегледи по време на бременността, провеждани в рамките на профилактичните прегледи от специалист по акушерство и гинекология. За децата от 7 до 18 години се въвежда провеждането на профилактични медико-диагностични изследвания, като на децата на 7-, 10-, 13- и на 16-годишна възраст ще се прави изследване на кръвна картина и урина, а за 16-годишните и допълнително изследване на кръвна захар и холестерол. Това ще даде възможност за ранно откриване и навременното лечение на евентуални отклонения в здравословното състояние, включително на състояния и заболявания, свързани с нездравословно хранене, ниска двигателна активност, затлъстяване.
Съгласно Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (ЗЛПХМ) ИАЛ осъществява контрол върху рекламата на лекарствените продукти. Контролът се осъществява, включително при постъпили сигнали от физически и юридически лица. Сигналите подлежат на разглеждане, извършване на проверка на изложените твърдения и установяване на относимите факти и обстоятелства. При установяване на материали с рекламен характер в нарушение на законовите изисквания и събиране на необходимите доказателства се предприемат съответни законоустановени действия и мерки. С оглед реализиране на последните ИАЛ налага принудителни административни мерки, включително разпореждания за преустановяване на нарушенията, предписания и др., а при данни за реализиране състав на административно нарушение се пристъпва и към образуване на административнонаказателно производство в рамките на компетентността на ИАЛ по ЗЛПХМ или предоставяне на материалите на други компетентни органи, какъвто е Съветът за електронни медии.
Специализирана електронна система за проследяване и анализ на лекарствените продукти, включени в Позитивния лекарствен списък (СЕСПА), е предназначена да събира информация за доставени и отпуснати/продадени количества лекарствени продукти в страната. На база събраната информация системата автоматично генерира списък с лекарствени продукти, за които е установен недостиг. Наличието на информационна система не предполага субективност при изготвянето на списъка.
От старта на системата до този момент тя не беше одитирана. По тази причина и по информация на заинтересовани страни Министерството на здравеопазването предприе одитиране на СЕСПА. Участниците в процеса одобряват въвеждането на СЕСПА, като едновременно с това обръщат внимание върху идентифицирани слабости в системата. Това наложи провеждането на анализ и оценка на СЕСПА. На база извършения одит ще бъде подобрена и оптимизирана работата на системата.
Повишаването на жизнения стандарт на работниците и служителите в сферата на здравеопазването е един от механизмите за повишаване качеството на предлаганите здравни услуги. Това е и една от възможностите за ефективно противодействие на все по-наболелите проблеми, свързани със заетостта в сектора, както с привличането, така и със задържането на младите специалисти. За всички нас е ключово да осигурим минималните стандарти, които да гарантират както професионалното самочувствие на медицинските служители, така и тяхната удовлетвореност от ежедневната работа.
Новият колективен трудов договор предвижда заплатите на лекарите да бъдат повишени с 800 лв., на професионалистите по здравни грижи - с 550 лв., а на останалите медицински работници - с 200 лв. Важно е да отбележим, че работодателските организации, които решат да подпишат колективния трудов договор, имат тази правна възможност да го направят и на по-късен етап.
Даваме си сметка, че сключването на отрасловия колективен трудов договор е първата стъпка към реалното увеличение на доходите на медицинския персонал. Очакваме подписването на анекса към НРД за медицински дейности, който предвижда увеличение на цените на клиничните пътеки с 25%. Това ще даде възможност на директорите на болнични заведения да увеличат възнагражденията на персонала. Необходимо ни е да получим и последваща подкрепа от държавния бюджет, за да можем да гарантираме получаването на заложените по-високи възнаграждения. В активни преговори сме с Министерството на финансите и за осигуряването на необходимия финансов ресурс, за да постигнем увеличение на доходите в ЦСМП, психиатричните структури и другите второстепенни разпоредители с бюджет към МЗ. Крайната цел е постигането на по-високи, адекватни на съвременния живот възнаграждения в сектор "Здравеопазване".
Реформирането на психиатричната помощ в Република България е част от цялостното преструктуриране на здравеопазването през последните години, тъй като много от промените в здравната система имат пряко отражение върху обслужването на психично болните.
Пълна реформа в системата за психиатричната грижа, както и дългосрочна политика по отношение психичното здраве на българските граждани предвижда приетата от Министерския съвет Национална стратегия за психично здраве на гражданите на Република България 2021 - 2030 г., като основни цели на стратегията са:
- намаляване на заболяемостта, болестността и смъртността от психични разстройства;
- интегриране на психиатричните услуги в общото медицинско обслужване (деинституционализация);
- създаване на мрежа от услуги за комплексно обслужване на хората с тежка психична болест в близост до местоживеенето, центрове за лечение на разстройства, свързани с начина на хранене;
- развитие на детско-юношеската психиатрия, психиатрията в напреднала възраст и съдебната психиатрия;
- разработване на конкретни мерки и стимули за привличане и задържане на специалисти по детско-юношеска психиатрия, съдебна психиатрия и психиатрия на напредналата възраст;
- възстановяване на баланса между отделните професионалисти и осигуряване на комплексна психиатрична грижа от различни специалисти - психиатри, социални работници, психолози, медицински сестри и санитари с разработване на съответни стимули за привличане на дефицитните специалисти;
- спазване на човешките права и борба със стигмата и дискриминацията.
Приоритетна задача на стратегията е смяната на парадигмата в посока на комплексно биопсихосоциално и основано на човешките права вземане на решения - т.нар. терапевтичен алианс, или равнопоставен съюз на пациентите и техните семейства с професионалистите, в който определящо значение имат емпатирането, идентифициране на персоналните ценности, разбирането и управлението на конфликтите между тях. За постигане на успех на изпълнението на приетата стратегия е необходимо изграждане на широка социална база, което налага включване на различни институции и ведомства и необходимост от целенасочено координиране и конвергенция на всички политики и ресурси, като в тази връзка са предприети стъпки за конституирането на Национален съвет за психично здраве с оглед постигане на подобрение на психичното здраве на населението в Република България.
Министерството на здравеопазването полага усилия за привличане на квалифицирани специалисти, като се предприемат мерки за увеличение на заплащането на работещите в ДПБ и подобряване на условията на работа в лечебните заведения, включително чрез подобряване на материалната база и предоставяне на допълнителни социални придобивки. От 1.01.2020 г. увеличението на средствата за персонал е с 10.19% и е достигната средната брутна работна заплата 1202 лв. С ПМС №197 от 6 август 2020 г. са увеличени средствата за персонал и средната работна заплата достига 1562 лв., или средно увеличение с до 30% спрямо началото на годината, като от 1.01.2021 г. на ДПБ е осигурена устойчивост на нарастването с 30% на средната работна заплата. Във всичките 12 психиатрични болници са спазени изискванията на колективния трудов договор в отрасъл "Здравеопазване" за начална основна заплата по категории персонал. Ежегодното увеличение на средствата за работна заплата в ДПБ показва устойчивост в политиката за увеличение по показател "Персонал" в сектора, което е предпоставка за задържане на медицинския персонал. Ежегодно се определят места, финансирани от държавата, и по специалностите "Психиатрия" и "Детска психиатрия", съобразно установените потребности от специалисти. Към настоящия момент се обучават общо 72-ма специализанти по специалност "Психиатрия" и 7 специализанти по "Детска психиатрия".
В Националния план за възстановяване и устойчивост е предвиден проект на Министерството на здравеопазването "Модернизация и развитие на психиатричната помощ в България". Основните дейности, които са предвидени по проекта, са:
- обновяване и модернизиране на сградния фонд на лечебните заведения от системата на психиатричната помощ с цел осъществени интервенции в инфраструктурата на поне 18 лечебни заведения, предоставящи психиатрична помощ;
- осигуряване на съвременна медицинска апаратура за лечебните заведения от системата на психиатричната помощ, като конкретната медицинска апаратура, оборудване и обзавеждане като вид и брой ще бъдат съобразени с индивидуалните нужди на всяка структура, като са взети под внимание функциите, които изпълнява, наличието на медицински специалисти и разкритите структури.