Линк към интервюто на министър Сербезова за „Лице в лице“, БТВ
Водещ: В студиото вече е министърът на здравеопазването проф. Асена Сербезова. Здравейте.
Проф. Асена Сербезова: Здравейте. Благодаря за поканата.
Водещ: Към Вас винаги, защото темите са горещи, всеки ден се променят и любопитството е огромно. Затова съм пълна с въпроси към Вас, но първо ще започна с най-неприятната част от разговора – убийството на аптекарката в Русе, насилието над лекарите. На пръв поглед няма нищо общо между тези неща, но все си мисля, че агресията, затварянето, недоволството, ни превръщат понякога в хора, които не можем да се познаем.
Проф. Асена Сербезова: Насилието в последните години в нашето общество придоби размери, които са ужасяващи. Светла й памет на Ери, аз я познавах лично, уникален човек, страхотно семейство. Моите съболезнования на Бедрос Пехливанян, както и на всички хора, които станаха жертви на насилие под всякаква форма, защото насилието може да е физическо, вербално. Като че ли в последните години насилието ни съпътства навсякъде. Би следвало да сме непримирими и нетърпими към всякаква форма на насилие. Да огласяваме какво се случва с извършителите и най-вече да има превенция, да не допускаме това да се случва.
Водещ: Как да не се случва? Това е един въпрос, който сигурно от хилядолетия си задават хората. Дано този начин, по който живеем, да не изостря най-ниските ни инстинкти, защото макар и не в най-тежка форма на ограничения да сме сега, те се отразяват и страховете, и паниката, и повишаването на цените, инфлацията, и става едно объркване, което ни води към злото понякога, това е ужасно.
Проф. Асена Сербезова: Точно, правилно го казахте. Несъмнено в последните 2 години подхранихме страхове. Много опасения, подсили се невежеството по много теми и избуяха много теории на конспирацията. Най-вече тук искам да кажа, че има пряка връзка между имунологията и психиката. И е доказано, има много научни публикации по тази тема, че страхът у хората може да подсили от два до сто пъти симптоми на съществуващо заболяване.
Водещ: Аз вярвам в това, чела съм такива статии. През цялото време на COVID ми се иска да внеса някаква нотка да не се страхуват хората, защото страхът ни обезоръжава и ние оставаме голи.
Проф. Асена Сербезова: Да има баланс, да има диалог, да има спокойствие и да има едно разбиране и надграждане. Може да Ви звучи много наивно, но има моменти и аз дълбоко вярвам в това, когато нацията трябва да се обедини, а не разедини. И защо ние някак си се разединихме точно в един такъв момент, в който трябваше да бъдем обединени. Аз продължавам да вярвам, че ние в момента трябва да сме обединени и полагам всички усилия това да се случи, поне що се отнася до дейностите, за които аз съм отговорна.
Водещ: И ето сега започваме с конкретните въпроси, защото иначе един философски разговор с удоволствие ще проведа с Вас, защото знам, че Вие имате и експертизата, и достатъчно знания за това, но друг път, така да се каже. Какво ще се случи с училищата? Акад. Денков казва това е проблем на Здравното министерство как ще се организират училищните занятия. И тук отново сме разделени. Някои родители, смятат че децата не бива да стоят вкъщи, не бива да има онлайн обучение. Както се казва, здрави хора да ги затвориш вкъщи, логика те не откриват. В същото време има учители и родители, които настояват да се мине към онлайн обучение. От друга страна в София има най-висока заболеваемост, но тук пък интензивните легла не са препълнени. Изобщо как ще решите този проблем с училищата?
Проф. Асена Сербезова: Всъщност, което коментирахме с акад. Денков, и това, което бяха неговите думи, е, че МОН ще организира, разбира се, образователния процес и Вие много правилно казахте, че какво следва да се случи във всеки един град, във всяко едно училище е резултат от внимателен многофакторен анализ. Броят на интензивните легла, разбира се, е един от водещите критерии, но не е единственият. Тъй като ние следим и заболяемост сред медицинския персонал, тъй като не са само леглата физически, но трябва и персонал – медицински, съответно лекари, медицински сестри, санитари, които да се погрижат за тези хора, както и заболеямостта в училищната система. Чрез Националната здравно-информационна система, това са данни, които се подават от болнични лечебни заведения, от Регионалните здравни инспекции - на национално ниво, ние знаем до ниво „паралелка“, до ниво „ученик“ каква е заболеваемостта. Така че, може и към настоящия момент да се действа локално, тъй като се дава тази възможност и на всяка област, както и при съгласуване със съответните структури на МОН , в зависимост от заболеваемостта, както Вие казахте в някои области, в някои градове, в някои училища, може да няма проблем, в други да има.
Водещ: Ето сега, не знам дали разбрахте, в последните минути Благоевград, например, децата минават онлайн обучение и не трябва да излизат след 21 ч.
Проф. Асена Сербезова: Това е точно, което Ви казах – възможността да има и тя винаги е съществувала тази възможност, възможността да има локален подход. Т.е. не на ниво на МОН и на МЗ да има една заповед, която да е валидна за цялата страна, а да има възможност да се организира животът на съответната област или на съответния град според плана. Тези мерки, които са противоепидемични, които са мерки и в образованието, и в сферата на здравеопазването, и в сферата на икономиката, те по същество не са нови, но са в рамките на един етап – от първи до четвърти по различен начин са обединени.
Водещ: Т.е. Вие оставяте на регионите да решават дали децата ще излязат онлайн или не и всъщност няма да има една централна заповед - от утре всички ученици са онлайн - и Вие да кажете на акад. Денков: „Пуснете ги в по-дълга ваканция.“
Проф. Асена Сербезова: Ние сме в постоянна връзка с акад. Денков и това беше едно от желанията и на голяма част от родители, учители и изразено и чрез волята на самото Министерство на образованието - да се съхрани присъственият учебен процес, тъй като Вие много правилно отбелязахте какви са и дългосрочните последици от едно онлайн обучение, които тепърва ще видим в последващите години. Остава, разбира се, и националният подход, но тогава, когато има необходимост от национални мерки. Например, тези национални мерки, когато се засегнат, ако изобщо се стигне до този момент, да се засегне на национално ниво всички области или разбира се националните мерки касаят граничния здравен контрол. Тогава, разбира се, има заповеди на МЗ.
Водещ: Т.е. Вие казвате, че мерките няма да се водят само от интензивните легла, защото у мнозина остана впечатлението, че това е единственият основен критерий - има ли място в интензивните отделения или няма място. Ако има място, мерките остават по-свободни.
Проф. Асена Сербезова: Това е важно да се отбележи и благодаря за въпроса, че не е единственият критерий, разбира се, интензивните легла. Важна е заболеваемостта от COVID, общата заболяемост, не само интензивни, но и неинтензивни легла, как вървят случаите с неусложнените форми, как върви натоварването на доболничната система, защото, да – вярно, ние имаме някакви очаквания и опит от други държави в ЕС, но те са с по-висок процент на ваксинацията.
Водещ: Борис Джонсън във Великобритания отменя всичко. На практика все едно след няколко дни няма пандемия, която вървлува. Той казва всички са свободни да правят, каквото искат.
Проф. Асена Сербезова: Това е подход в едно общество, което се ползва с по-висок процент ваксинирани. Ние, знаете, че сме на най-ниско ниво в ЕС по ваксинация, въпреки че има ускоряване на процеса. Но, така или иначе, използваме този математически модел, може би тук е редно да обясня защо - за да имаме някаква прогнозируемост в рамките от 3 до 5 дни. И всъщност една от последните заповеди за граничния здравен контрол….
Водещ: Която възмути част от туристическия бранш, но все едно, кажете какви са последните Ви заповеди.
Проф. Асена Сербезова: …така. Всъщност тази заповед, именно благодарение на този модел, можахме да прогнозираме едно развитие от 3 до 5 дни. Това е амбицията - да се прогнозира за 5 дни, но разбира се това не винаги ще бъде възможно. Тази заповед бе изготвена и бе пусната за обсъждане първо във ведомствения пандемичен комитет. Това е пандемичният комитет, който беше създаден в МЗ, и след това в Националния пандемичен комитет. Като идеята бе да се обсъди поетапното й въвеждане и бяха направени промени в тази заповед.
Водещ: Кой може да влиза у нас и при какъв режим? Има ли нещо различно и драстично от това, което знаем?
Проф. Асена Сербезова: Тази заповед е публично налична. Тя е доста страници, тъй като съдържа и държавите в съответните зони, кои държави са в „оранжева“, кои в „червена“ зона. Разбира се, съобразено е и с нивото на ваксинация в тези държави.
Водещ: Туристическият бранш най-много се вълнува от английските туристи.
Проф. Асена Сербезова: Това бе предвидено в тази заповед и Вие можете да видите последните изменения. Разбира се, заповедта не е сега пред мен, за да Ви ги цитирам конкретно, така че за всяка една държава това бе предвидено и обсъдено категорично и дори получихме обратна позитивна връзка от туристическия бранш. Но, искам да Ви кажа следното: основното, което ние трябва да запазим, е здравето на българските граждани. Всяка една такава заповед, не само за граничния здравен контрол, но и също вътрешните заповеди, както и на областно ниво, тъй като във всяка една област има щаб, който естествено следи ежедневно ситуацията, всяка една заповед е подготвена на базата на развитието на заболяването в съответния регион. Т.е. всяка една заповед не е просто самоцелна. Тя има мотиви към нея и се взима мнението на здравните специалисти и на епидемиолозите. Разбира се, животът трябва да продължава в едно общество, в една страна. Вие правилно посочихте примера на Великобритания. Виждате и много често, че в другите държави много често се променят мерките, трябва да се напипва пулсът и да се напипва правилният баланс и това да се комуникира. Вие много правилно го казахте да се комуникира към обществото с предварително, ако може, поне около 3 дни.
Водещ: Какво се случва с тези лекарства, които липсват? Пулмикорт, мисля че бяха, някои лекарства са съсирване на кръвта, Вентолин, не ги помня всички, но за 4-5 лекарства ни сигнализират и родители на деца с астма и изобщо хора с такива проблеми?
Проф. Асена Сербезова: Знаете, че тази тема с липсата на лекарства ми е близка до сърцето по ред причини. Аз се подготвих с някои конкретни данни. По отношение на Салбутамола, който Вие произнесохте като търговско наименование, но позволено е, след като идва от Вас, и при положение, че има много и родители, които се притесняват, току-що получих информация от колегите от Министерството на здравеопазването - дирекция „Лекарствена политика“, че вече има осигурени 25 хил. опаковки. По отношение на другия продукт, който споменахте – Пулмикорт, за месец януари се очакват 18 хил. опаковки, февруари - 14 хил. опаковки и за месец март отново 14 хил. опаковки. Този лекарствен продукт, както и предишният, който споменахме, те са в лекарствения списък, който генерира системата за електронно проследяване на лекарствата, която се управлява от Изпълнителна агенция по лекарствата. И те са с ограничителни мерки по отношение на износ в други държави.
Водещ: Това ще стигне ли за хората, които имат нужда, според Вас, по Ваши изчисления?
Проф. Асена Сербезова: Към настоящия етап би трябвало да е достатъчно, като разбира се притежателите на разрешение за употреба, както и търговците на едро, в постоянна връзка сме с тях по отношение на реагиране на нуждите. Във връзка с повишено потребление е този недостиг. Това е, което е констатирано и от колегите от ИАЛ.
Водещ: И сега - друг въпрос. Накво се случва с тестовете? Защо спряхте най-напред търговете, които беше обявил д-р Кацаров, след което прокуратурата започна да търси някакви странни неща, как да ги нарека, да не избързваме и ние като някои хора, някакви смущаващи неща.
Проф. Асена Сербезова: Аз също много често употребявам думата странно, защото тя не съдържа определения.
Водещ: Да, но все пак има неща, които и Вас очевидно са притеснили, и прокуратурата.
Проф. Асена Сербезова: Очевидно е, разбира се. Първо излязоха по медиите някои смущаващи или странни неща, след това имаше и от Вас, и от Ваши колеги информации в публичното пространство. Има досъдебно производство. Разбира се, ние не говорим за тези 4 процедури, които в момента, както и Вие казахте, да позволим на органите да си вършат работата. Това обаче, което аз прочетох в медиите, ме наведе на мисълта, че трябва да разпоредя вътрешна проверка, има едно звено, което е към министъра на здравеопазването – вътрешен одит на текущата процедура. Т.е. тази, която беше обявена след тези четири. Аз не съм спряла процедура на д-р Кацаров, а процедура, която е текуща, т.е. след периода на д-р Кацаров, подготвена обаче по същия начин, от същия екип, тъй като всяка една процедура - тя не се подготвя от министъра на здравеопазването. Министърът на здравеопазването утвърждава протокола на работната група, но се подготвя от работна група. Това, което преди да разпоредя вътрешната проверка, аз направих при текущата процедура, бе - първо да включа представители на МОН, защото какво по-естествено от това, след като тестовете са за училищната система, те да кажат какви тестове са им необходими. Разпоредих проверка на вътрешния одит. Тази проверка, пак няма да влизам в детайли, например срокове, които би следвало да се комуникират при публичната покана, т.е. в какъв срок се сключват договорите, което не бе направено, също така разпределение на количествата. Към онзи момент не може да се каже дали към цените има нещо смущаващо, тъй като процедурата не беше приключила, т.е. я прекратих, без да е приключила, и обявихме нова, като всъщност направихме…
Водещ: Тя докъде стигна?
Проф. Асена Сербезова: Точно това ще Ви кажа – вече докладът е качен, одобрен, това е, което прави министърът на здравеопазването – да създаде организация, да създаде необходимите условия за честен и справедлив подбор и вече е качен докладът, който одобрих вчера, е качен на страницата на Министерството на здравеопазването, като дадох указания към колегите да бъде качен този доклад в пълния му обем с цел прозрачност. И какво се установява? Говоря за средна цена. По трите позиции е постигната с около 30% по-ниска цена.
Водещ: По-ниска цена от предишните четири поръчки?
Проф. Асена Сербезова: Да.
Водещ: Трябваше ли преговори за тази работа или?
Проф. Асена Сербезова: Това сега предстои, това са условията, това е само, след като са приключили отварянето на офертите, разбирате ли.
Водещ: Т.е. отваряте офертите и виждате 30% по-ниска цена …
Проф. Асена Сербезова: Работната комисия. По трите позиции 30% по-ниска цена, а по-големи подробности всеки може да научи от сайта на Министерството на здравеопазването, където е публикуван докладът.
Водещ: Ще има ли достатъчно щадящи тестове за дечицата, така че ако не минат онлайн, да могат да ходят на училище?
Проф. Асена Сербезова: Това е декларирано, разбира се, и от самите доставчици, това е, което очакваме, и затова са разделени количествата на три доставки. Както и още нещо - покрай отговора на този въпрос искам да обърна внимание, тъй като е гласувано Постановление на Мнистерския съвет определена сума за тези тестове, комисията успя да постигне тази по-ниска цена. Това означава, че ще има пари и за допълнителни тестове.
Водещ: Сега за „зеления сертификат“. Имаше бунтове срещу него, протести. Вие приехте част от хората и от организаторите на разговор.
Проф. Асена Сербезова: Ако изобщо може да се нарече разговор, това което…
Водещ: Защо?
Проф. Асена Сербезова: Всъщност аз се опитах да водя диалог, получих насреща едни закани, размахване на пръсти, станете да седнем, аз цитирам нали неща, които могат да ги видят всички, тъй като записите са качени. Не искам да използвам думите и епитетите по отношение на ваксините. Знаете ли, това което се случва в момента, е просто едно недоверие към системата, което е трупано с години, ако щете, и незнание как се създават лекарствата, незнание за това, че всеки един лекарствен продукт има съотношение риск-полза и няма нито един продукт, който да е безопасен. Отидете в аптека или отворете Вашата домашна аптечка на лекарствата, които се отпускат без лекарско предписание. Опънете листовката пред Вас и прочетете вътре нежеланите лекарствени реакции. Всяко лекарство има, но, разбира се, така, както не всеки, който шофира, катастрофира, така и не всеки, който приема дадено лекарство, има нежелана лекарствена реакция. Аз разбирам част от тези реакции, защото те са израз на недоверие и точно затова премиерът реши да създаде една работна група за диалог, която ще се среща на територията на Министерския съвет, като ние ще предоставим данни на колегите, които са излъчени от Националната здравна-информационна система, тъй като много често доц. Мангъров, примерно, казва в определени интервюта, че няма данни за това, онова, трето, десето. Напротив, има данни и това, което всъщност той и неговите колеги, които бъдат излъчени за тази работна комисия, група или както я наречем, за диалог, ще имат възможност да видят действително как се събират данните в тази Национална здравно-информационна система.
Водещ: Има ли изобщо възможност, както настояват от Възраждане и протестиращите хора, да бъде отменен „зеленият сертификат“?
Проф. Асена Сербезова: Аз искам да видя аргументи, защото в 85% от държавите в ЕС, този „зелен сертификат“ се ползва по начина, по който се ползва в България, и искам да Ви убедя и уверя, че това са най-лежерните, ако мога да използвам този израз, мерки. Защо обаче „зеленият сертификат“ се превърна като някакъв символ на права и свободи? Това вече е тема наистина на много философски разговор, за който опасявам се, наистина нямаме време.
Водещ: И накрая, то ни свърши времето, ще трябва да продължим и този разговор, защото двете неща са много свързани и комбинирани. Благодаря Ви, министър Сербезова.
Проф. Асена Сербезова: И аз благодаря. Бъдете здрави.