Линк към интервюто на министър Сербезова за „Реактивно“, Дарик радио
Водещ: Новият здравен министър проф. Асена Сербезова, избрана преди дни на този пост, вече е събеседник в ефира на Дарик. Здравейте, проф. Сербезова.
Асена Сербезова: Здравейте. Благодаря за поканата.
Водещ: Ние благодарим, че ни включихте в натоварената си програма. Много задачи имате и с много неща трябва да се запознавате във ведомството, което поехте. Започвам веднага с горещите въпроси или поне темите от последните дни. План - държавна администрация без COVID - беше обявено от премиера. Правя уговорката, че все пак това е негов анонс и става дума за едно политическо решение, което тепърва трябва да бъде обмислено, разчетено като стъпки, но да кажем на хората докъде ще се простре този план, ясни ли са вече параметрите му и с кои колеги от кои ведомства ще трябва да го очертаете заедно, защото си е сложна схема, когато става дума за държавната администрация?
Асена Сербезова: Разбира се, както Вие правилно отбелязахте, трябва да бъде обсъдено поетапно въвеждане, параметри, но изобщо този план за държавната администрация е израз на това, че трябва да бъде даден личен пример, тъй като знаете, че много пъти се обсъжда в обществото, че държавната администрация трябва да даде личен пример по отношение на спазване на противоепидемични мерки, включително въвеждането на зелен сертификат. И тук искам да напомня, че като изискване зеленият сертификат не налага задължителна ваксинация. Има още две опции със съответните тестове и сертификат в резултат на боледуване. Силата на личния пример е ненадмината и, разбира се, аз тук често давам пример с ваксинационната кампания в Португалия, тъй като още в самото начало комуникационната стратегия е била изключително правилна, посланията ясни и е ключова стратегията за даване на личен пример и се постига ниво на ваксинация от 90% при доброволно ваксиниране. Така че, това е, което се цели.
Водещ: Вероятно, подозирам, че вече сте го направили или Вие, или съвместно с колегите Ви, трябва все пак да знаете каква е изходната точка. Никой в България не знае какъв процент, примерно, от държавните служители са ваксинирани, може би оттам трябва да се тръгне, за да се разчетат правилните стъпки?
Асена Сербезова: Аз мога да Ви кажа за ведомството, което управлявам в момента, тъй като, разбира се, веднага изисках справка – 80% от хората в МЗ са ваксинирани или са преболедували COVID-19, така че отговарят на изискванията за зелен сертификат. Но, разбира се, всеки един министър трябва да направи тази справка за своето собствено ведомство. И в МС, както вероятно разбрахте и от премиера, са ваксинирани 100%.
Водещ: Както се казва, завиден процент, който ако можем да достигнем на национално ниво, ще решим много голяма част от проблемите си.
Асена Сербезова: Много важен въпрос поставяте наистина, защото ние в рамките на ЕС сме с най-ниското ниво на ваксиниране. По ред причини ние, разбира се, имаме своите хипотези, имаме резултатите от едно проучване, което е приключило наскоро какви са причините за този нисък процент на ваксинация. Така или иначе, бе изпуснато и ценно време за тази комуникационна стратегия, но към момента сме създали работна група, която да преформулира стратегията, тя да включи и медицинските специалисти, тъй като хората посочват, че най-много се доверяват на лекарите и фармацевтите. Разбира се, те са инфлуенсъри, те формират мнение и са изключително важни като източник на информация. Така че, новата стратегия ще включва и медицинските специалисти.
Водещ: Много е важно това, което казвате, защото мнозина от хората, с които разговарям, казват – личният ми лекар не е сигурен, че точно аз трябва да се ваксинирам. Има съмнение. Тази голяма армия на личните лекари или на специалистите, които най-често общуват с хората с хронични заболявания, също солиден брой в обществото ни, те ли може да са хората, които да обърнат тази тенденция, уви, изтървана, говорили сме с Вас назад във времето по време на пандемията?
Асена Сербезова: Да, в другите ми качества, разбира се. Хубаво казахте думата „изтървана“, защото в самото начало трябваше и съответните институции да преформулират тази информация на науката в един по-прост и достъпен език, да се обясни, че тези ваксини като технологии се разработват, например информационните РНК ваксини - от 90-ге години на миналия век, да се обясни, че голяма част от производството на съвременните лекарствени продукти за лечение на социално значими хронични заболявания всъщност са продукт на рекомбинантна ДНК технология. Включват генетично модифицирани микроорганизми. Така например се произвежда инсулинът още от 1999 г.
Водещ: Инсулинът го приемаме, но ваксините - не.
Асена Сербезова: Правилно ме разбрахте. Инсулинът го приемаме, а ваксините - не. Също така ще Ви кажа, че в момента в третия етап на клинично изпитване е информационна РНК ваксина за рядък вид рак на гърдата, който няма друга алтернатива в момента, и ще бъде много интересно да се види такова ли ще бъде отношението на хората към информационната РНК ваксина, когато те нямат алтернатива. Дълбоко се съмнявам в това, но в същото време не бива да обвиняваме хората, че те са объркани, защото спомняте си преди две години, те бяха объркани от редица съобщения, може би си спомняте как всяка сутрин ни се обясняваше каква е статистиката, дали ще стигнат ….
Водещ: Мина се през голямото плашене, през след това – спокойно, всичко е наред, и в тези две крайности, като че ли изтървахме момента, в който да свършим най-важното.
Асена Сербезова: Добре го казахте – нито стратегията е успешна на голямото плашене, нито стратегията на спокойно, всичко е наред. Ние трябва да направим стратегия, която е на базата на наука, да бъде достъпно обяснена. Когато се налагат мерки, те да бъдат също така обосновани. Когато се отменят мерки, да се обяснява защо се отменят. Някъде в това време пропуснахме и ценно време да кажем как са разработени ваксините, защо толкова бързо се появиха на пазара. Те са изпитани лекарствени продукти във всички фази на клинични изпитвания – първа, втора и трета. Може би е време да поговорим и за тези, които се възползваха от ситуацията. Знаете, през медиите също се чу гласът на много хора, които откровено дезинформираха обществото. Така че, без лекари, без фармацевти, без предоставянето на необходимата информация, без ясна комуникационна стратегия е трудно да се постигне по-високо ниво на ваксинация. Разбира се, този процес трябва да бъде доброволен. Декларирам това от преди 2 дни, което казах и на Ваши колеги. Трябва да бъдем много наясно с това, че въпреки, че е индивидуално решението за ваксиниране, то има последствия за общественото здраве. Т.е. от нашето решение за ваксиниране може да зависи животът и последствията за живот на друг човек, който примерно няма толкова силна имунна система.
Водещ: Казахте – много хора се възползваха и тук няма как да не Ви попитам – все повече и експерти, лекари, пък и ние като зрители, публика, избиратели на всичко, което се случваше, признаваме пагубната роля на политиците за ваксинацията и битката с коронавируса през изтеклата година. Не обичаме общия знаменател, най-общо казвам политиците, но тези три предизборни кампании, които се случваха с цикъл избори тази година, знаем колко безогледна и безцеремонна беше злоупотребата с темата и страховете на хората. Ще Ви попитам така – ще ги призовете ли към съгласие, към единомислие представителите на политическите сили в НС и поне, ако не помагат, да не пречат на това, което се прави в опит да се спасят човешки животи, защото никой, злоупотребил с темата, няма да понесе отговорност за загубените хора?
Асена Сербезова: Така е. Разбираемо е, че темата за опазване на живота и здравето е изключително чувствителна. Няма по-голяма ценност от живота и последната година, всъщност, все още текущата, бяхме свидетели на това, че имахме няколко парламентарни избори. В хода на тази война, може би, за гласове се използваше и темата за ваксините, което е недопустимо, тъй като за ваксините трябва да бъдат оставени да говорят експертите, за ваксините трябва да бъде оставено да говори МЗ, разбира се, има други теми, които трябва да се използват и следва да се използват от политиците. И тук само ще Ви кажа, че в комуникационната стратегия на Португалия ми харесаха 2-3 изречения. Още в самото начало на очертаване на стратегията е, че за ваксини не трябва да се говори от политици. Да, за мерки, разбира се, но за ваксини трябва да се оставят да говорят експертите и науката, защото има голям процент от хора, между другото, не бих ги нарекла антиваксъри, този термин така широко придоби общественост, но по-големият процент от хората се колебаят, както Вие го казахте в един от въпросите, и ние сме длъжни да предоставим информация именно на тези хора.
Водещ: В кулоарите на парламента днес сте имали повод да съобщите пред колеги, че до края на годината, идната седмица пристигат първите ваксини за деца. Ще вземат мерки, вероятно ще трябва да се реорганизира процесът на ваксинация с оглед все пак тази възрастова група, доста по-различна от досега ваксинираната, не знам доколко и педиатрите са готови да посрещнат тази имунизация и са подготвени. Тук сигурно трябва да се работи и с тях?
Асена Сербезова: Разбира се, че се работи. Първите дози от тези ваксини пристигат на 20 декември. С колегите от МЗ и държавния здравен инспектор работим по утвърждаването на указания за прилагането на тези ваксини, които са многодозови и, разбира се, тези указания ще бъдат изпратени по надлежния ред, ще бъдат огласени така, че колегите ще имат инструкции как да процедират.
Водещ: Позволявам си да попитам, не знам доколко следите потока на европейско ниво какво се случва, но вчера е съобщено, че европейските лидери поръчват нови 180 милиона дози или не помня колко нови ваксини срещу COVID-19, които са специално адаптирани за защита от новия вариант Омикрон. Очевидно подобреното издание на ваксините. Ние дали ще участваме в тази поръчка? Мнозина се питат ще дойдат ли от новите дози, които да ни пазят от новия вариант?
Асена Сербезова: Всъщност новият вариант е мутация на стария вариант. Около 30-40 мутации и специалистите казват, че дори при използването на досегашните ваксини, се осигурява висок процент на защита. Има различни мнения за това какъв ще бъде Омикрон. Някои казват, че три пъти по-бързо ще се разпространява, други специалисти и експерти на световно ниво казват, че симптомите ще са по-леки. Общо-взето има и разнопосочни мнения. Това, което обаче е сигурно от основните постулати на имунологията, че ще има така нареченият „картофен“ имунитет, т.е. очаква се високо ниво на защита на ваксинираните. Разбира се, не 100%. И досега ваксините – информационните РНК ваксини са ефикасни около 90%, а другите ваксини с носител аденовируси – с ефикасност 60-70 %, като това не предпазва 100% от заболяване, нека да бъдем, нали, пределно ясни, да говорим основано на науката. Но, ако бъде заразен ваксиниран, той ще го прекара по-леко и вероятността да стигне до болнично лечебно заведение е много по-ниска.
Водещ: Понеже споменахте, че се подготвя, че работите вече по една различна информационна кампания за ваксинацията, все пак подозирам, че текат и дейностите по подготовка за очакваната, уви, нова вълна от коронавирус в първите месеци на следващата година. Как и с какво ще започне тази подготовка? Предвиждат ли се някакви промени на организационно ниво, които да ни спестят някои главоболия при срещата с предишните вълни?
Асена Сербезова: Именно затова работим, няма да кажа голяма дума, 24 часа в денонощието с държавния здравен инспектор и с колегите от Здравния контрол. Ние искаме една кампания, която да не е основана на страх, да е основана на информация и която да включва и медицинските специалисти. Разбира се осъзнаваме, че както и Вие казахте в един от въпросите, е пропуснат ценен момент, но ще дадем всичко възможно да бъде преформулирана тази стратегия. Имахме, това всъщност ми е третият работен ден, но вече имахме две срещи и със СЗО, тъй като ще използваме и тяхна експертиза в тази посока.
Водещ: Успя ли вече д-р Кунчев да Ви докладва кога да чакаме? Януари, февруари или март се задава това събитие, което ние наричаме вълни?
Асена Сербезова: Има различна информация. Постоянно ще я обновяваме. Така че, дали се очаква януари или февруари, както Ви казах, много зависи по какъв начин ще дойде този вирус към нас, през кои страни ще мине, защото поведението на един вирус е различно в държави, в които 70-80 % са ваксинирани, и може да бъде различно в държави, в които има 30% ваксинирани. Друг е въпросът как се изчислява този процент на ваксинация, защото аз разпоредих на колегите да проверят методологията, по която се докладва този процент, тъй като подозирам, че това е на базата на всички български граждани, но знаете, че част от българските граждани живеят в чужбина. Те са ваксинирани реално в други държави, но не се отчитат в нашата информационна система. Така че, напълно е възможно този процент и да е по-голям.
Водещ: Има ли шанс да получим реална картина обаче? Много добре сте направили, защото всички знаем, че данните в ГРАО и около изборите го коментираме това, хората които се обявяват, не са тези, които живеем тук трайно и постоянно в България?
Асена Сербезова: Много хубав въпрос – има ли шанс да получим реална картина. Именно затова един от приоритетите на правителството е дигитално здравеопазване и електронно управление. Защото, всъщност, дигиталното здравеопазване осветлява целия процес и дава ясната картинка, от която всички ние имаме нужда, за да управляваме адекватно тези процеси.
Водещ: И ще се водим по старите списъци, а ако се окаже, че в действителност е сериозно по-нисък от това, което официално отчитат данните, процентът на българите, които сме в момента в България, можем да се окажем с по-прилично ниво на ваксинация.
Асена Сербезова: Това ми беше мисълта. Точно така, тъй като част от хората, те са си български граждани, тъй като имат съответните документи, но живеят в други държави, на практика са се ваксинирали в други държави, те не се отчитат от системата.
Водещ: Как може да се засече това, може ли през здравното осигуряване?
Асена Сербезова: След като ми докладват каква е методологията и какви са резултатите, ще Ви отговаря и на този въпрос, но това е просто един момент, който аз исках също да осветля, тъй като реално процентите може да са различни.
Водещ: На препоръките на д-р Кунчев и разбира се хората, екипът Ви в Министерството, той тепърва ще се допълва и когато станат ясни заместниците Ви, на тях ли разчитате дали да има и как да се отговори на въпроса нужна ли е ревизия в онзи подход, който направи всички болници COVID болници при предишните вълни на коронавирус? Това проблем ли е или тепърва ще анализирате има ли нужда да се променя това при следваща вълна?
Асена Сербезова: И това включително се анализира. И по-скоро не на препоръките, а на данните и въз основа на тези данни след това ще обсъдим различни подходи. Т.е. това, на което разчитам, ще бъдат данните от системата, от болничните лечебни заведения, къде са лекувани най-много, къде са лекувани най-успешно. На практика във всяко едно болнично лечебно заведение, където има обособена COVID зона, тя е изолирана от останалите части на болницата, ще се анализира как всъщност е реализиран този процес, каква е заетостта на леглата, каква е ефективността на лечението. Така че, не само препоръките на експертите, но за мен са изключително важни и тези данни.
Водещ: Много проблеми има в сектора, който поехте. Говори ли сме ги и с Вас, и с колеги Ваши и лекари, и фармацевти – от недостиг на лекари, преуморени на ръба на силите си здравна система, особено заради пандемията през последните 2 г., този огромен процент хронично болни българи, които, уви, лекуваме винаги късно, а не някак да гледаме на ключовия момент с профилактиката и превенцията. Не знам, може човек бързо да се ориентира с кое е реалистично, трябва и първо, най-важно може да се захване, но ако си поставите три задачи в рамките на идните, грубо да го кажем 6 месеца, освен овладяването на онова, което се случва с коронавируса, разбира се, най-тежката картина е там и нуждата от нов бюджет, който също ще бъде подготвен. Какво друго бихте сложили сред тези първи тирета?
Асена Сербезова: Преди да Ви отговоря на този въпрос, трите тирета, както ги нарекохте, много правилно се насочихте към това, че ние имаме висок процент хронично болни от социално значими заболявания и само искам да напомня, че ние сме държавата в ЕС с най-висока обща смъртност и тук ще наблегна на думата „предотвратима“, т.е. профилактиката е изключително важна, превенцията, промоцията на здравословен начин на живот и от 2010 г. до 2019 г. ние всяка година всъщност имаме по-намалена продължителност на живота, т.е. това е тенденция, която е в последните 20 г. и, разбира се, когато се добави и COVID-19, имаме и по-висока смъртност от COVID-19, именно поради това, че се развива на фона на пропуснати години в адекватна профилактика и превенция и допускането на тази повишена заболеваемост от социално значими хронични заболявания. По въпроса на трите тирета, бих Ви отговорила така – тиретата не са само три, но тъй като Вие ме помолихте за три, COVID-19 безспорно. Те са цял списък, искам да Ви кажа, че аз съм на почти 10-та страница от тефтера, а това е третият ми работен ден, но безспорно едно от първите тирета е COVID-19, разбира се. Второто е спешната помощ, тъй като действително е нужна реорганизация в тази посока. И на трето място – това е ясна представа, изсветляването на всички процеси по осигуряването на медицински и фармацевтични грижи, което е неминуема част от постигането на тази цел, е дигитализацията. Така че, нито едно решение не може да бъде адекватно и дългосрочна, докато няма ясна картинка.
Водещ: Казвате дигитализация. Ще доживеем ли реално електронно здравеопазване, защото лично аз познавам хора, които ходят с дебели папки на гърба си и твърдят, че това е електронното им здравеопазване. Вътре са натикани всички хартии, които разнасят между лекари, аптеки, всичко по веригата. Същото се отнася и за лекарите, които са зарити с хартия.
Асена Сербезова: Така е и това е един от приоритетите на правителството. Декларирано е като приоритет, има специален ресор. Не подценявам нито една област, но областта на здравеопазването – това трябва да бъде въведено възможно най-скоро.
Водещ: Защото липсата му също е част от картината.
Асена Сербезова: Грижата. Също е част от грижата, също е част от осигуряването на качество на медицинската дейност и може да спомогне да се спасят животи и да се подобри тяхното качество.
Водещ: От казаното дотук от Вас, разбира се, водим разговор в първата Ви седмица, в която буквално от дни сте на този пост.
Асена Сербезова: Третият ден.
Водещ: Третият ден, да. Разбирам, че ще се борите процентът за профилактика в здравния бюджет за догодина да бъде повече от скромните 10 от общия бюджет, ако не греша. Това е по стар спомен - всяка година се прехвърля този твърде нисък процент от здравните разходи за профилактика и с акцент, сериозен, върху дигитализацията и по-директната връзка на всички звена в системата.
Асена Сербезова: Ясната представа, директната връзка и комуникация, по-ефективното организиране на ресурсите, Спешната помощ и, разбира се, COVID-19, което е непосредственият приоритет, и още много, много тирета, както ги нарекохте.
Водещ: Много са. Бързам и си позволявам за още нещо да попитам, защото Вие споменахте печалната класация, която, уви, през последната година оглавяваме – смъртността в ЕС. По смъртност в тази класация и ние все сме на първи места. Не знам дали стоим все още начело на още една класация по доплащане най-много за лекарства с лични средства?
Асена Сербезова: Да кажем, че там си делим с още 2-3 държави първенството, но пак сме на челната стълбица. Според различни източници от 40 до 50% е доплащането, което в бизнеса е недопустимо.
Водещ: И тук вероятно Вие, вече чисто професионално, смятам, може да помогнете много сериозно и с гледната точка на сериозен експерт в сферата на фармацевтиката.
Асена Сербезова: Разбира се. Още нещо да добавя, провокирана от Вашия въпрос за лекарствата. Идеята за дигитализация и електронизация защо е приоритет? За да се създаде ясна картина и за да поставим наистина пациента в центъра на здравеопазването, защото пациент-ориентираните системи са хуманни и подкрепящи хората, а това без данни не може да се случи. Защото ние трябва да имаме данни как сме ги лекували тези хора, когато е диагностицирано заболяването от лекаря, най-удачното решение ли е взето, в какъв момент, за каква продължителност и това са все неща, които не могат да се случат без ясна картина и дигитализация на процеса. И искам да повторя, че дигитализацията, това не е само електронна рецепта. Това е една несъществена, малка част от електронното здравеопазване.
Водещ: Далеч по-сериозна е и голяма платформа, която чакаме, уви, от години и всички в системата я очакват всъщност. Освен онези, които искат да прикриват, разбира се, дейности, злоупотреби.
Асена Сербезова: Затова няколко пъти повторих – ясна представа. Ясна.
Водещ: Успех Ви желая, надявам се предстоящите празници да не накарат хората да бъдат безразсъдно неразумни по отношение все пак на съществуващата опасност от зараза, въпреки че случаите намаляват през последните дни. Така да се разделим в рамките на днешния разговор.
Асена Сербезова: Разбира се, и пожелаваме на всички да бъдат здрави, но все пак да осъзнават, че от техните индивидуални решения за това дали да спазват мерките или не, може да зависи животът и здравето на някой друг.
Водещ: Успех Ви желая. Благодаря за този разговор и Ви чакаме вече с първите стъпки, които сте очертали. Завъртяна е машината в министерството, работната, и можем да коментираме вече в детайли на базата на данни всичко онова, което ни предстои в този сектор. Проф. Асена Сербезова, благодаря.