Водещ: Ще има ли нови задължителни ваксини и ще има ли кой да ги поставя? Какво е бъдещето на електронните рецепти и електронните бележки? Всичко това са въпроси към здравния министър проф. Христо Хинков. Здравейте.
Проф. Христо Хинков: Здравейте, добро утро.
Водещ: Първо, съвсем накратко, по казусите, които показаха нашите репортери преди малко. Имунизационният календар – ще добавите ли там нови задължителни ваксини за хепатит, за варицела или за нещо друго?
Проф. Христо Хинков: Вижте, имунизационният календар, задължителният имунизационен календар е нещо, което се преценява много внимателно, след внимателна оценка на ефектите от включването на нова ваксина. Това не е само работа в нашата страна. Това са консултации със Световната здравна организация, въобще един продължителен процес на наблюдение и оценка за това дали ваксината, която ще се включи в задължителния календар, е напълно безопасна.
Водещ: Защото ваксината за варицела, например, особено за децата, е задължителна на много места в Европа. Обмисляте ли хепатитът или варицелата, ако вземем тези два примера, да стана задължителни и у нас?
Проф. Христо Хинков: Аз лично не съм присъствал, не съм участвал в такъв разговор засега и сме предвидили след Нова година да започнем разсъждения и по тази тема. Но засега нашата концентрация на внимание е в посока на това да се изпълнява профилактичната програма, профилактичния пакет, както и очакваните скринингови програми по определени заболявания.
Водещ: Но обмисляте – правилно ви разбирам – евентуално включване на нови задължителни ваксини от догодина?
Проф. Христо Хинков: Това е процес, който тече във всички европейски страни, включително и в България – увеличава се постепенно обхватът на задължителните имунизации след внимателно наблюдение на ефектите от новата ваксина.
Водещ: Вашето лично мнение за тези два ваксини – трябва ли да бъдат задължителни или не?
Проф. Христо Хинков: Така си мисля, да. След такава оценка за тяхната абсолютна безопасност, би трябвало да влязат в задължителния календар.
Водещ: Вторият казус – кръвният център в Бургас. Изключително голям проблем – вижте, 13 болница, ако не се лъжа, каза Цеца Алексова, имат спешна нужда от кръв, но кръв, която да се взема там. Имате ли тези 15 милиона, които да дадете на този кръвен център, за да съществува?
Проф. Христо Хинков: Заявили сме пред финансовото министерство в бюджета за следващата година и очакваме да бъдем удовлетворени в нашите искания за това.
Водещ: Ако Асен Василев ви удовлетвори, кога тези пари биха могли да се използват и кога на практика би могло да има такъв кръвен център?
Проф. Христо Хинков: Веднага след приемане на новия бюджет за следващата година могат да бъдат използвани.
Водещ: Т.е. ако се приеме в рамките на тази година, както би следвало, догодина кръвен център Бургас ще има?
Проф. Христо Хинков: Така трябва да бъде, да.
Водещ: За младите лекари – също краткият ви коментар? Има ли вариант те да бъдат задължени да работят някакво време в болницата, в която специализират, а не да специализират на някакво място и след това да отидат в частната болница, защото там заплатата е по-добра?
Проф. Христо Хинков: Трудно е да се въведе такава норма, трябва да ви кажа, защото в крайна сметка тези, които специализират на едно място, и въобще лекарите са свободни граждани и те могат да преценят къде са по-добри условията, за да работят. Едно време имаше разпределение, аз самият съм участвал в такова разпределение, и си има своите положителни страни, но като цяло не е това начинът да се насити страната с медицински кадри.
Водещ: Кажете една мярка, която смятате, че трябва спешно да се вземе, за да искат младите да работят тук и за да има кой да ни лекува най-вече.
Проф. Христо Хинков: Трябва да се подобрят начините и условията за вземане на специалност, трябва да се увеличат заплатите по време на вземане на специалност и поначало трябва лекарите да имат по-богат избор какво да специализират.
Водещ: Ако говорим за заплати, колко трябва да станат?
Проф. Христо Хинков: Е, трудно ми е да кажа, но във всеки случай има едно непрекъснато увеличаване на заплатите. Общо взето за лекарите трябва да се каже, че когато натрупат опит, могат да разкрият частна практика. Немалка част от лекарите правят това и това им дава допълнителен доход, който никак не е малък.
Водещ: Добре, дано да има повече хора, които да остават тук и да искат да ни лекуват – имаме нужда от тях. За електронната рецепта да поговорим. Толкова много се говореше вече за нея. Бяхте твърди в предишни ваши интервюта – няма да даваме крачка назад, няма да връщаме хартиената рецепта, и все пак тя се връща до 1 април. Защо променихте мнението си?
Проф. Христо Хинков: Ами, вижте, упоритият човек всъщност се оказва глупав човек. Аз действително считам, че няма връщане назад. Въпросът е във времето. Ако ние, да кажем, сме се вслушали в протестите на Лекарския съюз, то е, защото те имат своето основание, че всъщност отведнъж, от определена дата всички лекари трябва да изписват едно определено лекарство, което не се изписва никак рядко – антибиотика, само на електронна рецепта.
Водещ: Нали им бяхте дали време от началото на годината да тестват тази система. Т.е. тя не е нова за тях, просто може би една част не са я използвали тогава, когато са имали тази възможност.
Проф. Христо Хинков: Не е от началото на годината. Две години лекарите имат възможност да изписват и електронни рецепти за всички лекарства, не само за антибиотици и антидиабетични.
Водещ: Защо тогава не им стигна времето да се обучат, за да не трябва отново да се удължава този период?
Проф. Христо Хинков: Вижте, много е трудно. В лекарската професия има една рутина, която трудно се напуска, когато трябва да се въведат нови стандарти. Тези, които успеят да преодолеят тези първоначални трудности за боравене с електронизацията, виждат предимствата и даже им става интересно. Аз имам преки наблюдения за това от мои колеги, които използват електронни рецепти, и казват, че това всъщност облекчава тяхната дейност, а не ги натоварва чак толкова.
Водещ: До април какво искате да промените, за какво си давате този луфт от 5 месеца? Какво трябва да се случи тогава, за да сме сигурни, че от 1 април вече няма да има проблеми в тази система?
Проф. Христо Хинков: На една среща с премиера, с Лекарския съюз, с Фармацевтичния съюз и със Зъболекарския съюз, както и с други институции, отговорни за това, се разбрахме, че всъщност през този период ние ще изчистим всички недостатъци на тази система за всички лекари, които работят, включително и за тези, които нямат електронен подпис, включително тези, които дават спешна помощ в отдалечени райони и там няма интернет, въобще всичките тези малки проблеми, които сега, в момента, отведнъж се сблъскахме с тях, ще бъдат решавани. Ще ме попитате защо досега не сме ги видели тези проблеми.
Водещ: Така е.
Проф. Христо Хинков: Точно защото през тези 2 години 1% рецепти се изписват по електронен път, останалите се изписват по стария начин- Трябва да се започне веднъж, да се скочи в студената вода и да се види какво ни липсва, за да можем да продължим нататък.
Водещ: Един от основните проблеми, който споделяха тук, в нашето студио, не само лекарите беше, че често те изписват един антибиотик, отиват в аптеката и в аптеката този антибиотик се оказва, че го няма. Има ли как тези системи – на лекари и на фармацевти, да бъдат свързани, за да сме сигурни ние като пациенти, че няма да обикаляме постоянно напред-назад и да губим време, и да се разболяваме още повече?
Проф. Христо Хинков: Ето затова ни трябва този период, именно за такова свързване, защото се оказа, че доста електронни системи, информационни системи не си говорят. И всъщност…
Водещ: Ще си говорят ли след 1 април?
Проф. Христо Хинков: Би трябвало да си говорят, да. Ще направим всичко възможно до тази дата да се осъществят тези връзки между отделните системи, като например Националната здравно-информационна система, където тя е основана на пациентското досие и на това да се включват в това досие всички манипулации и всички рецепти, всичко, което е правено на пациента, и тази информация да се съдържа в един електронен облак – тази система да бъде свързана със системите, със софтуерите на аптеките, например, и то по-специално софтуера, който е свързан с т.нар. „Журнал за продажби“, което е много важно да се каже, че той действа по силата на наредба от 2009 г. Всеки аптекар е длъжен да вписва в този журнал продадените лекарства.
Водещ: Прави ли се?
Проф. Христо Хинков: Е оказва се, че не се прави изцяло.
Водещ: Ще си говорим за този реекспорт, който създава огромни проблеми пред пациенти и пред лекари. Но съвсем след малко, да завършим тази тема. След 1 април окончателно ли за всички вече рецептите ще са електрони, или ще има изключения?
Проф. Христо Хинков: Това, което се разбрахме на срещата с премиера, беше, че след 1 април всички антибиотични рецепти ще бъдат електронни. Всички антидиабетични рецепти, т.е. това, което въведохме първоначално, ще се осъществи в пълна мяра след 1 април. Що се отнася до другите лекарства, които също предстои да бъдат електронизирани, другите рецепти за лекарствата…
Водещ: Всички лекарства имаме предвид?
Проф. Христо Хинков: Всички. Това ще стане след едно проучване, което Лекарският съюз се ангажира да направи за нагласите на лекарите по отношение на електронизацията, за възможните допълнителни недостатъци, които могат да се появят в хода на изписването на различните групи лекарства, и т.н., които в момента не можем да видим още.
Водещ: Дайте ни срок – кога всички лекарства, които изискват рецепта, ще изискват вече електронна рецепта? След колко време?
Проф. Христо Хинков: По моя преценка, лична преценка, аз смятам, че до края на следващата година ще успеем да се електронизираме. Това ми е песимистичната оценка. Оптимистичната е, че може би до средата на следващата година ще можем да бъдем готови да електронизираме изписването на рецептите.
Водещ: И вече всички лекарства, които изискват рецепта, ще се изписват с електронна рецепта?
Проф. Христо Хинков: Точно така.
Водещ: Колко рецепти са изписани от средата на октомври досега и колко от тях са били изпълнени? Имате ли такива данни?
Проф. Христо Хинков: Над 80% вече имаме изписани рецепти, ако говорите за рецептите за антибиотици…
Водещ: Да.
Проф. Христо Хинков: Над 80% се изписват на електронен вид. Т.е. системата работи, колегите свикват с изписването на електронни рецепти за антибиотици. Там проблемът е друг. Проблемът е свързан с това, че досега наследяваме една практика на безразборно изписване на антибиотична терапия, както от страна на лекарите, така и от страна на самите пациенти, които могат и на свободна продажба да си купуват тези медикаменти.
Водещ: И очевидно никой не иска да спре тази практика – това ли виждате вие?
Проф. Христо Хинков: Задължително трябва да се спре тая практика, защото България е на първо място по антибиотична резистентност в Европа.
Водещ: Казахте, че ще предложите стимули, Лекарският съюз твърди, че ще предложи стимули на лекарите, които работят само електронно. Какви ще са тези стимули?
Проф. Христо Хинков: О, не мога да кажа. Питайте ги тях. Това е много добра идея, аз я приветствам.
Водещ: Но честно ли е това спрямо лекарите, които не се справят толкова добре с технологиите, а не работят по-зле?
Проф. Христо Хинков: Пропуснах да кажа, че ще има една малка група лекари, която ще бъде описана от самия Лекарски съюз и подадена на Министерството, която ще бъде изключена от този режим. Това са лекари, възрастни, на които ще им бъде по-трудно да си извадят електронен подпис, които нямат амбулаторна практика, които работят след пенсия и ще им бъде трудно да изписват електронни рецепти. За тях ще има някакво изключение, за което се договорихме именно на тази среща в Лекарския съюз.
Водещ: За спешните медици, за зъболекарите – също ли ще са част от това изключение, или не?
Проф. Христо Хинков: Да, спешните медици в отдалечени райони, което сега, в момента, е предложението за промяна в наредба 4.
Водещ: Добре. Да поговорим за електронните бележки. Разбрахте, че има много родители, които написаха една голяма петиция – те настояват електронните бележки, които също вече са електронизирани, поне за първите няколко дни да не се налагат да се ходи до лекар, а родителят сам, по своя собствена преценка да решава дали детето му да отсъства, или не при леки симптоми, да кажем. Съгласни ли сте да отпадне електронната бележка?
Проф. Христо Хинков: Вижте, аз съм съгласен да се направи всичко, което ще облекчи хората.
Водещ: Изцяло отпадането обмисляте ли го за няколко дни, за два-три дена, до една седмица, родителите да преценяват?
Проф. Христо Хинков: До три дена родителят би могъл да преценява дали детето му да ходи на училище, ако действително е болно.
Водещ: Ще го предложите ли това като промяна?
Проф. Христо Хинков: Ще го предложим, да, но решението за това не е наше.
Водещ: Т.е. първите три дни в електронните бележки да ги няма, а родителите…
Проф. Христо Хинков: Това го обсъждаме в момента, точно този вариант.
Водещ: А колко да е максималният срок, обаче, в който родителите ще могат да взимат сами това решение?
Проф. Христо Хинков: Говорим за два-три дни.
Водещ: Въпросът ми е до 30 дни на година или до 10 дни на месец, нещо такова.
Проф. Христо Хинков: Не сме обсъждали, такива подробности не мога да ви кажа, не съм готов да отговоря.
Водещ: За децата в детските градини ще влязат ли в сила също тези електронни бележки?
Проф. Христо Хинков: За детските градини…
Водещ: Да.
Проф. Христо Хинков: Не сме обсъждали срокове за детските градини. Би трябвало да влязат, то е общ принцип, както за училищата, така и за детските градини.
Водещ: Но не знаете още откога, не е на дневен ред?
Проф. Христо Хинков: Ами, не сме го обсъждали. В момента имаме малко по-спешни задачи с бюджета.
Водещ: Добре, за тях ще поговорим сега.
Проф. Христо Хинков: Да.
Водещ: А за контактните бележки, тези ваксинационни паспорти, които разнасят родителите винаги в началото на учебната година – те кога ще отпаднат и ще отпаднат ли?
Проф. Христо Хинков: Ами, би трябвало да отпаднат, но също не мога да ви дам срок за това, тъй като и там се срещат подводни камъни, така да го наречем.
Водещ: Добре, при другото ви гостуване ще се надявам да ни разкажете.
Проф. Христо Хинков: Да, ще се постарая.
Водещ: Много сериозна тема е реекспортът. Фармацевти казват: над 330 лекарства липсват, но не защото ги няма, а защото те залежават по едни складове, за да могат след това да бъдат продадени в държавата X, която ще предложи много повече пари за тези лекарства, отколкото ние ще ги купим тук, в България, и съответно за нас няма лекарства, а лекарства всъщност съществуват в страната. Този проблем как ще го решите?
Проф. Христо Хинков: Този проблем се решава с т.нар. система СЕСПА, т.е. система, която отчита какви са наличностите на даден медикамент, когато бъде внесен в страната и когато бъде изписан от лекаря, съответно продаден от аптекаря. Системата е настроена така, че да може да преценява количествата, които са налични, и количествата, които са вече потребени от пациентите. Това, което направихме, е промяна в Закона за лекарствените продукти в хуманата медицина, където има една формула, която казва, че тези количества трябва да бъдат за вътрешна употреба, 100% задоволени нуждите от тези медикаменти, и чак след това да се разрешава техния износ. Което означава, че вносът на даден медикамент трябва да надвишава потреблението, което е в страната, за да има възможност останалото количество да се изнася.
Водещ: Сигурни ли сте обаче, че това ще свърши работа? Слушаха интервюта на хора, болни от диабет. Вие забранихте реекспорта на инсулин до края на годината.
Проф. Христо Хинков: Да.
Водещ: Те казват: знаете ли какво се случва сега – лекарствата, те продължават да са в онези складове, продължават да не са в аптеките и просто търговците чакат да мине Нова година, за да могат отново да ги продадат на двойна цена.
Проф. Христо Хинков: Точно така.
Водещ: Вярно ли е?
Проф. Христо Хинков: Вярно е.
Водещ: Т.е. отново няма инсулин, въпреки забраната.
Проф. Христо Хинков: Вижте, нашата голяма битка е именно с търговците на едро. Проблемите, които имаме с тях, са за това, че те отказват да дадат информация какви са наличностите в техните складове.
Водещ: С тази система, за която разказахте преди малко, тя ли ще ги накара да дават тази информация?
Проф. Христо Хинков: Тя проследява само пътя на медикамента, който се изписва от лекаря и се продава от аптекаря.
Водещ: Т.е. как ще се справите с тези търговци, които просто си чакат момента да си продадат лекарствата на по-висока цена в чужбина?
Проф. Христо Хинков: Трудно ми е да ви отговоря на този въпрос. Това е проблем, който касае не само България. Аз разговарях с комисарката по здравеопазване на Европейската комисия, която каза, че на ниво Европейски съюз също така се обсъждат тези проблеми и се предлага един общ фармацевтичен пакет, който да дава възможност за всички страни членки да получават компенсации за лекарства, които изчезват по една или друга причина, поради този легален реекспорт.
Водещ: Допускате ли обаче, че и сега има лекарства, които липсват от аптеките заради такива недобросъвестни практики?
Проф. Христо Хинков: Има. И даже аз съм сигурен, че има лекарства, които се задържат на ниво аптека, както в складовете…
Водещ: И държавата на този етап нищо не може да направи. Знаем в Европа колко бавно се взимат решения, та дори това да е страхотна идея – тя сигурно ще влезе в сила след месеци, да не кажа след години.
Проф. Христо Хинков: Това, което успяхме да направим, е тази заповед за спиране на износа на…
Водещ: Ще я удължите ли?
Проф. Христо Хинков: Вижте, зависи от информацията, която получаваме в момента, и тя е, че ако продължава тази липса на инсулини по места, ще удължим. Ако нещата обаче се нормализират, ние предпочитаме да я свалим тази заповед, защото тя веднага влиза с противоречие с европейското право и ние сме подложени на санкции в такива случаи.
Водещ: Но има възможност тя да бъде удължена, ако прецените, че тези хора продължават да трупат лекарства?
Проф. Христо Хинков: Да.
Водещ: Има ли други лекарства, които също ще забраните да бъдат реекспортирани, заради това, че някой си ги залежава по складовете, за да могат да си ги продадат за по-скъпи пари?
Проф. Христо Хинков: За всички сериозни лекарства, които са свързани с хронични заболявания, имаме такива възможности да реагираме по този начин.
Водещ: Има ли лекарства, за които смятате това да го направите скоро?
Проф. Христо Хинков: Засега нямаме информация за други лекарства. Инсулините бяха големият проблеми и те винаги са били проблем на периодично изчезване от пазара.
Водещ: Кажете на финала на нашия разговор – колко е най-фрапиращата надценка, която сте виждали за едно лекарство, което на българския пазар струва 10 лева, да кажем? Колко е била най-фрапиращата разлика в цената?
Проф. Христо Хинков: Доколкото си спомням, беше спомената 10 пъти разлика, някъде такова нещо чух, 7 до 10 пъти разлика в цената за България и тази, която е в Европейския съюз.
Водещ: Да, затова да не се учудваме, че нямаме лекарства, защото 10 пъти са си 10 пъти. Дано да намерите решение на този проблем, за да имаме всички ние лекарства тук. Благодаря ви за този разговор.
Проф. Христо Хинков: Благодаря и аз.