Водещ: У нас повечето проблеми са вечни, но тези здравеопазването са най-вечни. За част от тях сега ще разговарям с министъра на здравеопазването проф. Христо Хинков. Здравейте.
Проф. Христо Хинков: Здравейте.
Водещ: Обаче най-новият от проблемите е този с електронните рецепти. Кажете защо не сработи това нещо? Защо у нас нищо електронно не може да сработи? Като обречени сме.
Проф. Христо Хинков: Ами, позволете да не се съглася изцяло с вас. Аз мисля, че електронизацията напредва, независимо че напредва в български условия, на подскоци и на отстъпления, нови завоевания и т.н. Електронните рецепти се изписват от повече от две години. Имаме възможност да се изписват всички лекарства, които са по Здравна каса, които са с протоколи, се изписват на електронни носители. И това не затруднява толкова много лекарите. Проблемите с електронната рецепта за антибиотиците…
Водещ: За антибиотиците.
Проф. Христо Хинков: … е комплексен проблем, защото той от една страна променя изцяло една практика на бяла рецепта, хартиена, обикновена рецепта, да се изписват всякакви антибиотици. Второ, когато този антибиотик го няма, да се дават други антибиотици от аптеката и дори да се купуват без всякаква рецепта антибиотици. Т.е. тази безразборна употреба на антибиотици ни е довела до първото място в Европа по антибиотична резистентност.
Водещ: Вие тук сте абсолютно прав. Но аз, която не бях пила от 10 години антибиотик, за зла участ, точно се наложи да пия антибиотик, когато въведохте електронната рецепта, след два-три дена. Антибиотикът го имаше, но когато на мен ми го изписа лекарят, аз часове наред не можах да го открия, защото в системата не беше постъпил. Проблемът е в начина, по който се свежда до аптеките. И трябваше чак на другия ден да го взема. Това е според… Имаше си го, той си беше класически антибиотик.
Проф. Христо Хинков: Сигурен съм, че е така и че е имало много такива случаи. Мога да кажа само, че в момента над 80% се изписват електронни рецепти за антибиотици, т.е. колегите започват да свикат. Въпреки всичко, след една среща при премиера с всички заинтересовани страни, с представители на съсловните организации, на фармацевтите, на…
Водещ: Решихте да върнете частично хартиената рецепта.
Проф. Христо Хинков: Решихме да направим това, което иска основно Лекарският съюз, а то е да има един гратисен период, в който да се напасват всички недостатъци и възможности някои от лекарите, които нямат възможност да се електронизират – възрастни хора, пенсионери, които нямат електронен подпис, и т.н., да се реши проблемът за тях и той да се реши трайно. И това доведе до решение за…
Водещ: То за какво е нужно електронен подпис? Лекарят го изписва… Въпросът е в бързината, просто трудно стига до аптеките.
Проф. Христо Хинков: Ооо, не е така.
Водещ: И в моя случай беше.
Проф. Христо Хинков: Във вашия случай – сигурно, защото може в аптеката да не го е имало.
Водещ: Няколко аптеки обиколих. Да, имаше го антибиотикът, не беше…
Проф. Христо Хинков: Да.
Водещ: Те казват „Няма я рецептата“. Просто електронно не е стигнала до аптеката. Това не е личен случай. Това е проблем, който индикира, че имаме проблем със самата електронизация.
Проф. Христо Хинков: Възможно е. Аз не знам от страна на фармацевтите – тяхното твърдение е, че биха били много доволни, ако има само електронни рецепти. От страна на лекарите – биха били много доволни, ако има преходен период. Те разбират необходимостта от дигитализация, обаче именно по един такъв преходен период са различията.
Водещ: Е, колко е сега преходният период?
Проф. Христо Хинков: Преходният период е до 1 април. Сега ще излезе наредбата – Наредба 4, фактически действието й ще е от 8 декември.
Водещ: Добре, а вече всички лекарства ли ще бъдат с електронна рецепта или ще има и хартиена рецепта след 1 април?
Проф. Христо Хинков: Хартиената рецепта остава и след 1 април, като договореността с Лекарския съюз и другите съсловни организации на тази среща при премиера беше да се направи едно проучване, което да се подготви именно от Лекарския съюз, и да се види каква е готовността да се премине до края на годината или по-рано изцяло към електронизация на рецептите и на изписването на рецепти за различни лекарства.
Водещ: И сега тук стигаме до следващия въпрос, а той е пък за липсата на лекарства. Знам, че част от проблема, за да бързате тогава с електронните рецепти, е заради това, че изчезват лекарства или се пият не по предназначение, или кой както иска си ги употребява. Но има реална липса на лекарства. Вие ги знаете, освен тези, популярни за диабетиците. Сега се оказва, че има някои други липси. Пишат ни зрители: хормон на растежа липсва. Една дама казва, че не може да си намери единственото лекарство за остеопороза, което няма заместител и няма с какво да го направят. Защо се появяват периодично тези липси за важни лекарства?
Проф. Христо Хинков: Аз си зададох този въпрос, когато навлязох в темата, и бях много объркан, защото няма единен отговор. Оказа се, че такива периодични липси или недостиг на лекарства не са характерни само за България. Аз имах срещата с еврокомисаря по здравеопазване Стела Кириакиду, която идва в България преди две седмици и която каза, че този проблем е европейски проблем и той е мултифакторен. Той се дължи на проблеми, свързани с производството, на различен интензивен, да, експорт в някои случаи, на употреба на лекарства оф лейбъл, което означава не по предназначение. Типичен пример за това е…
Водещ: С диабетиците, да.
Проф. Христо Хинков: С диабетиците, този продукт, който за отслабване се ползва. И ред, ред други такива проблеми. В България проблемът е свързан и с това, че има голямо изкушение за реекспорт, след като разликата в цената на един лекарствен продукт, който влиза в страната, и възможностите да бъде изнесен и продаден навън…
Водещ: По-скъпо.
Проф. Христо Хинков: … е понякога по 5-6 пъти, може би и до 10.
Водещ: Добре де, нали има някакъв минимум, някакъв списък с лекарства, които не бива да се реекспортират?
Проф. Христо Хинков: Точно така.
Водещ: Защо се прави това нещо? Или отвъд някакво количество? Защо у нас се получава този проблем с реекспорта до степен, че хората да нямат наистина жизненоважни лекарства къде да си намерят?
Проф. Христо Хинков: Аз пак ще кажа, че това е проблем на Европейския съюз, не само на България. България е особено засегната от този проблем и затова, защото е малък пазар, и защото големи фирми, когато видят, че нямат голям финансов интерес, се оттеглят от българския пазар. Аз съм свидетел на това, че много евтини лекарства, които имаха добър ефект, като например тиоридезин – един прекрасен невролептик, мек неверолептик за лечение на много състояния в психиатрията, и не само, изчезна. И фактически и много, много други лекарства. Проблемът е, пак повтарям, мултифакторен. Не може да се каже, че в България изцяло причината за липсите, периодичните липси е реекспортът. Да, този реекспорт трябва да бъде осветлен и трябва да се постигне резултат, който да казва: през електронизацията, през съществуващата Система за електронно проследяване на лекарства – СЕСПА, да се каже, че когато има 100% задоволеност за българската нужда, българския пазар, тогава вече остатъците, наличията могат да бъдат реекспортирани.
Водещ: А какво пречи, защо досега не се случва, след като за липса на лекарства се говори отдавна? Какво ни пречи?
Проф. Христо Хинков: Различни интереси.
Водещ: Чии интереси, професоре?
Проф. Христо Хинков: Най-различни интереси – икономически интереси, финансови интереси, обвързаности. Трудно ми е всичко това, цялата тази мрежа да я обясня в един кратък разговор, но не се страхувам да ги казвам тези…
Водещ: Това, което казвате, е страшно – че държавата не може дори лекарствата да защити срещу големите икономически и прочие интереси.
Проф. Христо Хинков: Е, малко силно е казано това. Държавата има своите лостове и тя успява…
Водещ: Е какви са? Защо, защо не ги…
Проф. Христо Хинков: Електронната рецепта, например, е един такъв опит да се изсветли движението на лекарството от изписването от лекаря до продажбата му в аптеката. Електронната рецепта изсветлява до голяма степен точно този път. А Специализираната система за проследяване на лекарствата СЕСПА пък е свързана именно с това – да се намали реекспорта. И когато формулата, по която тя работи, бъде променена и се постигне това изискване, че пазарът е наситен със 100% за поне 6 месеца в минало време, то тогава може да се позволи и лекарството да бъде реекспортирано.
Водещ: Да, за тази формула чувам от година.
Проф. Христо Хинков: Да.
Водещ: Може би от две години.
Проф. Христо Хинков: И повече.
Водещ: Да. Че проблемът е във формулата. И тя позволява да се реекспортират лекарства. Добре, проф. Хинков, защо не внесете предложение в парламента вие, вашият предшественик да внесете предложение така, че тази формула да се промени?
Проф. Христо Хинков: Това е направено.
Водещ: И?
Проф. Христо Хинков: В промените в Закона за лекарствените продукти в хуманата медицина има промяна на формулата и тя визира точно това – 100% наситеност на българския пазар за потреблението за 6 месеца назад и респективно самата Електронна система за проследяване на лекарствата ще трябва да се съобрази с тази формула.
Водещ: Внесено е в парламента?
Проф. Христо Хинков: Това е внесено в парламента. Чака се.
Водещ: Ще се разглежда ли?
Проф. Христо Хинков: Ще се разглежда.
Водещ: Какво казват колегите ви от Здравната комисия?
Проф. Христо Хинков: Ами, още не стигнало до тях. Ще го разглеждат тепърва.
Водещ: Ще го разглеждат.
Проф. Христо Хинков: Аз съм направил от моя страна всичко, което се…
Водещ: Това би трябвало да е в много спешно разглеждане според мен…
Проф. Христо Хинков: Съгласен съм с вас.
Водещ: Защото е твърде важно. Става дума за живота на… И без това хората, които живеем тук, сме с най-ниска продължителност на живота
Проф. Христо Хинков: Напълно съм съгласен с това.
Водещ: И това трябва да е едно от първите неща, които парламентът трябва да преразгледате.
Проф. Христо Хинков: Така е.
Водещ: И сега другата гореща тема, която вече не е от година, две, три, а от десетилетия - Детската болница. Защо не можем да си направим една хубава, приемлива за родители и за лекари, и за пациенти Детска болница? Какво ни пречи? Пак ли интереси, пак ли икономически интереси?
Проф. Христо Хинков: И аз това се чудя, какво ни пречи. Но аз съм започнал устойчиво да работя в тази посока. Абсолютно съм мотивиран да раздвижа този проект и да го доведа поне до първа копка.
Водещ: Сега първо да кажем: този проект е онзи проект, който служебното правителство и Шишков задвижиха, че щял да бъде в „Горна баня“. За този проект ли говорим?
Проф. Христо Хинков: За този проект говорим. В „Горна баня“ има място, което е установено, има разписан проект, в смисъл чертеж, кадастрален, има терен, знае се какво трябва да се направи, определени са сградите, които трябва да бъдат разрушени, направена е обществена поръчка, спечелена е от фирма консорциум…
Водещ: Която ще прави какво?
Проф. Христо Хинков: Която ще разрушава сградите.
Водещ: Ще разрушава.
Проф. Христо Хинков: И ще оголи терена, за да може да се строи.
Водещ: А проект? Има ли поръчка за проект?
Проф. Христо Хинков: Тепърва. Следващата стъпка ще бъде вече конкурс за архитектурен проект и следващата стъпка ще бъде изграждането на самата болница. Преди това трябва да се направи техническо задание за този архитектурен проект, което ще бъде направено от Европейската банка за развитие, която се ангажира с това да може да помогне тази болница да тръгне, което е много полезно за нас.
Водещ: Заем от Европейската банка или какво?
Проф. Христо Хинков: Вероятно със заем, тъй като ние още не знаем колко ще ни струва тази болница. В момента дружеството, което трябва да изпълнява болницата, е с капитал малко по-малко от 100 милиона. Тези пари очевидно няма да стигнат за целия проект, който се предвижда. Идеята е, след като банката ни даде техния анализ – той е направен на английски, готов е – за нуждите от такава болница, за необходимостите какви отделения точно ще има, какво ще бъде разположението и т.н., за да може да се направи и техническото задание, и да се остойности целият този проект, тогава ще се стигне и до задание за архитектурен проект.
Водещ: Как виждате – вие казвате „Амбициран съм поне до първа копка“ – някакви срокове виждате ли?
Проф. Христо Хинков: Вижте, трябва до края на годината да започне разрушаването на тези сгради, които са там.
Водещ: А кога ще бъде обявен конкурс и от кого за проекта на болницата?
Проф. Христо Хинков: Успоредно с това разрушаване тече и заданието към банката да ни направи такова остойностяване и техническо задание, за да можем да стигнем до обявяване на конкурс.
Водещ: Т.е. тя ще бъде държавна болница?
Проф. Христо Хинков: Тя ще бъде държавна болница.
Водещ: А няма да бъде публично-частно партньорство, каквото предложение имаше наскоро?
Проф. Христо Хинков: Какво значи публично-частно партньорство?
Водещ: Ами, с частни инвеститори плюс държавата.
Проф. Христо Хинков: Такова нещо аз не знам. Ние имаме задължение като държава – това е национален проект, ще го финансираме с държавни средства.
Водещ: С държавни средства.
Проф. Христо Хинков: И най-вероятно ще се стигне до заем от Европейската банка.
Водещ: До Нова година, казвате, първа копка?
Проф. Христо Хинков: Не, не, не, не казвам първа копка до Нова година.
Водещ: Аз питах за първата копка кога я виждате.
Проф. Христо Хинков: Казвам до Нова година трябва да имаме техническото задание, за да можем след Нова година да направим конкурс за архитектурен проект.
Водещ: Какво се случва с българските болници? Периодично говорят за държавните и някои общински – периодично някоя от тях е пред фалит.
Проф. Христо Хинков: Да.
Водещ: Периодично обаче се появяват и много частни болници. И тук съм чувала две различни мнения: пазарът ще отсее коя е най-добрата болница, недейте да спирате частните болници; от другата страна казват: тези болници крадат хора от нас и ние не сме в състояние да изпълняваме ангажиментите си към пациентите. Вашата гледна точка?
Проф. Христо Хинков: Ами вижте сега, моята гледна точка е по средата. От една страна, аз съм за пазарните отношения в здравеопазването, но те трябва да бъдат регулирани. Знае се, че пазарът в здравеопазването е квазипазар, т.е. той има нужда от по-сериозна регулация поради това, че здравеопазването трябва да бъде достъпно за всеки български гражданин, независимо от неговия финансов или друг статут. В този смисъл, частната инвестиция не може да бъде спряна в здравеопазването – това е очевидно, но тя трябва да бъде регулирана. На този етап ние нямаме лостове за регулация на тази частна инвестиция.
Водещ: А трябва ли да имаме?
Проф. Христо Хинков: Трябва да има. Трябва да има, защото инвестициите обикновено се насочват към печелившите дейности, към тези, които ще дадат обратна възвращаемост на инвестираните разходи, средства. Проблемът е в това, че беше спряна преди 20 години приватизацията на съществуващите преди 20 години държавни болници.
Водещ: Това лошо ли е, че е спряна?
Проф. Христо Хинков: Тогава беше лошо, беше лошо, защото това доведе до удвояване на броя на болниците в една малка България, и затова ние сега се опитваме да се справяме с този проблем – да спираме частни инвестиции, което винаги може да срещне и съпротива от чисто… Как да кажа, от съдебна гледна точка може да бъдем обвинени, че сме противоконституционни, защото ще имаме такива.
Водещ: Вие сте психиатър, нали?
Проф. Христо Хинков: Да.
Водещ: Колко частни болници имат психиатрични отделения?
Проф. Христо Хинков: Много хубав въпрос.
Водещ: Сега ми хрумна.
Проф. Христо Хинков: Няма нито една частна психиатрична болница, но това е друг въпрос и той е свързан с това, че досега в психиатрията няма клинични пътеки и няма възможност психиатричните стационари да сключват договори със Здравната каса, т.е. да влязат в цялата система на здравно осигуряване.
Водещ: И в същото време държавните психиатрии знаете в какво състояние са.
Проф. Христо Хинков: Точно така.
Водещ: Аз не знам тези хора, които имат нужда наистина от комфорт и мекота, според мен те изострят състоянието си, когато попаднат в тези болници. Не съм психиатър, но смятам, че това е много логично, което казвам.
Проф. Христо Хинков: Напълно сте права. Това е огромна тема. Тази тема, поне от 30 години, може би и повече е актуална за Европа. Европа до голяма степен е направила големите си реформи. България продължава да стои така…
Водещ: Защо? Това е сериозен проблем.
Проф. Христо Хинков: Ами, отново няма да ни стигне времето да ви отговоря на този въпрос. Проблемът е културен, проблемът е професионален, проблемът е икономически, проблемът е личностен, ако щете. Една голяма причина за това психиатрията в България да е на този хал е и това, че тя не влиза в общия режим на финансиране на соматичната медицина, на останалата част от медицина.
Водещ: Променете го.
Проф. Христо Хинков: Това правим. В момента се разработват клинични пътеки по психиатрия, като се търсят точно тези най-често срещани диагнози, които са в психиатричните стационари. Най-вероятно ще бъде за шизофрения, за тежка депресия или за диагностична клинична пътека. Всичко това ще се предложи на Лекарския съюз да се сключи договор със Здравната каса, да си остойностят тези предложения и да започне постепенното излизане на психиатрията, на стационарната психиатрия от тази изолация, което някак си сама тя си наложи през тия всичките години.
Водещ: Ще имаме ли протонен център?
Проф. Христо Хинков: Ние искаме да имаме протонен център.
Водещ: А кой не иска?
Проф. Христо Хинков: Не е въпросът за това кой не иска. Всички искаме това, но се оказва, че няма достатъчно средства. Проблемът е на първо място финансов. Проблемът е свързан с това, че от известни изчисления се оказва, че някои от големите проекти, заложени в Плана за възстановяване и устойчивост, може би трябва да претърпят някаква ревизия.
Водещ: Там не е ли заложен този протонен център, в Плана?
Проф. Христо Хинков: Да, беше заложен и беше изваден от него. Аз съм написал писмо до финансовия министър за това, че е необходим протонен център и че той би трябвало да се изпълни, ако не може по ПВУ поради сроковете, които са поставени и преценката, че може би няма да се свърши тази работа в рамките на…
Водещ: Какво, закъснели сме с проекта ли? Защо не можем? Какво е обяснението? Защо не можем да вземем по Плана? Закъснели сме с предложението, програмата?
Проф. Христо Хинков: Да, това е основното. Основното съображение е, че…
Водещ: Сме закъснели.
Проф. Христо Хинков: … няма да спазим сроковете по Плана за възстановяване и устойчивост.
Водещ: Ама знаете ли, това ми прилича на някакви хора, които се борят за нещо – кой ще го вземе, кой ще го прави. Вие разбирате за какво говорим. У нас задкулисието и корупцията са голям проблем. И сега ние изпускаме този протонен център, защото не може да се разберат някои кой да бъде изпълнителят, да го кажа така.
Проф. Христо Хинков: О, не, аз не мисля, че това е проблемът.
Водещ: А кой е?
Проф. Христо Хинков: Проблемът е свързан със сроковете, със забавянето…
Водещ: Че някой не може да напише един проект?
Проф. Христо Хинков: Ние имаме готовност да развием този протонен център, имахме готовност още през лятото, само че по редица причини не стигнахме до реализация.
Водещ: Не сме изработили проект ли, какво? Не сме внесли, отрязали са ни, закъснели сме? Какво, кой е проблем?
Проф. Христо Хинков: Закъснели сме. Има и закъсняване, има и преоценка на финансите, които са по ПВУ, и има решение, между другото, на правителството този проект да се изпълни с бюджетни средства. И това е нашата задача в момента. Ние сме в състояние на…
Водещ: Обаче нямаме такива бюджетни средства, разбирам сега, в бюджета.
Проф. Христо Хинков: Трябва да се намерят, трябва да се намерят такива бюджетни средства.
Водещ: Трябва да се намерят. Към финала на нашия разговор – едни репортажи сте чели, гледали сте вероятно и вие за това как на онкоболните всъщност не се поставят достатъчните дози за химиотерапия, че се изнасят, че пишат, че са… Абе, изобщо, че те не получават достатъчна доза, съзнателно направено. Как ще контролирате този процес, защото за мен това е огромно престъпление?
Проф. Христо Хинков: Огромно престъпление е.
Водещ: Огромно престъпление.
Проф. Христо Хинков: Това е убийство.
Водещ: Значи който го прави, той е убиец, да.
Проф. Христо Хинков: Точно така.
Водещ: И какво правим с това?
Проф. Христо Хинков: За съжаление, болниците, които са публични предприятия, си имат собствени бордове, които ги управляват, и аз мога да назначавам проверки от различните институции, контролни институции, които са под моя власт. Това е Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, това е „Вътрешен одит“, това е Инспекторат, това е да поискам от АДФИ също така такива контролни функции. Но вижте, много е занемарена контролната система в здравеопазването.
Водещ: Кой трябва да контролира? Променете я.
Проф. Христо Хинков: Изпълнителната агенция по медицински надзор…
Водещ: Аз се чудя, там трябва да има човек, който да гледа какво се отваря, къде се слага, какво количество се слага на пациентите. Някой трябва да го наблюдава.
Проф. Христо Хинков: Разбира се. Ще ви дам конкретен пример. Изпълнителната агенция по медицински надзор се занимава и с трансплантации – нещо, което е абсолютно чуждо на същината на тази агенция. Тя трябва да се занимава именно с този медицински надзор, трябва да намира начини да контролира изписването на онколекарства, които да са в терапевтична доза, а не те да се крият в някакви шкафове в болницата, след което да се изнасят. Това са престъпления. И това нещо трябва да се засили, този контрол трябва да бъде засилен…
Водещ: Измислете формула, предложете я. Не може така!
Проф. Христо Хинков: Просто трябва да се засилят контролните органи. Аз за 5 месеца успях на този етап да прокарам в Закона за лечебните заведения да се извади агенцията, бъдещата Агенция по трансплантации от Агенцията за медицинския надзор, и тази Агенция по медицински надзор да си отдъхне от несвойствени функции и да започне да се занимава с това, което трябва да прави.
Водещ: А ще успее ли, започва ли?
Проф. Христо Хинков: Работи се в тази посока.
Водещ: Добре, надявам се, защото това е важно за всички ни. Благодаря ви за този разговор.
Проф. Христо Хинков: И аз благодаря.