Линк към интервюто на министър Хинков за NOVA NEWS:
Водещ: Проф. Христо Хинков, министърът на здравеопазването сега е тук при мен и ще имаме възможността да влезем в детайли по няколко проблема. Да започнем с това, което слушахме досега заедно с вас тук в студиото – болници в отпуск с конкретен режим, пациенти ще се местят от едно и друго отделение Сандански-Петрич, безотговорност, казват хората. Може би е хубаво да уточним как се взимат такива решения, кой ги взима тези решения, може ли министърът на здравеопазването – дали сте Вие или някой друг, няма никакво значение, но това влияе на такива решения? Добре дошли.
Христо Хинков: Добре заварили. Благодаря за поканата. Първо, трябва да кажа, че ако говорим за безотговорност, тя е не само в лекарското съсловие, тя е в цялото общество. Ако примерно искаме лекарите да работят без почивка, ще се получи това, което се получи в болницата във Враца - цяло отделение педиатри решиха да напуснат и да оставят целият областен град без педиатрична помощ стационарна, точно защото не бяха почивали в продължение на десетки дни, някои имаше и над 100 дни неползвана отпуска. Хората са изнервени. Но ми прави впечатление това, че само се иска. Говори се, че това е безотговорност, това е решение на ръководствата на двете болници, за да може тези хора, които работят в двете болници и да починат малко, защото те иначе ще напуснат.
Водещ: Сега, аз Ви разбирам. Подозирам, че голяма част от нашите зрители също разбират ситуацията и проблема, и че трябва и лекарите да си вземат отпуск. Обаче има и една друга страна – виждаме близки на пациенти или самите пациенти с право се възмущават, защото в крайна сметка знаете ли какво казват хората, защото аз съм го чувала, вероятно и Вие, ние плащаме здравни осигуровки, на нас ни се удържа от заплатата, за да бъдем подсигурени и всеки един от нас да има достъпна и адекватна здравна помощ. И това вече е проблем, защото проблемът идва и от липсата на кадри. Тоест ако имаше достатъчно медицински кадри, подозирам, че нямаше да има режим на болниците да се заместват, за да излизат в отпуск, а щеше да има хора, които да заместват хората. Къде е проблемът? Защото не ми се ще да обвиняваме пациентите за безотговорно поведение – те искат нещо, което е нормално.
Христо Хинков: В никакъв случай. Пациентите са тези, които трябва да бъдат обслужени.
Водещ: Къде е проблемът тогава? Как да решим липсата на кадри, защото това е безспорно се явява като голямото предизвикателство?
Христо Хинков: Вижте, тази професия, лекарската професия започва да става неатрактивна или само няколко отделни специалности са атрактивни, защото се натрупват големи пари там, има възможност за частна практика, има възможност за много пари от Здравната каса и т.н. Проблемът е многопластов, многофакторен. Аз само искам да посоча един факт – нашите граждани се оплакват, че си плащат здравните вноски, а не получават достъпна и адекватна медицинска помощ, но трябва да се каже, че здравната вноска в България е най-ниската в Европа – 8%, което означава…
Водещ: Имаше призив да се увеличи.
Христо Хинков: Никой политик няма, на този етап, а и в бъдеще аз не виждам кой финансов министър ще има смелостта да предложи увеличаване на здравната вноска и въобще кой екип на правителството.
Водещ: Добре, да обърнем нещата – кой финансов министър, има ли такъв финансов министър, който ще даде достатъчно стабилно възнаграждение на лекарите, за да може професията лекар да не е неатрактивна, както казвате Вие, да стане пак атрактивна и да имаме лекари?
Христо Хинков: Това е свързано със здравната вноска, защото парите идват от Здравната каса и заплатите на лекарите идват през клиничните пътеки. Там проблемът е преразпределението на средствата. Защото тук има един въпрос, който трябва да бъде решен преди да се иска увеличение на здравната вноска. Аз говоря въобще, че този проблем с неатрактивността на лекарската професия се задълбочава с годините, а обществото трябва да е наясно кои са основните причини за това – много работа и между другото това не е само в България, това в цяла Европа. Лекарската професия в цяла Европа започва да става неатрактивна. Няма лекари достатъчно, защото професията е тежка, все повече изисквания има, медицината се развива, а заплащането колкото и да е високо, не компенсира изтощаването на лекарите, на сестрите, на целия персонал медицински от тази професия, от тази работа. И просто се търсят по-леки професии – IT специалисти, други и т.н.
Водещ: Има ли несправедливо разпределяне на възнагражденията между лекари? Има ли една ножица, която е прекалено отворена? На какво се дължи това и дали, ако свием това разстояние между двете ножчета на ножицата, няма да е по-атрактивно и смислено за лекарите да не се чувстват обидени от възнагражденията, които взимат?
Христо Хинков: Да, точно така. Това е една от задачите, които съм си поставил.
Водещ: Как се случва това?
Христо Хинков: С поставяне на стандарти. На стандарти, които да важат за болниците, които са над 51% държавно участие, всичките са вече към 70-80%, което означава, че може да се въведат такива стандарти. Аз съм разговарял с председателя на Лекарския съюз, той също споделя тези виждания.
Водещ: Доктор Маджаров?
Христо Хинков: Да. Въпросът е да се прецени точно какъв ще бъде този марж – най-ниската и най-високата заплата, заплата, а не доход.
Водещ: Праг и таван?
Христо Хинков: Точно така. Това, което един лекар постига в своята работа е доход и доходът се формира въз основа на една заплата, някаква друга практика, допълнителен труд и т.н. и той формира някакъв доход. Маржовете в тези доходи също са огромни. Но те вече трудно могат да бъдат регулирани по простата причина, че едни професии са доста атрактивни, едни специалности и носят голям доход на тези, които ги практикуват, като акушерство и гинекология например, такава специалност, а други като съдебните медици, патоанатомите, лабораторните лекари…
Водещ: И тях ги няма почти.
Христо Хинков: Така е, точно така. И тази регулация трябва да се осъществи поне за болниците, които министерството може да управлява.
Водещ: Колко време е необходимо това да се случи – да се постанови праг за минимална заплата, минимална не в смисъл на икономическото понятие, за което говорим, когато гласуваме бюджет и т.н., а минималната заплата в едно лечебно заведение и таванът на една заплата в едно лечебно заведение, колко време ще отнеме тази промяна?
Христо Хинков: Аз имам амбицията това да стане до края на годината.
Водещ: До края на годината да има праг и таван.
Христо Хинков: Да предложим да бъде въведено това нещо през съответните регулаторни комисии.
Водещ: Има ли вратичка, през която това нещо да бъде отхвърлено?
Христо Хинков: Имаше един такъв опит още преди да стана министър и беше отхвърлено от Конституционния съд, но сега ще трябва да намерим един по-благоприятен начин това нещо да се случи, защото е необходимо.
Водещ: Добре, това е една от новините, които се надявам още да има в този разговор. Първо, праг и таван на заплатите в лечебните заведения, казвате до края на годината. И този път би следвало да се получат нещата. По отношение на съдебните медици, всъщност преди да стигнем до съдебните медици, понеже Вие ги споменахте и патоанатомите, това, което видяхме като решени на две болнични заведения за режим, къде е здравният министър тук, да уточним? Можете ли Вие да влияете на тези решения – те ли си ги взимат на местно ниво като ръководство на болници за този режим и прехвърляне на пациенти?
Христо Хинков: Те си ги вземат, аз мога само да консултирам или да сменям бордовете, ако те не си вършат работата, ако болниците са в тежко финансово състояние, но тези оперативни решения са…
Водещ: Вие не можете да кажете „не“, това да се спре?
Христо Хинков: Аз мисля, че това е добро, защото тази гражданка, която беше интервюирана, тя не казва как ще се реши въпросът с почивката на тези лекари. Ако двете болници са се договорили на този режим поради липсата на лекари, какво може да се направи. Изводът излиза, че тези хора трябва да работят без почивка.
Водещ: Въпросът тук е доколко това е безопасно за пациентите, които са със сериозно състояние и с прехвърлят от една болница в друга?
Христо Хинков: Няма инциденти, очевидно нещата са решени инфраструктурно. Тя каза още от самото начало, че е доволна от самото обслужване, аз се надявам, че това нещо ще продължи, няма основание да мислим, че тази ротация ще доведе до спадане на качеството на медицинското обслужване.
Водещ: Споменахте съдебните медици, имахме случай, който отразяваме и до ден днешен на 18-годишната Дебора от Стара Загора. Там самоотвод си направиха съдебните лекари, които трябваше да извършат съдебната експертиза по случая Дебора. Каква е причината?
Христо Хинков: Не мога да кажа каква е причината. Във всеки случай имам впечатлението, че има тенденция да се натоварят съдебните медици с отговорността за решението на съдията. Всъщност преценката за това какъв вид телесна увреда е настъпила след това престъпление е преценка на съдията, защото там се вземат предвид фактори, които са описани в Наказателния кодекс и обстоятелства, които съдебният медик не може да знае – например, продължителността на страданието, особената жестокост, с която е изпълнено престъплението – всичко това са неща извън компетентността на съдебния медик. Така че неговата роля е да опише добросъвестно всички тези телесни увреди, които са нанесени. Той го е направил и след това има една тенденция той да бъде натоварен с тази вина. Може би това е причината за този отвод, за който говорите, не знам.
Водещ: Но нямате допълнителна информация, не сте говорили с тези хора.
Христо Хинков: Не.
Водещ: Кадрови дефицит в здравеопазването, липсват повече от 30 хиляди медицински сестри. Това е заглавие от Националното радио май месец тази година. Със сигурност числото не се е променило – 30 хиляди едва ли има някакъв спад, може би оттам започваме, може и да са повече липсващите кадри. В тези прагове и тавани, за които говорихме преди малко влизат ли и медицинските сестри? Това според Вас ще благоприятства ли за решаването на този проблем? Редица бяха протестите.
Христо Хинков: Това не сме обсъждали, във всеки случай медицинските сестри получават една по-твърда заплата, те нямат възможност да формират доход, така както лекарите и в този смисъл на тях би трябвало да се обърне по-особено внимание.
Водещ: Имате ли го заложено като задача?
Христо Хинков: Имам го , разбира се. Аз разговарях и с председателя на Сдружението на специалистите по здравни грижи, имаме намерение да предложим те да се включат в рамковото договаряне и това е въпрос на разговори с Лекарския съюз, с …съюз, така че да могат да се почувстват по-самостоятелна професия. За да бъде по-атрактивна тази професия. Защото млади специалисти по здравни грижи не постъпват на работа и това е големият проблем. Ние трябва да започнем да ги привличаме още от студентската скамейка. Да могат да почувстват, че тяхното бъдеще е осигурено, да си видят перспективата, след като завършат. И да усетят достойнството на професията. Това е друг момент, който също го забравяме. През последните две десетилетия постепенно лекарският труд и лекарите някак си станаха по-скоро обект на критика, отколкото обект на уважение заради професията.
Водещ: На какво се дължи според Вас тази тенденция, защото ето, аз Ви давам пък друг контрааргумент от пак хора, които срещам в неформална обстановка, че здравеопазването в някакъв смисъл, в някакви моменти, не казвам изцяло, придобива образа на търговия.
Христо Хинков: Здравеопазването не може да придобие образа на търговия, може отделни елементи от него, като например лекарство снабдяването, медицинските апаратури, консумативи и прочие. Да, това е обект на пазарни отношения. Лекарската професия не е пазар, тя не е регулируема професия, тя донякъде е регулируема, но тя е изкуство.
Водещ: Между другото само добавям нещо, преди време се сещам БСП имаха предложение болниците да не са търговски дружества.
Христо Хинков: Те се отказаха от тази идея, защото видяха, че тя е несъстоятелна. То няма никакъв смисъл от това. Ако те са юридически лица, дали ще бъдат регистрирани по реда на Търговския закон или по друг ред, който те трябва да напишат, след като предлагат такава промяна, няма никакво значение. Аз съм готов да разпиша един законопроект, който разписва как се създава едно лечебно заведение, как се управлява, как се регистрира, как се закрива. Всичките тези неща стоят в Търговския закон готови и това, че болниците са наречени публични предприятия, т.е. по Търговския закон, не означава, че те произвеждат чорапи, те произвеждат здраве, което не е стока, здравото е ценност, благо.
Водещ: Защо тогава, казвате, през последните години се промени възприемането на лекарите? Като не онези хора, които се грижат за нашето здраве?
Христо Хинков: Това е друг въпрос. Това е свързано с факта, че като че ли малко се урони връзката лекар-пациент, доверието между лекари и пациенти, като че ли беше уронено през годините поради много причини. Имаше политически удари в тази посока, имаше медийни включвания, въобще отношението на пациентите към лекарите в момента е многообразно. Пациентите, от една страна, когато са получили някаква помощ са безкрайно благодарни. От друга страна, като в случая, който вие представихте, те въобще не си дават сметка, че искат нещо, което е невъзможно. Не може един лекар да работи без отпуск. И това да се атакува по този начин. Аз не мога да го приема.
Водещ: Смятате ли, че ще се променят нещата с промените, с които Вие самият ще се захванете? Конкретно говоря за праг, таван?
Христо Хинков: Това са частични мерки. Голямата реформа в здравеопазването би трябвало да трае поне едно 4 г. Аз съм дълбоко убеден, че няма да имам тази възможност.
Водещ: Защо? Може да имате възможността на пълен мандат.
Христо Хинков: Не, не вярвам това да се случи и не това е важното. По-важното е кой след мен ще наследи това и дали ще продължи това. Защото моето дълбоко убеждение е, че трябва да има приемственост в политиките. Ако има приемственост в здравната политика, ако не се правят на всеки 4-5 години здравна стратегия с нов план за действие и нищо да не се случва, естествено, че нещата ще вървят в тази посока. Необходимо е да се гледа на всичко това по един честен начин, а не с корист и с умисъл. Защото ми се струва, че много преди мен ръководители на министерството не са гледали 100% безкористно на това, което се случва, съжалявам да го кажа.
Водещ: Кого визирате?
Христо Хинков: Не, не визира. Просто гледам как е започнато нещо, прави се нещо, след което е изоставено. Никой после не търси отговорност, защо това, което е започнало да се прави, след това е изоставено и какви бяха средствата, които са заложени за това и т.н.
Водещ: Когато в медиите започна да се говори обаче за различни случаи, един от тях ще Ви цитирам, защото е сравнително последен, за тайният апартамент в болница „Лозенец“, тогава това не оставя ли у хората едно различно опасение, съмнение, че нещо в здравеопазването ни може би не е дотам честно, както Вие го определяте?
Христо Хинков: Това е интересна връзка направихте с този таен апартамент. Искате да кажете, че в здравеопазването има тайни апартаменти?
Водещ: Не, не. Нищо не искам да кажа. Цитирам разследване на наши колеги от Нова и то не да влизаме в конкретиката на самото разследване, а в това какво мислите Вие, нормално ли е да се натъкваме на такива неща в болници?
Христо Хинков: Не разбира се.
Водещ: В този смисъл Ви го казвам, без да вкарвам нито ирония, усмивка или отношение някакво, а оттам насетне органите на реда ще си свършат работата, надявам се, но просто един случай. Понеже говорим за честност, дали е нормално, дали е честно в една болница да има такова място, не знам, може да е нормално?
Христо Хинков: Разбира се, че не е честно. Но това няма толкова директна връзка със здравеопазването, мога да Ви уверя в това. Този таен апартамент служи за някакви цели, нека да си кажат разследващите органи за какво е служил този апартамент. Аз мога да кажа, че метафорично казано тайните апартаменти в здравеопазването са свързани с лекарствата, с лекарствената политика.
Водещ: Тоест казвате – има такива тайни апартаменти, като метафора?
Христо Хинков: Като метафора, разбира се, че има такива. Например, реекспортът на лекарства, периодичното изчезване на лекарства от пазара, липсата на евтини пазара в нашия пазар. Идете в Гърция да видите за какво става въпрос. Там можете да си купите всичко, което едно време аз като млад лекар съм ползвал, сега го няма.
Водещ: Професоре, къде е проблемът, аз подозирам, че още разнищвате цялата сюжетна линия, но нали имаме електронна система, СЕСПА, списъци, колко количества, къде има? Постоянно, когато правим между другото теми за недостиг за лекарства, последно беше за инсулина, гледам че Илко Семерджиев е коментирал темата, че проблемът е бил в липсата на инсулин заради криминален реекспорт, цитирам него пред Евронюз България е говорил през изминалия ден, оттам ни отговарят, от Сдружението за паралелна търговия, че проблем няма и той не идва от тях, имаме проблем с производството, Вие казвате има тайни апартаменти, нали метафорично, за реекспорта. Къде е проблемът с тези лекарства?
Христо Хинков: Опитвам се да го изясня. Във всеки случай, ако има криминален реекспорт, би трябвало съответните служби да вземат отношение по това. Ако реекспортът е съвсем легален, тогава е много по-трудно да се бори това нещо. Така както е трудно да се бори роенето на болниците от частен интерес, защото ние имаме 400 болници при по-малко от 200 през 2001 г. и това се дължи на спирането на приватизацията на съществуващите тогава болници, които бяха още от времето на предишната система „Семашко“. Проблемът с лекарствата е изключително сложен, тежък проблем. Аз съм поставил задача на заместник-министъра проф. Гетов да ми даде доклад с неговите сътрудници, в който да ми опише причината и проблемите, свързани с реекспорта и с периодичното изчезване на лекарствата.
Водещ: Кога го очаквате този доклад, за да се задействате като решения евентуални?
Христо Хинков: Надявам се до 2-3 месеца да получа такъв доклад, за да мога да изляза и пред обществеността и да кажа – да, ето причините за това. Трябва да Ви кажа, че в момента се наблюдава едно сливане, едно затваряне на веригата фармацевтични вериги и компании, мощни фармацевтични компании правят болници, частни болници и затварят кръга по този начин. Тези болници поради добрия мениджмънт разбира се изсмукват лекари. Това е едно. Всичко това е добре дотук, но аз не мога да провеждам здравна политика с частни болници, защото те имат собствен интерес, собствен мениджмънт и трябва да се намери начин този ресурс да бъде вкаран в публичното здравеопазване. Трябва да се намери такъв начин частните болници, които се управляват добре, но работят в една посока, да могат да се включат в предлагането на услуги за цялото население, включително ако трябва и социални такива. Но това е много труден въпрос, наистина.
Водещ: Надявам се да се предприемат някакви конкретни мерки. Връщам Ви на липсващите лекарства, конкретно за инсулина, тъй като през последните седмици активно се говори. Имате ли информация, ако щете и в числа, нямам представа имате ли такива, какво се случва към днешна дата? Говори се, че в социалните мрежи хората се разбират да си разменят медикаменти, защото ги няма по аптеките?
Христо Хинков: Имаше отговор в Комисията по здравеопазването, проф. Гетов също излезе с негов анализ, аз това, което мога да кажа, което знам е че са подсигурени доставки.
Водещ: Към момента е успокоена ситуацията?
Христо Хинков: Успокоена е ситуацията, имаше проблем с ваксини, между другото, 6-валентната ваксина.
Водещ: Да, 6-валентната ваксина. Личните лекари не знаеха кога ще я имат налична.
Христо Хинков: Да, дадохме им инструкции какво да правят, на РЗИ-тата също, защото има някъде количества, на друго място няма, да могат да се и в рамките на календара, то не е казано точно определен ден, да се направи имунизацията. Ще се реши този въпрос. Това е задействано.
Водещ: Добре, ще го проследим. Финал на нашия разговор с един въпрос, тъй като ще го задам и на следващия ни гост Иван Демерджиев, бивш вътрешен министър, макар и в служебен кабинет, кръвни тестове за наркотици каза Демерджиев ще се правят във всяка областна болница, когато беше вътрешен министър, на 24 октомври 2022 г. Може ли това да се случи, знаем колко много се бавят тези кръвни тестове, с по три-четири до 6 месеца чувам на места, сега вече се отнема и автомобил за положителна проба за наркотици на пътя, когато те спрат. Тоест трябва да се препотвърди или отхвърли съмнението доколко тази проба е действителна, адекватна, защото имахме проблеми с тестовете. Къде е проблемът да няма повече лаборатории, всяка една болница всъщност да прави такива тестове?
Христо Хинков: Не мога да кажа. Проблемът вероятно е в интереса. Значи винаги е свързано с някакъв интерес. Болницата, ако има интерес да разкрие такава лаборатория, ще разкрие. Не знам колко струва един такъв тест и кой го заплаща. Ако е частно заплащане, би трябвало болницата да има интерес да разкрие такава лаборатория.
Водещ: В противен случай кой има интерес, ако болницата не заплаща теста?
Христо Хинков: Ако тестът е безплатен, би трябвало някой да го плати и тогава болницата трябва да прецени дали има сметка от такава лаборатория.
Водещ: Опитвам се да разбера защо в България има три лаборатории може би, ако греша, очаквам господин Демерджиев да ме поправи, кой има интерес да има само три лаборатории, така да попитам?
Христо Хинков: Това е друг въпрос. Задайте го към него, не към мен.
Водещ: Вие имате ли в главата си някакви обяснения, защото говорите за интереси?
Христо Хинков: Аз имам генерални обяснения за ситуацията, в която живеем. Всеки трябва да си върши работата в своето поле и да го прави това честно и почтено. Това мога да кажа.
Водещ: Благодаря Ви, професоре, че бяхте тук при нас. Очаквам ви отново, защото по много от въпросите тепърва предстои развитие чрез Вашите решения, намерения за промяна на ключовите проблеми.