Линк към интервюто на министър Хинков за „Денят започва с Георги Любенов“, БНТ
Водещ: В студиото вече е министърът на здравеопазването – това е проф. Христо Хинков. За първи път гостувате в нашето студио, г-н министър, здравейте и добре дошли при нас.
Христо Хинков: Здравейте. Благодаря за поканата.
Водещ: Това е съвсем вашата специалност. Какво е, може би с едно изречението – ето, гледате, чувате, политика, разговор, хората врят, кипят, вълнуват се, цялото общество ври и кипи. Какво общественото здраве, как мислите, на българския народ? Може ли по някаква скала да се изчисли? Можете ли да кажете „Абе здрави сме“? Психичното обществено здраве какво е, климатът в страната? Или напротив – разклатени сме?
Христо Хинков: Не сме здрави.
Водещ: Не сме здрави.
Христо Хинков: Не сме здрави, и то не сме здрави, защото не си ценим здравето. Здравето за българина е като въздуха – има го и той не го усеща. Когато го загуби, тогава разбира какво нещо е здравето. И това е дълга тема, но това е в моите приоритети, ако това трябва да кажа. За времето, в което ще бъда в това министерство, акцентът ще ми бъде точно в тая посока.
Водещ: А как ще се справите, г-н министър, след като когато говорим за здраве, вие знаете, всеки си дърпа към него? 100 мнения. Може ли да има единна визия, единна стратегия за здравето? Възможно ли е въобще да съществува? Ако питате един директор, той ще си каже едно, ако питате министъра, ще ни каже друго, ако питате лекаря, ще каже трето, ако питате Здравната каса, те са четвърто. Ако питате пациентите, те пък кой знае какво мнение имат.
Христо Хинков: Моята съпруга, която е също лекар, ми каза веднъж: някакъв пациент ѝ казал „Докторке, аз никога не съм ходил на лекар“ – с гордост го казал човекът. Т.е. идеята за профилактиката, за някакви превантивни действия да не се разболеем просто отсъства в общественото съзнание. Хората много малко се изследват самостоятелно, много малко ходят на общопрактикуващия лекар да си правят профилактични прегледи. Самите общопрактикуващи лекари не са активи.
Водещ: Ама защо да ходят, като отиваш и ти казва „Дай пари“. За каквото и да отидеш, ти казват „Дай пари“.
Христо Хинков: Е, за общопрактикуващите лекари и за профилактичните прегледи няма пари, обаче няма интерес, няма здравни знания. Децата не се учат още от училище какво е здравето, какво е насилието, какви са проблемите, свързани с лошото хранене, с наркотиците и т.н. – всичките тези язви на съвременния живот. Това трябва да се променя, но това са дългосрочни цели и в нашата такава политическа въртележка трудно могат да бъдат отстоявани устойчиво.
Водещ: Проф. Хинков, наистина ли сте против новите болници?
Христо Хинков: Аз не съм против новите болници, няма такова нещо. Първо, идеята за мораториум за разкриване на нови болници трябва да бъде обяснена през това, че нови болници могат да сключват договори със Здравната каса, когато Здравната каса има достатъчно финансов ресурс да поеме новите договорни партньори. Иначе ние не можем, никой не може да спре частните инвестиции, защото това е противоконституционно. Така че нека един инвеститор си разкрива частна болница, но за тази болница да не е гарантирано, че тя ще изключи веднага договор с Касата. Това е цялата работа.
Водещ: А защо стана така през годините, че наистина се роят болниците и всъщност, че започна вече да има разлика между качеството на услугата? Ако имаш пари, ще отидеш в частна болница, ще те гледат добре, ще ти бъде направено всичко, ще се чувстваш добре и щастлив, и доволен. Ако обаче нямаш, попадаш в общинската болница и попадаш в ХІХ век.
Христо Хинков: Не е така, не съм съгласен. Ако имаш пари, може да отидеш навсякъде. Ако нямаш пари, може да отидеш в частна болница и да те обслужват по същия начин, както в държавната, защото – и вие ще го разберете веднага – и частните, и държавните болници сключват договори по едни и същи клинични пътеки, едни и същи цени.
Водещ: Добре, кажете тогава какъв е трикът, как без пари да отидем хубавата болница?
Христо Хинков: Ама вие може да отидете навсякъде, защото сте свободен. Избор на пациента има да ходи където иска, в която иска болница. Въпросът е, че частните болници показват, че се менажират по-добре, в интерес на инвеститора, в интерес на собственика, докато при държавните болници се наблюдава в много по-голяма степен злоупотреба. И се вижда това нещо ясно. Аз искам това нещо, ако мога, ако имам възможност, да променя именно това. Но не давам приоритет на частните болници, да не бъда разбран погрешно. Защото частната болница и частният инвеститор, той има свой интерес, частния интерес. Той невинаги съвпада с обществения интерес. Държавната болница, от друга страна, трябва да запази своята структуроопределяща роля, т.е. тези областни болници, които са в 28 града в България, трябва да запазят своята структура, своите райони на обслужване, да бъдат укрепени от страна на мениджмънта и т.н., и да се избегнат всичките тези злоупотреби, които се наблюдават. Трябва да ви кажа, че много шарена е картината. Има болници, които са в много добро финансово състояние, има болници, които просто западат, и това зависи просто от управление.
Водещ: Е, последният пример от тази седмица е Ловеч – вие видяхте новините.
Христо Хинков: Да.
Водещ: Сега това, че няма кадри, няма апаратура, няма лекари, няма…, а има дългове, го знаем, това не е новина.
Христо Хинков: Да. Така е. И това е в резултат на мениджмънт, в резултат на злоупотреби, в резултат на безконтролност.
Водещ: И все пак една болница трябва да я има и това е Педиатричната, Детската болница в „Горна баня“.
Христо Хинков: Така е.
Водещ: Там ще направите ли необходимите усилия да продължите стореното от служебното правителство, за да я има?
Христо Хинков: Категорично ще направя всички усилия. Аз се срещнах с дружеството за построяването на болницата, с архитект инж. Пенева, която е председател на това дружество. Имам намерение да се срещна още един не само с дружеството, но и с хората, които дават насоки за това колко профила ще има болницата и т.н. Тази седмица, която идва, имам срещи с проф. Литвиненко, например, от Педиатричния институт. И въобще, всичко възможно, каквото зависи от мен, за краткия период, в който съм вероятно в това министерство, ще се опитам точно да го реализирам.
Водещ: А защо имате такава нагласа? Напротив. Защо кратък период?
Христо Хинков: Ами вижте какво става в парламента, навсякъде всичко ври и кипи.
Водещ: Е има ли индикации, че мандатът ще бъде кратък?
Христо Хинков: Аз казвам, че съм готов да управлявам шест месеца, но ако управлявам една година, ще бъде бонус, нека да кажем така.
Водещ: Поискахте ли нещо специално от финансовия министър Асен Василев в частта за бюджет за болниците?
Христо Хинков: Не.
Водещ: Каквото той е преценил за до и за болниците.
Христо Хинков: Аз го разбирам. Вижте, в новия бюджет има положителни тенденции и те са, че започват стъпки за постепенно увеличаване на парите в извънболничната помощ, което означава, че пирамидата трябва да се обърне – от болници и лекарства цялата тази насоченост през финансирането да отиде в извънболнична помощ, защото това е първата стъпка вече към профилактиката и към промоцията на здравето, излизайки вече даже и от територията на здравеопазването, защото промоция на здраве означава не само здравна система, а означава икономическо състояние, лично мислене, пушите ли вие, пиете ли и т.н., инфраструктура, околна среда.
Водещ: Имате ли, професоре, конкретна идея, обръщайки тази пирамида, как да се фокусира на фокус превенцията? какво конкретно? Ето, ще дойдат повече пари, казвате, за превенция. И какво да се прави? Какво да направи личният лекар или какво да направи пациентът, че да си направи превенция на здравето?
Христо Хинков: Личният лекар трябва да бъде мотивиран да образова своите пациенти, да говори с тях, да провежда профилактични прегледи, активно да ги търси за профилактични прегледи.
Водещ: Ама те виждате, че вече и телефона не си дават.
Христо Хинков: Ами това е… да.
Водещ: Нали вече отпадна решението. Те телефона не си дават, вие искате да ги мотивирате да ви ограмотява.
Христо Хинков: Предстоят разговори с Лекарския съюз в тази посока. Аз не смятам, че те са абсолютно без влияние върху тази система и върху тази картина, която описвате. Има много неща да се направят и в първичната извънболнична помощ, и в специализираната.
Водещ: Кое по-скоро трябва да се повиши – потребителската такса при посещение на личен лекар или здравната вноска?
Христо Хинков: Вижте, и едното, и другото… Първо, здравната вноска няма да се увеличи преди да се преразпределят средствата в системата по един справедлив начин. Защото наистина с тези пари, с които разполагаме в момента, могат да се постигнат много неща, но те отиват не точно в правилната посока. Нямаме време да обясняваме подробно. Що се отнася до потребителската такса – потребителската такса трябва да бъде символична. Тя не трябва да бъде източник на доход. И такава беше първоначалната идея на потребителската такса – да може да се отграничи този ненужен прием при общопрактикуващия лекар, само и само някой възрастен човек да си поговори с лекаря, защото общо взето скучае. Такива случаи има много и се знаят. И това беше идеята на потребителската такса – тя да бъде някакъв символичен…
Водещ: Е ако сега те струва разговорът 2,90 лева с личния лекар… Кратък курс по психиатричен сеанс - 2,90 лева. Така ли излиза сметката?
Христо Хинков: Точно така, така излиза.
Водещ: Добре, сам казахте, че като министър вече наследявате много теми, вечни теми, бих казал, в здравеопазването. Една от тях е тъкмо тази сложна взаимовръзка между Министерството на здравеопазването и търговците и производителите на лекарства. Сложни контакти, какво ли не чувахме през годините – от „фармацевтична мафия“ до „спасителите на нацията“. И какво сега, как ще го решавате тоя проблем – цените на лекарства, липси? Да започнем от най-важното – има ли в момента липса на нещо?
Христо Хинков: Има периодични изчезвания на лекарства, които се потушават – нещо като пожари, които припламват, и след това се потушават. Сега последният случай беше с едно лекарство за миастения гравис, което е осигурено и на 4 юли ще го има – аз вече го съобщих. Но това се очаква периодично да се появява и с други лекарства. Проблемът е системен и аз не мога да ви дам в момента отговор на този проблем. Трябва да се задълбоча малко повече, тази тема ми е малко далечна. Но трябва да ви кажа само, че фармацевтичната индустрия в световен мащаб е на второ място след оръжейната. Това е изключително мощна индустрия и за да се договаряме с нея, защото от нея идват средства и за изследвания, и за наука, и за какво ли, не за да се договорим с нея, трябва да сме на ясни позиции какво точно искаме и как можем да преодолеем негативните практики, които сега се наблюдават.
Водещ: Г-н министър, каква е актуалната обстановка в Черно море, чистотата на водата в Черно море?
Христо Хинков: Чистотата на водата в Черно море е такава, каквато е била преди години. Няма никаква разлика, ако имате предвид язовир „Нова Каховка“ и всичко това, което се случи в Украйна и в Одеса, в залива. Няма абсолютно никакви индикации, че от там идва замърсяване. Ако има някакви замърсявания, те са периодичните и те идват по местен път, от реките, които се вливат в Черно море, от местни замърсители – това, което се наблюдава от години. Абсолютно сигурно е това нещо. И пробите продължават, правим всичко възможно. Но трябва да ви кажа, че има един риск тук, ако прекалено много говорим на тая тема, да си изгоним и туристите, на всичко отгоре.
Водещ: А, то повече от риск, то вече се случва това нещо. Много хора, сега има много – вие ще кажете спекулация или не – говори се, че до края на юли мръсните води и тая зелена тиня, която показва социалните мрежи, ще мине по цялото. Значи от Дуранкулак ще се изнесе до Резово, за 30 дни.
Христо Хинков: Имате предвид от язовира?
Водещ: Да, от „Нова Каховка“ мръсотията до 1 август щяла да премине.
Христо Хинков: Аз слушах едно изказване на един от специалистите, не си спомням точно кой – мисля, че беше Ангел Кунчев, който каза, че Дунав действа като вентилатор и вливането на водите от Дунав просто избутват всичко това, което идва от Одеския залив навътре.
Водещ: Т.е. до Дунав, румънците до Дунав могат да се замърсят, но Дунав ще избута мръсотията?
Христо Хинков: Ами вижте, не знам точно, не съм специалист, но това, което знам, е, че първо тези замърсители, от които най-много се плашим, а те са органични замърсители – ешерихия коли и други бактериални замърсители, те се разтварят, те се унищожават в солената вода. Черно море има такава самоочистваща функция, защото солената вода унищожава тези микроорганизми. Другата опасност – тежките метали, те се утаяват още в началото на своята миграция от Одеския залив. Така че ние следим и това, и радиационните нива на водата. Пак ви казвам, ако има замърсяване, то е местно и то не е различно от предишни години.
Водещ: Т.е. към този момент, към този ден и час нито един показател не е надвишен. И министърът на екологията вчера в нашето предаване „Още от деня“ каза, че работите в тясно сътрудничество със здравеопазването.
Христо Хинков: Да.
Водещ: Т.е. двете министерства – на екологията и на здравеопазването, сте заедно?
Христо Хинков: Обменяме информация, да, разбира се.
Водещ: Да. И не отчитате никакви тревожни данни?
Христо Хинков: Няма тревожни данни, казвам го отговорно.
Водещ: Има ли нещо ново, г-н министър, в разследването на прочутия апартамент на болница „Лозенец“? Нещо ново научихте ли?
Христо Хинков: Ами, прочетох целия одитен доклад на вътрешния одит.
Водещ: Да, и какво показва тази проверка?
Христо Хинков: Показва, че предишният директор, по-предишният директор, дългогодишният директор на болница „Лозенец“ още преди да бъде преобразувана като еднолично акционерно дружество, т.е. да се отвори за гражданите, когато е била болница от правителствен тип на подчинение на Министерския съвет, са си правили каквото си искат хората. В рамките на някакъв ремонт на операционен блок очевидно са се заделяли средства за изграждане на този апартамент. За какво е служил тоя апартамент – аз не мога да кажа. Но казвам го на много места – проблемът не е медицински. Ако има медицински проблем болница „Лозенец“, то е и финансов проблем – това, че е в тежко финансово състояние.
Водещ: Т.е. докладът, който цитирате, показва, че са отклонявани пари от болницата за някакъв ремонт на операционния блок?
Христо Хинков: Вероятно, защото е в рамките на този ремонт.
Водещ: И с тези средства, с тези пари е построен този луксозен апартамент.
Христо Хинков: Да.
Водещ: А горе-долу сумата ясна ли е, каква е сумата?
Христо Хинков: Не, не, няма и документация.
Водещ: Но понеже вътре има луксозни вещи, стоки и мебели…
Христо Хинков: Ами луксозни… Има луксозна мебелировка, има джакузи, има някаква санитарна част.
Водещ: Т.е. допускате ли, че това са пари, отклонени от болницата?
Христо Хинков: Така мисля, да. Аз не виждам откъде другаде ще дойдат тези пари. А предишният, този директор, за който говоря – не искам да му казвам името, твърди, че със собствени средства си е построил тоя апартамент. Това е въпрос на други органи.
Водещ: А вече кой е инспектор Дюдю е живял в апартамент и защо е живял – това е…
Христо Хинков: И защо, и какво са си говорили, това е друга тема, няма нищо общо с медицината това.
Водещ: Да. Коя е следващата стъпка вече вие като орган, като министерството? Ще дадете ли този доклад към прокуратурата, към разследване?
Христо Хинков: О, да, да. Тя, прокуратурата, си има свои разследвания. Този одитен доклад, той си стои при нас, ние нямаме отношение. Това, което ние ще направим, е по отношение на финансови отчет на болницата. Там имаме задължения да реагираме и ще реагираме.
Водещ: Проф. Хинков, доволен ли сте от усилията, които вашият предшественик д-р Меджидиев направи по отношение на излишните количества ваксини за КОВИД? Доволен ли сте от тези усилия? Трябва ли България да се презапасява? Защо са ни такива количества и какво да ги правим?
Христо Хинков: Да, мисля, че това е било правилна стъпка. Успели са колегите да се преборят, тъй като има натиск от Европейската комисия да се закупуват количества, което наистина е презапасяване. Направена е сметка, че епидемиологична опасност поне от този вирус… Ако се появи нов, то ще се иска тогава нова ваксина, няма да бъде същата. Така че това презапасяване е било излишно. Мисля, че е правилно взето това решение и спестени пари.
Водещ: И с какви усилия ще продължите? Просто няма да поръчваме излишни дози.
Христо Хинков: Да, да, да, ние имаме договореност.
Водещ: Повече от това няма какво да поръчваме.
Христо Хинков: Имаме договореност, дерогация за това да не… Ако имаме нужда от някакви, ние ще си купим тия количества, но няма задължително по квотен принцип да и закупуваме.
Водещ: Още една наследена тема – това е ХЕМС, въздушната помощ по въздуха. Пак се отложи тази въздушна помощ.
Христо Хинков: Не се е отложила.
Водещ: Не е ли?
Христо Хинков: Не.
Водещ: Юли щяха да дойдат италианските хеликоптери.
Христо Хинков: Вижте, има една предварителна част, която е свързана с наем на два хеликоптера. Още като влязохме в управлението, с министър Гвоздейков се договорихме, че това е изключително скъпо и ненужно решение – да се ползва наем на два хеликоптера. Един летателен час е 18 000 лева, а самите хеликоптери могат да дойдат без да е оборудвана наземната част, без да имаме достатъчна готовност за цялата логистика и всъщност без да имаме такава толкова спешна нужда да наемем два хеликоптера, които да работят за известно време, преди да си дойдат нашите хеликоптери.
Водещ: Правите ли стъпка назад?
Христо Хинков: Да, да, да, аз съм казал категорично на министър Гвоздейков, защото това е в техния ресор, да прекъснат тази поръчка и този договор за… Сега не знам какви неустойки и как ще бъде точно, но моето мнение е категорично, че не ни трябва това. Ще спестим много пари.
Водещ: Докога е отложен този проект?
Христо Хинков: Специално за тези два хеликоптера, те са…
Водещ: Под наем, които са, италианските под наем.
Христо Хинков: Да, те са до края на годината и ако можем да го отложим, не да го отложим, а да го прекратим този договор, ще бъде най-добре. Защото ние говорим за една устойчивост и за бъдеще в рамките на две-три години. Ние не можем от днес за утре да изградим много спешно една въздушна спешна помощ.
Водещ: Да.
Христо Хинков: Това става с цялата инфраструктура, с обучение, с оборудване.
Водещ: Е нали се обучиха, нали се хвърлиха усилия, нали…
Христо Хинков: Обучават се, продължават да се обучават екипи, да.
Водещ: Ами да, и доста лекари се обучиха вече.
Христо Хинков: Освен това трябва да се…
Водещ: Те сега си седят обучени, седят си научени.
Христо Хинков: Да, но сега идва и оборудване, което трябва да има, наземно оборудване за насочване, за това. Тези два хеликоптера, които са под наем, се оказва, че не могат да летят нощем. За какво са ни тези хеликоптери? Ето това е например. Има положителни неща от предишното управление, има и отрицателни неща.
Водещ: Преформатирахте ли датите на ХЕМС за България? Откога ще имаме собствен български хеликоптер?
Христо Хинков: Първият хеликоптер ще бъде доставен до края на годината или началото на следващата година, до 15 януари.
Водещ: Т.е. остават и тези предварително уговорени срокове, остават си?
Христо Хинков: Да, да, тези дати не са променени, точно така.
Водещ: А дотогава, казвате, цялата наземна логистика, инфраструктура трябва да бъде завършена докрай, да бъде…
Христо Хинков: Всичко се работи успоредно.
Водещ: Да.
Христо Хинков: Да. Базите, където ще бъдат…
Водещ: Който се научил до декември от екипите – научил се е.
Христо Хинков: Е, не, ще има продължаващо обучение, не е така, защото тези екипи, те ще се сменят, ще има дежурства и т.н.
Водещ: Г-н министър, кажете сега, свирили ли сте някога на July morning – днеска е 1 юли.
Христо Хинков: На July morning специално не съм свирил. Джон Лоутън беше големият майстор.
Водещ: Майсторът на 1 юли, да.
Христо Хинков: Може ли, при положение че той е тук, някой да се опита да го имитира?
Водещ: Да. А намирате ли време вие да свирите сега още?
Христо Хинков: Сега не, сега не, напоследък просто нямам никакво време.
Водещ: А въобще някога с Uriah Heep свирихте ли?
Христо Хинков: О, да, да, свирил съм, да, цял живот съм свирил.
Водещ: Да, да, разбира се. Да. А кавъри – всякакви други кавъри.
Христо Хинков: Кавъри – основно Led Zeppelin, там сме се ориентирали.
Водещ: Силата ви е в Led Zeppelin.
Христо Хинков: Силата ни и мислим, че сме доста добри.
Водещ: Да. А авторска музика правехте ли си през годините?
Христо Хинков: Аз имам един диск, който съм си направил сам. Даже мислех още един да правя, една рок опера, психиатрична, съм написал.
Водещ: Иии! Психиатрична рок опера!
Христо Хинков: Психиатрична рок опера, да.
Водещ: Вие представяте ли си човек, ако чуе докрай, психиатричната рок опера? Направо го засилвате към психиатрията.
Христо Хинков: Напротив, ще се излекува, защото тя е пълна с хумор.
Водещ: А кое ви е, към кое посягате с по-голямо удоволствие – китарата или психиатрията?
Христо Хинков: Вижте, психиатрията доста съм я позанемарил. Моите пациенти, които бяха епизодични, вече няма как да идват, не е възможно. Постепенно някак си моята професия стана повече виртуална и повече знания от теоретичен характер, отколкото практиката. Но практиката трябва да ви кажа, че не се забравя. Тя е като карането на колело, има нещо такова. Трябва да знаеш само лекарствата.
Водещ: Да ви кажа, професоре, много хубава специалност сте си избрали, много интересна – из дебрите на психиката, така че някой път и там, ако искате, някой път може да продължим.
Христо Хинков: И няма голяма отговорност, защото…
Водещ: На кого – на лекаря или на пациента?
Христо Хинков: От страна на лекаря.
Водещ: То и на пациента няма отговорност. То, ако му се увреди психиката, заминал е.
Христо Хинков: Точно така. Докато за другите специалности, за една неврохирургия има достатъчно критерии за оценка на качеството. Тук не се знае.
Водещ: Благодаря ви, че бяхте в нашето студио. Проф. Христо Хинков – новият министър на здравеопазването при нас.