Линк към интервюто на Жени Начева "Денят започва" БНТ
Водещ: По темата за проблемите в Националната кардиологична болница, както и за състоянието на държавните лечебни заведения, продължаваме с Жени Начева, зам.-министър на здравеопазването и председател на НС на НЗОК. Добро утро! Какъв е проблемът в клиниката, има ли недофинансиране за лечението на малките пациенти, за да се трупат тези дългове?
Жени Начева: Искам да отбележа, че категорично е изненадващо недоволството, което се изразява в лечебното заведение. Няма недофинансиране, болницата няма просрочени задължения. Числото, което за 7 млн. лв. дългове, общ размер на задълженията, дългосрочни и краткосрочни, няма болницата просрочени задължения към днешна дата. Би било странно и нелогично държавата да не подкрепя една уникална структура, каквато е детската кардиология и кардиохирургия в НКБ. Според нас в МЗ проблемът основно е в начина на управление и на преразпределение на ресурсите в лечебното заведение.
Водещ: Което какво означава? Не се разпределят, където трябва, така ли?
Жени Начева: Което означава, че цялостно трябва да се промени начинът на управление на болницата, като човешки ресурси, оптимизиране на дейностите, на административния персонал, който работи в лечебното заведение, на използването на сградния фонд, на използваемостта на леглата. Клиниката по кардиохирургия за възрастни и съдова хирургия, по данните, които са предоставени от лечебното заведение, имат използваемост на леглата около 30-40 %. В детската кардиохирургия и кардиология използваемостта на леглата е над 63%. Това показва, че тези звена са най-добре работещите и именно те следва да бъдат подкрепени и...
Водещ: Т.е. да ви разбирам ли, че има неправилно разпределение на средствата, които идват като приходи от клинични пътеки и лечение на болни между отделенията – на отделения, които са с по-малка заетост на леглата се дават повече, отколкото им се полагат средства?
Жени Начева: Аз по-скоро бих казала, че има неоптимално използване на наличния потенциал, леглови фонд и човешки ресурси между отделните клиники и отделения, а не толкова неправилно разпределение на средствата по клинични пътеки, които са различни за различните клиники и отделения. В тази връзка МЗ ще подготви насоки за единни правила за управление както на финансовите ресурси на болницата, така и насоки за определяне на средствата за възнаграждение на това и на другите държавни лечебни заведения.
Водещ: Категорични ли сте, че тази клиника по детска кардиология ще се запази и няма никакви опасности тя да бъде закрита, преместена, сложена към друга клиника или въобще някакви такива идеи?
Жени Начева: Категорично, това е уникална клиника, която работи изключително добре. Ние заставаме зад нея и зад това, че трябва да бъде подкрепен бъдещият потенциал на тази клиника. И считаме, че има изключително много резерви в преструктуриране на персонала и на ресурсите за издръжка в лечебното заведение.
Водещ: Факт обаче е липсата на медицински сестри.
Жени Начева: Вероятно е факт липсата на медицински сестри, защото доколкото сме запознати, ние сме водили разговори в тази посока и с Асоциацията на професионалистите по здравни грижи, г-жа Василева, които обещаха подкрепа в тази връзка от гледна точка на млади кадри, които да бъдат обучени. Считаме, че има потенциал болницата да инвестира в млади специалисти по медицински грижи, тя е университетска база освен това, университетска болница, които да бъдат обучени и да продължат да работят в лечебното заведение. В момента политиката по обучение на млади кадри е по-скоро в посока медицинския персонал, висшия медицински персонал, а не толкова медицинските сестри.
Водещ: Е, да, обаче всички медицински сестри твърдят, че заплатите са толкова ниски, че те имат интерес да ходят да работят навън като получат това обучение?
Жени Начева: Бих казала, че с по-оптимално управление на средствата, при положение че и МЗ, и НЗОК заплащат цялата извършена и отчетена дейност на тази клиника, която наистина, подчертавам, е уникална, проблемът не е в клиничните пътеки и в средствата, които се получават...
Водещ: Да, разбирам ли, че проблемът тогава е в директора на болницата?
Жени Начева: Дали проблемът е в директора на болницата все още не можем да кажем. Предстои среща с ръководството на лечебното заведение. Това, което считаме, наблюдавайки числата, е, че няма финансов проблем, има проблем, който може да бъде отстранен, след като се оптимизират паричните ресурси на лечебното заведение, и ние затова ще посъветваме самата болница.
Водещ: Какво е състоянието на други държавни болници? Стана въпрос за Ловеч, Враца, Стара Загора – там какво се предвижда да се прави, и въобще т.нар. окръжни болници, голяма част от които изпитват сериозни финансови затруднения.
Жени Начева: Знаете, министърът на здравеопазването г-н Ананиев обяви още в началото при встъпването си в длъжност, и ние, целият екип направихме анализ на състоянието на лечебните заведения за болнична помощ. Идентифицирахме различни групи лечебни заведения, в това число и тези с по-висока степен на риск. За всяко лечебно заведение се очертаха мерки, в това число и за НКБ, като тук искам да отбележа, че има други аналогични болници с подобен предмет на дейност в областта на кардиохирургията за възрастни, които не срещат подобни затруднения, т.е. това показва, че проблемът не е във финансирането, а в начина на управление на ресурсите. За всяко лечебно заведение направихме персонални насоки за подобряване на дейността. Така например, знаете, срещнахме се с екипа на ловешката болница, на врачанската болница, на старозагорската. Във всяко едно от тези лечебни заведения се дадоха насоки за намаление на административния персонал между 30 и 40%, подчертавам, на административния персонал, не на лекарския персонал, медицински персонал. Министерството ще инвестира капиталови разходи, така че да подобри дейността, например във Враца трябва да се осигури ангеограф, за да продължи да се извършва инвазивната кардиология. В Ловеч беше инвестирано в скенер, който не беше използван от 5 години. В Стара Загора ще се инвестират средства за преситуиране на отделението по акушерство и гинекология, за да може се освободи цяла сграда, която не се използва. Т.е. има редица мерки, които... проведоха се разговори с кредиторите на лечебните заведения, на които благодарим, че повярваха в мерките, които предложихме, вдигнаха запорите. Сега текущо всяко едно от тези лечебни заведения работи при ясно дефинирани парични потоци. Но тук искам да отбележа, че всички тези мерки и дейности са свързани с реализиране на дейността и с изпълнение на чисто медицинската дейност за пациентите от съответната област. Без да работят лечебните заведения, няма как да се реализират и оздравителните им планове.
Водещ: Обаче днес колегите от „Монитор” пишат, че болниците с борчове за 60 млн. лв. от супер операции, и дори казват, че само за 2017 г. университетската болница „Св. Екатерина” е направила такива интервенции за 3 млн. лв., които са останали за нейна сметка. Защо се получава така, че най-сложните операции, които наистина правят хирурзите ни виртуози от световен мащаб, не се финансират нормално?
Жени Начева: През 2017 г. касата е заплатила над 200 млн. лв. допълнително средства за болнична медицинска помощ спрямо предвидените по закон. Знаете, че ръстът в бюджета на НЗОК е близо 400 млн. лв. за тази година спрямо предходната, като нашето желание е тези средства да бъдат насочени именно за болнична медицинска помощ. В рамките на съществуващия ресурс считаме, че не би следвало да има затруднения с финансирането на лечебните заведения за болнична помощ. Единственото и допълнително, което трябва да се направи, за радост, срещаме подкрепа в тази посока от съсловните организации и представителите на медицинските дружества, е да се подобрят механизмите за контрол, така че лечебните заведения да извършват дейност, която съответства на медицинските стандарти и на техния капацитет и възможности да предоставят качествена медицинска помощ и пациентът да не се налага да преминава от едно лечебно заведение в друго, недоизлекуван.
Водещ: Добре обаче преди няколко седмици тук беше проф. Григор Горчев, например, който разказа как една болница например, оперира с робота „Да Винчи” миома, което взима по 8 хил. лв. за една миома от здравната каса, при положение че роботът „Да Винчи” според Горчев трябва да се финансира само от онкологични операции, защото миомите имат хиляда и сто други начини. Вие например, като председател на надзора на касата, ето, днес и колегите го пишат, лекари алармират, че НЗОК се източва с робота „Да Винчи”. Имате ли такива сигнали?
Жени Начева: Единствените, които могат да констатират подобни нарушения, това са специалисти като проф. Горчев и други професионалисти лекари. В тази връзка ние сме направили съвети, съставени от именно такива специалисти по различни специалности, които заедно с екипи на касата ще правят проверки, за да установят има ли нарушения от медицинска гледна точка.
Водещ: Т.е. ще направите проверка дали има такива нарушения?
Жени Начева: Да, не само в тази специалност, и във всички останали медицински специалности за скъпо струващи, тежки клинични пътеки, които изискват специални условия за работа.
Водещ: Как обаче трябва да се разпределят приходите от клинични пътеки, на първо място? Сега се казва, че до 40% отиват за допълнително заплащане на лекаря. А на медицинските сестри трябва ли в тази методика да влезе и заплащане на медицинските сестри, за да го няма този проблем с медицински сестри, работещи за 510 лв., колкото взима и санитарката?
Жени Начева: Механизмът на финансиране в момента е на базата основно на работа на лечебните заведения по клинични пътеки. Въпрос на управленския решения на самото лечебно заведение е тези средства, когато постъпят в лечебното заведение, да се разпределят и управляват по правилния начин. Факт е, че има лечебни заведения с аналогичен предмет на дейност, които формират просрочени задължения, и други лечебни заведения, които не формират просрочени задължения. Т.е. това показва, че управлението на средствата от здравната каса е въпрос наистина на управленски решения в самите лечебни заведения. А това, че механизмът на финансиране по клинични пътеки има и своите недостатъци е факт. Както знаете министърът на здравеопазването обяви, че ще се работи по нов модел, който подготвяме, ще бъде подложен на обществено обсъждане. Но той ще важи за 2019 г.
Водещ: А до 2019 г., например предвиждате ли сега с новия рамков договор да се повишат стойности на клинични пътеки, да бъдат извадени пък други клинични пътеки от болничната в доболничната помощ, например, голяма част от тези, които са за проследяване на хронични заболявания и които са само едни изследвания, но предвиждат три дни лежане, а могат да се направят чисто амбулаторно?
Жени Начева: Работим по тези въпроси. Аз съм оптимист на този етап относно крайните резултати от преговорите по НРД. Предстои разглеждането му от НС на касата и този на БЛС през настоящата седмица. Министърът на здравеопазването, знаете, също преподписва рамковия договор и трябва да се запознае с него, но на този етап считам, че водим конструктивен диалог именно за адресиране на проблемите, които очертахте.
Водещ: Т.е. да очакваме промяна, доколкото е възможна, преди да въведете новия начин. Новият начин с диагностично-свързани групи ли е от 2019 г., по който работите?
Жени Начева: Не бих казала, че това ще...
Водещ: А как точно го предвиждате?
Жени Начева: На този етап е твърде рано да се каже. По-скоро нашата цел през настоящата година е оптимално разпределение на ресурсите и елиминиране на негативни практики, които водят до неправомерно усвояване на средства на места, където не е извършена медицинска дейност, а е отчетена такава.
Водещ: Оптималното разпределение обаче, ако трябва да бъдем точни, е финансиране, една от мерките е финансиране на консумативите за лапароскопски операции, защото, знаете, над 90% по белия свят са лапароскопски и около 10% нормални, при нас е обратното, защото хората нямат пари да си плащат тези консумативи. Ясно ви е предполагам колко се спестява от последващ престой в болницата. Кога например, касата ще реши, че ще финансира, което ще даде и развитие на този вид модерна хирургия у нас?
Жени Начева: Това е продължителен процес, който...
Водещ: Колко време ще продължи, защото ние го чакаме вече 20 години?
Жени Начева: Тенденциите в медицината са нещо бързо развиващо се, но не може еднократно да се инвестира в една диагностика или в един метод на лечение спрямо останалите.
Водещ: Добре, кога предвиждате според вас да започне нормално, както е навсякъде по света, здравната каса да финансира лапароскопската хирургия като консумативи, а не пациентите да плащат по 5 хил. лв. от джоба си?
Жени Начева: Финансирането на консумативите медицинските изделия, така както и лекарствата, следва да премине първо през изготвяне на един регистър на медицинските изделия с цени на медицинските изделия, за да може да се търсят механизми за тяхното по-справедливо остойностяване и ценообразуване, след което вече касата, знаете, че договаря, има спецификация, с която договаря списъка с медицинските изделия.
Водещ: А какво става с електронната здравна карта и електронното здравно досие, които ще ни дадат необходимия контрол? Кога ще можем ад ги вкараме в действие?
Жени Начева: Електронната здравна карта, здравното досие, електронната рецепта, електронното направление са част от стратегията за национална здравна информационна система, за която МЗ работи в момента. Имаме подкрепата на управляващия орган към МС, на Държавната агенция за електронно управление. Съвместно с тях още тази година ще стартират обществените поръчки и някои от най-приоритетните дейности като изграждане на електронната рецепта и някои от най-важните регистри като онко регистъра, регистъра на ражданията, които ще ни дадат възможност да планираме по-добре и прогнозираме болните и насоките за развитие на болничното заплащане. Освен това тази година смятаме да подобрим информацията, който се включва от отчетите на лекарите в здравното досие на пациентите. В момента се отразяват само клиничните пътеки и направените медицински изследвания като вид. От настоящата година, от месец април съответно, и септември в досието на пациента смитаме, че може да се включват и резултатите от медико-диагностичните изследвания, и резултатите от историята на заболяването при престой в болнична медицинска помощ.
Водещ: Благодаря ви!