Министерският съвет прие проект на Указ за награждаване на проф. д-р Димитър Димитраков с орден „Св. Св. Кирил и Методий“ - първа степен за големите му заслуги за развитието на медицинската наука и за създаването и развитието на медицинската специалност „Нефрология“.
Проф. д-р Димитър Димитраков е роден през 1941 г. в с. Богданица, Пловдивска област. През 1965 г. се дипломира във Висшия медицински институт - Пловдив. През 1974 г. започва преподавателска и научна кариера като асистент в Клиниката по Факултетска терапия към ВМИ Пловдив, където се хабилитира като доцент, а по-късно и като професор по нефрология. Той е доайен на нефрологията в България, основател е на първата профилирана клиника по нефрология и въвежда профилирано обучение по вътрешни болести в Медицински университет - Пловдив.
Като преподавател проф. Димитраков води лекции и практически упражнения на студенти по вътрешни болести, включително кардиология, гастроентерология, белодробни болести, хематология и нефрология. Бил е ръководител на 120 специализанта по вътрешни болести и по нефрология, рецензент за присъждане на научна степен в 28 конкурса и научен ръководител на 12 успешно защитени дисертации. Автор е на една монография, съавтор на 5 и главен редактор на 7 учебника по вътрешни болести и нефрология. Има 153 публикации в български периодични издания и 23 в чужди. Доказателство за научния му принос е неговият импакт фактор - 51.700 на публикациите, 443.488 на цитиранията или общ импакт фактор 495.188.
Научните му постижения са свързани с въвеждането на контролирана бъбречна биопсия чрез методите на венозна урография и ренална ангиография, въвеждането на микофенолат мофетил при лечение на пациенти с гломерулонефрит и имунни нефропатии, проучването на остеопротогерина като маркер за костна деструкция при пациенти с ренална остеодистрофия, определянето на клиничната характеристика и лечението на „уремично сърце“, въвеждане на радиоизотопната дилуция при изследване на хемодинамиката при бъбречно болни за определяне на степента на сърдечната недостатъчност, етноепидемиологично проучване на Синдрома на хроничната тазова болка и дефиниране на маркерите за диагностициране, въвеждане на полиморфен ДНК анализ за локализиране на генната мутация при поликистозна бъбречна болест, установяване на трети локус на гена на автономно доминантна бъбречна поликистоза.