ОТНОСНО: Недостиг на медицински кадри /лекари и медицински специалисти/
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ,
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО РАНГЕЛОВА,
УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА,
В отговор на поставения въпрос за дефицита на медицински персонал – лекари и медицински сестри в област Благоевград, предоставям следната информация:
Човешките ресурси са не само най-важният елемент на ресурсите в здравеопазването, но и най-бавно осигуряващият се и най-трудният за регулиране и управление. За разлика от финансовите и материалните ресурси осигуряването и оптималното разпределение на човешките ресурси в здравеопазването е бавен процес – отнема години, а ефектът от мерките, взети сега, може да се види най-рано след 7-10 години.
Като основен проблем пред човешките ресурси в здравеопазването от години се очертават недостатъчния брой медицински сестри, небалансираното териториално разпределение на лекарите и намаляването на атрактивността на определени медицински специалности, поради което по-малък брой лекари ги избират за своето професионално развитие.
През последните 30 години броят на медицинските сестри в страната е намалял почти 2 пъти – от 53 810 през 1990г. на 28 816 през 2021г. по данни на НЦОЗА и НСИ (за разлика от лекарите, при които се наблюдава увеличение – от 28 497 през 1990г. до 29 604 през 2021г. при непрекъснато намаляващо население). По осигуреност с медицински сестри област Благоевград се нарежда на 9 място от 28-те области, като възрастовата структура е добра спрямо средната за страната.
Що се касае до осигуреността с лекари в страната, по данни на НСИ тя продължава да се увеличава, като тази тенденция се наблюдава през последните 15 години. В допълнение, през последните 10 години съществено се увеличава броят и относителният дял на младите лекари до 35 години. През 2014г. относителният дял на младите лекари до 35 г., работещи в страната, е бил 8%, а през 2021г. вече е 16,7%. Предвид утвърждавания брой места за студенти по медицина и интереса на кандидат-студентите към тях, се очаква в следващите години тази тенденция да продължи. През последните 3 години броят на завършилите студенти по „Медицина“ български граждани е около 800 души годишно.
Лекарите и останалите медицински специалисти обаче са неравномерно разпределени в страната, като в някои области е налице по-изразено застаряване. И в област Благоевград се наблюдава тенденция към застаряване на медицинските специалисти, но областта не е от тези, в които застаряването е най-силно изразено. Относителният дял на младите лекари до 35 г. в област Благоевград е 10,1%, докато лекарите над 65 г. са 23,2% (при средно за страната 18,6%). На територията на областта се наблюдава балансирано разпределение на специалистите – 310 работят в град Благоевград и 340 работят извън областния център. По осигуреност с лекари-специалисти по основните специалности (Вътрешни болести, Педиатрия, Акушерство и гинекология, Хирургия и др.) област Благоевград заема средни позиции.
В рамките на своите правомощия Министерството на здравеопазването полага усилия за преодоляване на идентифицираните проблеми, свързани с човешките ресурси в здравеопазването. Така например Министерството на здравеопазването е предложило на Министерството на образованието и науката да утвърди 20 броя места за студенти по специалност „медицинска сестра“ и 6 места за студенти по специалност „акушерка“ за учебната 2023/2024 година за област Благоевград.
В правомощията на Министерството на здравеопазването е да определи реда и условията за придобиване на специалност в системата на здравеопазването, което от своя страна е важна част от професионалното развитие на медицинските специалисти. Следва да се отбележи обаче, че голяма част от местата за специализанти, финансирани от държавата, които се утвърждават ежегодно от министъра на здравеопазването, остават незаети, което показва, че осигуряването на възможност за специализация не е основната мярка, която би привлякла лекари (както и други медицински специалисти) към дадена специалност или към дадено лечебно заведение. За последните 3,5 години за област Благоевград са утвърдени общо 18 места за специализанти, финансирани от държавата, като от тях са заети едва 2 места. Изборът на един медицински специалист да работи на определено място, включително като специализант, зависи от различни фактори – най-вече трудово възнаграждение, възможности за професионално развитие и работна среда - наличната апаратура и база на лечебното заведение, отношението на колегите и обществото като цяло, самото населено място, което следва да осигури добри условия на живот и възможности за развитие и на членовете на семейството на медицинския специалист и др.
Важно е да се има предвид, че наличието на пазар на труда в здравеопазването, начинът на финансиране на различните специалности, възможността за избор на медицинските специалисти къде да започнат работа и каква следдипломна специалност да изберат, различното социално-икономическо развитие на отделните области, икономическата автономност на лечебните заведения, водеща до пряка отговорност за осигуряване и задържане на медицински персонал, както и редица други фактори, съществено намаляват ролята на Министерството на здравеопазването в управлението на човешките ресурси. При действащите принципи на функциониране на здравната система, включително механизмите за финансиране на разходи за персонал в лечебните заведения, значително се увеличава ролята на работодателя, като съществено значение има и социално-икономическото състояние на града/областта.
Що се касае до установения дефицит на медицински сестри, следва да се има предвид, че повишаването на трудовите им възнаграждения е най-важната стъпка за повишаване привлекателността на професията. Същото е приложимо и за младите лекари и лекарите по определени специалности с установен недостиг. Привличане на млади хора към професията „медицинска сестра“ или на лекари към определена специалност може да се осъществи само при повишаване привлекателността на професията/специалността, което е пряко свързано с получаваното възнаграждение. Без тази мярка останалите усилия не биха дали достатъчен резултат.
За това усилията на Министерство на здравеопазването са насочени към преодоляване на негативните фактори върху задържането на човешки ресурс в по-слабо населените и по-слабо развитите райони на страната, към по-балансирано разпределение на човешките ресурси чрез стимулиране и допълнително финансиране на лечебните заведения в такива райони, в това число и към по-правилно остойностяване на дейностите по всички медицински и други специалности, така че всички те да станат еднакво атрактивни за младите лекари и други специалисти.