ОТНОСНО: Политиката за преодоляване на недостига на лекари и на медицински сестри
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ,
УВАЖАЕМИ ДОЦЕНТ ЧАКЪРОВ,
Недостатъчният брой медицински сестри е основен проблем пред човешките ресурси в системата на здравеопазването. Докато при всички останали медицински професии се наблюдават или положителни тенденции, или тенденции за задържане броя на специалистите на едно ниво, то при професията „медицинска сестра“ недостигът на пазара на труда е изключително сериозен, който по данни на НСИ към 31.12.2020 г. е 29 160. На практика необходимият за системата брой медицински сестри е двойно по-голям от наличния.
При тази професия основните проблеми са: ниското заплащане; свръхнатоварване на работното място и недобри условия на труд; недобър работен микроклимат поради липса на ефективно партньорство и равнопоставеност с останалите медицински специалисти в екипната работа; недооценяване от другите медицински специалисти, медиите и обществото; липса на реална перспектива за кариерно развитие и разширяване на компетенциите.
Проблемът се задълбочава и от факта, че през последните 20 години е налице трайна практика да се утвърждават повече места за студенти по „медицина“ отколкото за студенти по специалност „медицинска сестра“. След 2000г. всяка година броят на завършващите лекари е по-голям от броя на завършващите медицински сестри.
От посочените проблеми Министерство на здравеопазването (МЗ) отчита като изключително важен въпросът за повишаване привлекателността на професията. За целта търсим нормативни възможности за оптимизиране на персонала в лечебните заведения, с цел намаляване на свръхнатоварването на медицинските сестри – въвеждане на задължителни критерии за лечебните заведения за достигане на определено съотношение на показателите лекари/медицински сестри, медицински сестри/разкрити болнични легла и медицински сестри/пациенти. Извършването на общите грижи от болногледачи и здравни асистенти (които на практика са помощници на медицинските сестри) в значителна степен подпомага медицинските сестри, като намалява свръхнатоварването и им дава възможност да се фокусират върху специфичните за професионалната им квалификация дейности.
Въпрос, по който работим е и създаването на възможности за реално професионално развитие на медицинските сестри, за регламентиране на по-широки правомощия след придобиване на специалност и създаване на по-голям набор възможности за обучение след придобиването на професионална квалификация „медицинска сестра“.
Министерство на здравеопазването провежда и последователна политика на подкрепа при обучението за придобиване на специалност в системата на здравеопазването.
Целта е, от една страна, създаване на привлекателни условия за обучение за придобиване на специалност и от друга страна, създаване на възможност за утвърждаване на по-голям брой места за специализанти, финансирани от държавата.
С Наредба № 1 от 2015 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването са създадени именно такива условия за обучение. Специализацията по клинични специалности се осъществява въз основа на срочен трудов договор на длъжност за специализант, който гарантира и защитава в максимална степен правата на специализантите.
МЗ подпомага процеса на специализация на медицинските специалисти чрез ежегодно утвърждаване на места за специализанти, финансирани от държавата основно по т.нар. „дефицитни специалности“. Такива са специалностите: Спешна медицина, Инфекциозни болести, Вътрешни болести, Трансфузионна хематология, Съдебна медицина и деонтология, Обща и клинична патология, Пневмология и фтизиатрия, Клинична лаборатория, Педиатрия и др.).
С изменение в нормативната уредба от септември 2021г. се оптимизира процесът по определяне на местата, финансирани от държавата. Те вече се утвърждават 2 пъти в годината – в срок до 15 януари и до 15 август и се определят както въз основа на потребностите от специалисти в страната и възможностите на лечебните заведения да обучават специализанти, така и въз основа на заявения интерес от кандидати за специализация. Целта е избягване на наблюдаваната до момента практика утвърдените места за специализанти, финансирани от държавата да остават свободни поради липса на интерес от страна на кандидатите.
С издадената от мен заповед на 14 януари тази година са утвърдени общо 346 места.
Искам да отбележа също, че с изменението и допълнението от 19.11.2021г. на Наредба № 1 се облекчи започването на специализация по специалностите Анестезиология и интензивно лечение, Инфекциозни болести, Вътрешни болести и Пневмология и фтизиатрия на лекарите, работещи в структурите на бази за обучение, осъществяващи лечение на пациенти с COVID-19, както и по Спешна медицина на лекарите, работещи в структури – бази за обучение, осъществяващи медицинска помощ по специалността Спешна медицина.
С това изменение се гарантира и възможност за финансиране от държавата на обучението на тези лекари по посочените специалности. Целта е именно привличане и задържане на лекари в структурите, осъществяващи лечение на пациенти с COVID-19 чрез оказване подкрепа на тези лекари от страна на държавата, осигурявайки условия за професионалното им развитие. Тази промяна надявам се също ще доведе до повишаване броя на специализантите по изброените специалности.
Уважаеми доц. Чакъров,
Интересът към дадена специалност зависи, разбира се от условията на обучение, но и от такива фактори като професионалната реализация след придобиването на специалност, условията на труд и заплащане, възможността за самостоятелна практика, престижа на специалността и др.
В този смисъл ключова за привличане и задържане на медицинските специалисти (лекари, медицински сестри и др.) поради икономическата автономност на лечебните заведения е и ролята на работодателите. Важно е същите да осигуряват добри условия на труд, както и справедливо и пропорционално възнаграждение спрямо тежестта на съответната медицинска професия и специалност.
Уверявам Ви, уважаеми госпожи и господа народни представители , че знаейки проблемите пред човешките ресурси в здравеопазването, екипът на Министерство на здравеопазването, търси устойчиви решения съвместно с ключовите участници в процеса по осигуряване и развитие на медицинските специалисти.