Хроничните незаразни болести (сърдечно-съдови; ракови; диабет; хронична белодробна болест) са водеща причина за смъртност в Eвропейския съюз, вкл. и в България. На ниво Европейски съюз е разработена Стратегия относно храненето, наднорменото тегло и затлъстяването, съществуват и редица международни стратегически документи на Световна здравна организация и на Европейската комисия, които третират здравословните проблеми, свързани с неправилното хранене. Всички документи определят като една от възможните области за действие за подобряване здравето на населението повишаване наличието на повече здраводсловни храни на пазара и подобряване на възможностите за здравословен избор чрез насърчаване реформулиране на храните по отношение намаляване нивата на сол, наситени мазнини и захари в тях, намаляване на енергийното съдържание и/или размера на порциите.
За улесняване процеса на реализиране на тези дейности Европейската Комисия създаде „Група на високо ниво по хранене и физическа активност“, която обединява усилията на законодателните органи, научните среди, индустрията и неправителствения сектор за подобряване храненето на населението. Групата на високо ниво по хранене и физическа активност разработи „Рамка на ЕС за национални инициативи за намаляване съдържанието на сол, наситени мазнини и добавени захари“ в групи храни, които имат най-съществен принос в ежедневния хранителен прием и модел на хранене. Участието на държавите-членки и производителите на храните в тази обща рамка е изцяло на доброволен принцип и предвижда координирани дейности за реформулиране на храните чрез съобразяване с националния хранителен модел и препоръки за хранене, подкрепа на бизнес операторите за предприемане на измерими действия за промяна на състава на храните.
През 2017 год. към министъра на здравеопазването в България бе създаден Научно-експертен съвет по хранене, който да подпомага провеждането на държавната политика по обществено здраве в областта на храненето и да работи за реализиране на целите, залегнали в Рамката на Европейския съюз за национални инициативи за определени хранителни вещества за намаляване на нивото на сол, мазнини, наситени мастни киселини и захари. След проведени консултации в рамките на Научно-експертния съвет по хранене с представители на научните и университетски среди (Национален център по обществено здраве и анализи, Университет по хранителни технологии) и на браншовите организации на производителите на храни, Министерството на здравеопазването предлага гранични стойности на сол, мазнини, наситени мастни киселини и захари в приоритетни за страната групи храни. Министерство на здравеопазването апелира хранително-вкусовата промишленост доброволно да се включи и да съобрази рецептурите на произвежданите храни с предложените гранични стойности, с цел превръщане на здравословния избор на храни в най-лесен за българските потребители.
Гранични стойности на сол, мазнини, наситени мастни киселини и захари в приоритетни за страната групи храни
1. За намаляване на съдържанието на сол се предлагат следните приоритетни категории храни: Хляб; Месни продукти; Сирена; Готови за консумация храни; Сухи супи; Зърнени закуски; Рибни продукти; Снакс, сухари тип “бейкролс”; Храна приготвяна в кетеринг; Храна в ресторанти; Сосове и подправки; Продукти от картофи.
Препоръчва се производителите да стартират процес за намаляване нивото на влаганата при производство на тези храни сол с 4% и намаление с минимум 16% в рамките на 4 години, както и да идентифицират храните с най-ниско съдържание на сол (най-добри в класа) в отделните продуктови категории и да съобразят производството на останалите храни в групата с тези най-ниски нива.
Таблица 1.: Гранични стойности на сол в хляб и сирена
|
Хляб |
Сол % не повече от: |
|
Бял, Добруджа, Типов, ръжен, ръжено-пшеничен, пълнозърнест-пшеничен |
2 |
|
Сирена |
Сол % не повече от: |
|
Бяло саламурено сирене - В общата маса на сиренето - В саламурата |
3,5 ± 0,5 6-10 |
|
Кашкавал |
от 1,8 до 2,6 |
Съдържанието на транс-мазнини е регламентирано с Регламент (ЕС) 2019/649 на Комисията и е задължително за прилагане от всички производители на храни.
Препоръчва се намаляване на наситените мазнини с минимум 5% в рамките на 4 години и допълнително намаление с още минимум 5%, като при категориите храни - готови ястия, мазнини за мазане, масла и маргарини, ястия в ресторанти и зърнени закуски, месни продукти да се определят продукти "най-добри в класа“ и да съобразят производството на останалите храни в групата с тези най-ниски нива на наситените мазнини. Препоръчва се при производство на храните наситените мазнини да се заместват с полиненаситени мазнини. Насърчава се производството на продукти, които едновременно са и с ниско съдържание на захари/сол.
Таблица 2. Граничните стойности на сол и мазнини в месни продукти:
на
|
Месни продукти |
Сол % в общата маса не повече от |
Мазнини % в общата маса не повече от |
|
Месни заготовки - кайма от: – свинско месо – свинско/говеждо месо - птиче месо |
2 2 2 |
30 25 15 |
|
Кебапчета, кюфтета от: - свинско месо; свинско/говеждо - птиче месо |
2 2 |
25 15 |
|
Сурова наденица/кърначе от: - свинско месо - птиче месо |
2 2 |
30 13,5 |
|
Варени и варено-пушени малотрайни колбаси
|
2,2 2,2 2,2 |
25/20 25/21 23/21 |
|
Траен варено-пушен салам |
3,5 |
40 |
|
Мляно месо - 100% свинско; 100% телешко; 60%/40% свинско/телешко |
≤ 1 |
7 |
|
Варена шунка от свинско месо от бут с ниско съдържание на мазнини и намалено съдържание на сол |
1 |
3,5 |
|
Варена шунка от птиче месо с ниско съдържание на мазнини и намалено съдържание на сол |
1,5 |
1,21 |
|
Варено пушено свинско филе/от птиче месо с ниско съдържание на мазнини и намалено съдържание на сол |
1,8 |
3 |
3. За намаляване на съдържанието на добавени захари се предлагат следните групи храни: подсладени млечни продукти и подсладени имитиращи млечни продукти, подсладени със захар безалкохолни напитки, зърнени закуски, кейкове и бисквити, сладкарски и захарни изделия, готови за консумация храни (вкл. сухи супи, картофено пюре, оризови миксове), солени бисквити, хляб и хлебни изделия, сосове (вкл. кетчуп), десерти, сладолед и топинги, консервирани плодове и зеленчуци, храни предлагани в организирани детски колективи, храни приготвяни в кетеринг. При намаляване количеството на захари се съобразява количеството на: захари (монозахариди и дизахариди); добавена захар (захароза, фруктоза, глюкоза), нишестени хидролизати (глюкозен сироп, високо-фруктозен сироп) и други изолирани захари, добавяни по време на приготвяне и производство на храни; захарите в пчелен мед, сиропи и концентрирани плодови сокове. Захарните алкохоли (полиоли) - сорбитол, ксилитол, манитол, лактитол не се включват в термина "захари".
Препоръката е намаление най-малко с 10% на съдържанието на захари, като производителите могат да се ориентират към производство на продукти "най-добри в класа", които са с най-ниско съдържание на захари за съответната група храни. Намалението на захарите може да бъде постигнато чрез преформулиране на рецептурите на продуктите и понижаване на нивата на захар и намаляване на енергийната стойност в и/или размера на порциите на продуктите, които е вероятно да бъдат консумирани наведнъж. За намаляване на съдържанието на захар в храните не се допуска замяна на захарите със синтетични подсладители.
Към настоящия момент в България са разработени и се прилагат наредби за здравословно хранене на учениците, на деца на възраст 3-7 год. в детски заведения и на децата на възраст от 0 до 3 год. в детските заведения и детските кухни, както и съответни сборници с рецепти и наръчници за хранене, чрез което е осигурено предлагането в организираните детски колективи на реформулирани храни с намалено съдържание на сол, наситени мазнини и захари.
Министерството на здравеопазването насърчава и подкрепя усилията на браншовите асоциации и българските производители на храни и напитки и изразява готовност за конструктивен диалог и съдействие по всички въпроси, касаещи промяна на състава на храните и храненето, в полза на здравето на населението.