Зависимостта е процес, които се развива постепенно и преминава през различни етапи: експериментиране, употреба, вредна употреба и зависимост – загуба на контрол върху употребата на вещества. Зависимостта към психо-активни вещества е хронично рецидивиращо заболяване, което означава, че по време на лечение и психо-социална рехабилитация не е изключено да се случи употреба или епизод на употреба - рецидив. От изключителна важност е как ще се приеме този рецидив, всъщност който е част от процеса на излизане от зависимостта.
Първите опити са свързани с експериментиране с различни вещества и поведения, често за тях родителите нямат информация. Когато забележат някаква промяна в поведението на детето си, едно от нещата, което си казват е „Дали не е взимал наркотици”. В опитите си да обяснят промените в поведението на децата си родителите търсят консултация при специалисти. В този период много рядко самите експериментиращи търсят консултация, ако това се случи то е под натиск на родителите.
Следващият етап е употребата, характерно за него е контролираната употреба. Загубата на контрола върху употребата води до драстични промени в поведението изразени в промяна на приоритетите, училището или работата не са на преден план.
В тези два етапа основните хора които търсят помощ са родителите, силно обезпокоени от поведението на децата си. Разбира се и самите употребяващи търсят помощ, но по рядко.
За вредната употреба са характерни промени, които се изразяват в поведение, което е във вреда на самия човек и на околните. Дейностите от ежедневието на употребяващия започва все повече да са свързани с веществото и намирането му. Появяват се физически и социални проблеми.
Зависимостта е свързана с загуба на контрол върху употребата. Почти всички общоприети социални, лични и обществени дейности и ангажименти, са на заден план и не са определящи в ежедневното функциониране.
Зависимостта не е проблем само на този, който употребява наркотици. Зависимостта обхваща цялото семейство – родители, братя и сестри, роднини. Целият семеен живот и функциониране е съсредоточен върху зависимия в опити да се помогне за решаване на проблема. Постепенно личните и семейни потребности остават на заден план, членовете на семейството намаляват социалните си контакти, поради чувство на срам и вина. Все повече се страхуват и тревожат за живота на зависимия и все по-малко се грижат, както за себе си, така и един за друг, развива се т. нар. съзависимост. В такъв труден момент няма място за взаимно обвинение, от особена важност е да положите усилие и да потърсите специализирана помощ дори, когато зависимият отрича проблема си и не желае да се лекува.
В международна класификация на болестите 10-та ревизия са дадени следните указания за диагностициране на зависимост към психо-активни вещества. Сигурна диагноза за зависимост може да се постави само ако три или повече от следните показатели са били заедно на лице по някое време през последната година:
В отговор на потребностите на хора имащи проблем със зависимост, техните семейства и близки са създадени служби и организации, които предоставят информация, консултация, лечение, психосоциална рехабилитация и др. Тяхната цел е да подпомогнат хората в опитите им да се справят с проблемите, в следствие от употребата на психоактивни вещества, като се базират на световния опит и постижения в областта на лечението и психо-социалната рехабилитация на зависимости. Центровете и дейностите са взаимосвързани, като изграждат мрежа, която изцяло е съобразена с потребностите на зависимите на всеки един етап от тяхното възстановяване.
Безплатна телефонна линия за консултация и насочване по въпросите на зависимостта към наркотични вещества и алкохол - 0800 133 22
Основната цел на консултативната линия е да подобри достъпа на хора със зависимост и техните близки от цялата страна до информация, консултиране и насочване към програми за лечение и психосоциална рехабилитация чрез: