Република България има сключени двустранни договори за сътрудничество в областта на здравеопазването или социалната политика с множество страни извън Европейския съюз. Настоящият списък включва двустранните споразумения, които съдържат разпоредби за реда за оказване на медицинска помощ на чужди граждани в България.
Споразумение между правителството на Република България и правителството на Република Армения за сътрудничество в областта на здравеопазването
Подписано на 8 септември 2003г., в сила от 27 април 2004 г.
При внезапно възникнали животозастрашаващи състояния, на гражданите на една от Договарящите се страни, законно пребиваващи до 90 дни на територията на другата Договаряща се страна, се оказва необходимата медицинска помощ по начин и в обем, достатъчни за отстраняване на опасността, застрашаваща живота на болния. На гражданите на Армения в България се оказва необходимата медицинска помощ в рамките на медицинска застраховка, а на гражданите на България в Армения се оказва необходимата медицинска помощ в рамките на държавна поръчка.
Транспортните разходи по завръщането са за сметка на заболелите граждани.
Спогодба за сътрудничество в областта на здравеопазването между правителството на НРБ и правителството на Демократична Република Афганистан
Подписана на 26 ноември 1982 г., в сила от датата на подписване
Договарящите се страните ще осигуряват безплатна медицинска помощ на всички служители от дипломатическите представителства, агенции, членове на техните семейства и лицата, които ги обслужват на реципрочна основа.
Договарящите се страни ще осигуряват безплатна медицинска помощ на гражданите от другата страна, временно пребиваващи на територията им при спешни и неотложни състояния.
Споразумение между правителството на Република България и правителството на Социалистическа Република Виетнам за сътрудничество в областта на здравеопазването и медицинската наука
Подписано на 10 май 2001 г., в сила от 14 март 2001 г.
При внезапно възникнали заболявания, застрашаващи живота, разходите за медицинска помощ на гражданите на една от договарящите страни, пребиваващи краткосрочно или дългосрочно на територията на другата страна, се покриват от организацията на изпращащата страна, която здравно е осигурила или застраховала лицето, съгласно действащото в приемащата страна законодателство.
Разпоредбите на този член не се отнасят до гражданите на една от страните, пристигнали в другата страна с непосредствена цел за лечение.
Спогодба между Правителството на НРБ и Правителството на Република Ирак за сътрудничество в областта на здравеопазването
Подписана на 12 април 1984 г., в сила от 12 юли 1984 г.
Страните оказват безплатна медицинска помощ на граждани от другата страна, работещи и учещи на тяхната територия, и на членовете на техните семейства, както и на граждани от другата страна, които пребивават на територията им в изпълнение на служебни поръчения (включително в състава на делегации, работни групи и др.) и на членовете на техните семейства.
Разменена вербална нота
В сила от 1 януари 1978 г.
Договаря безплатно медицинско обслужване на служителите на посолствата.
Споразумение между Правителството на Република България и Правителството на Република Йемен за сътрудничество в областта на здравеопазването и медицинската наука
Подписано на 25 февруари 1999 г., в сила от 25 декември 1999 г.
На йеменски граждани, временно пребиваващи на територията на Република България се оказва безплатна спешна медицинска помощ в държавните здравни заведения, в обем достатъчен за завръщане на болния в родината му. В този случай транспортните разходи се поемат от страната, чийто гражданин е заболелият.
Спогодба между правителството на Република България и правителството на Хашемитско Кралство Йордания за сътрудничество в областта на здравеопазването и медицинската наука
Подписана на 25 август 2001 г., в сила от 20 декември 2001 г.
На българските граждани, пребиваващи краткосрочно на територията на Хашемитско кралство Йордания, в спешни случаи се оказва необходимата медицинска помощ в лечебни заведения от обществения сектор. На йорданските граждани, пребиваващи краткосрочно на територията на Република България, в спешни случаи се оказва необходимата медицинска помощ в публични лечебни заведения. Обемът и начинът на оказаната медицинска помощ трябва да позволяват завръщането на пациентите в родината им без опасност за живота им.
Този член не се отнася за гражданите на едната от страните, пристигнали в другата страна с намерението да получат медицинска помощ.
Спогодба за сътрудничество в областта на здравеопазването между Правителството на НРБ и Народнореволюционния съвет на Кампучия
Подписана на 25 ноември 1980 г., в сила от 27 юли 1981 г.
Всяка договаряща се страна ще оказва съгласно своето законодателство безплатна медицинска помощ на гражданите на другата договаряща се страна, пребиваващи на нейна територия.
Договор между Република България и Република Македония за социално осигуряване
Подписан на 6 февруари 2003 г., в сила от 1 август 2003 г.; предвиден е 4-годишен отлагателен период за здравните обезщетения
От 1 август 2007 г. ще се възстановяват разходи за оказана медицинска помощ от обхвата на здравното осигуряване за следните категории лица: командированите работници, работниците във въздушния и наземния транспорт, моряците, дипломатическите служители, пенсионерите, както и членовете на семействата на изброените категории лица, когато не са осигурени на собствено основание. Предвиден е размер на възстановяване до 150 евро без предварително съгласие на компетентната здравноосигурителна институция. Над тази сума цената се доплаща от осигуреното лице, освен ако предварително не е дадено съгласие от компетентната здравноосигурителна институция за цени на услугата над цитираната.
Спогодба между Правителството на Република България и Правителството на Република Молдова за сътрудничество в областта на здравеопазването и медицинската наука
Подписана на 22 юни 2000 г., в сила от 3 октомври 2000 г.
На гражданите на Република България, краткосрочно пребиваващи на територията на Република Молдова и на гражданите на Република Молдова, краткосрочно пребиваващи на територията на Република България, при нещастни случаи, заразни заболявания и в случай на внезапно възникнали състояния, застрашаващи живота, се оказва необходимата медицинска помощ, в обем и по начин, достатъчни за завръщането на болния в родината му без опасност за влошаване на здравословното му състояние, съответстващи на действащото в страната на пребиваване законодателство.
Разпоредбите на този член не се отнасят до гражданите на една от договарящите се страни, пристигнали в другата страна с непосредствена цел лечение.
Споразумение за сътрудничество между правителството на Република България и правителството на Монголия
Подписано на 6 юни 2000 г., в сила от 19 януари 2001 г.
При внезапно възникнали заболявания, застрашаващи живота, вкл. инфекциозни заболявания, травми и отравяния, всяка от договарящите се страни осигурява на гражданите на другата договаряща се страна, краткосрочно пребиваващи на нейната територия необходимата медицинска помощ. Разходите, свързани с предоставянето на медицинска помощ на болния заплаща организацията, която е извършила медицинската застраховка.
Граждани на едната страна, дългосрочно пребиваващи в другата страна трябва да бъдат здравно осигурени.
В случаи, когато гражданите не са застраховани или здравно осигурени, всички разходи се заплащат от самите тях.
Договарящите се страни осигуряват на реципрочна основа безплатна медицинска помощ на всички служители от дипломатическите представителства на страните и на членовете натехните семейства.
Спогодба между Правителството на Република България и Правителството на Руската Федерация за сътрудничество в областта на здравеопазването и медицинската наука
Подписана на 19 май 1995 г., в сила от датата на подписване
На гражданите от Република България, временно пребиваващи на територията на Руската федерация и на гражданите на Руската Федерация, временно пребиваващи на територията на Република България се оказва безплатна спешна медицинска помощ в случаи на внезапно възникнали заболявания (включително стоматологични) в обем, достатъчен за завръщане на болния в родината му без опасни последствия за здравето му.
Гражданите на една от страните, постоянно живеещи на територията на другата страна, по въпросите на медицинското обслужване се приравняват към гражданите на страната на територията, на която те живеят.
Разпоредбите на този член не се отнасят за гражданите на една от страните, пристигнали в другата страна с непосредствена цел за получаване на медицинска помощ.
(Като правоприемници на Федеративна Народна Република Югославия)
Конвенция по социалното осигуряване между НРБ и ФНРЮ
Подписана на 9 юни 1958 г., в сила от 1 септември 1958 г./
Лицата, които в една от договарящите страни имат право на безплатно обезщетение в натура от осигуровката за случай на болест и майчинство (на безплатно ползване от превантивни и текущи грижи), ще получат тези обезщетения от съответния орган на договарящата страна, на чиято територия пребивават, според законодателствата на тази страна.
Обезщетението в натура по осигуровката болест и майчинство (превантивни и текущи грижи) обхваща преди всичко превантивните грижи, грижи в случай на болест и злополука, помощ за майчинство, зъболечение, балнеолечение и др. подобни. Съставна част от превантивните и текущи грижи са и даването на лекарства, помощни уреди и ортопедически средства, както и обезпечаването на необходимите пътни и други разноски, постъпили във връзка с ползването от тази защита.
Обезщетенията, изброени по-горе се ползват в пълен размер от осигурените лица, които постоянно живеят на територията на другата договаряща страна. Временно пребиваващите ползват тези обезщетения само ако това пребиваване е във връзка със служебна работа.
Осигурените лица, които временно се намират на територията на другата договаряща страна, но не във връзка със служебна работа, ще ползват обезщетение в натура за осигуровката за случай на болест и майчинство безплатно само в такъв размер, че да се отстрани опасността за живота им или повреда на здравето и да могат тези лица да се върнат колкото се може по-рано в собствената си страна.
За да се осъществи отпускането на обезщетенията по-горе осигуреното лице е длъжно за представи необходимите доказателства за това, че има право на безплатно ползване на тези обезщетения в собствената си страна (здравна книжка, удостоверение, че лицето е на работа, документ за право на пенсия или др. подобни).
Спогодба между Република България и Република Хърватия за социално осигуряване
Подписана на 14 юли 2003 г., в сила от 1 октомври 2004 г.
В обхвата на Спогодбата е включена здравна помощ от пакета на задължителното здравно осигуряване за лица, работещи в дипломатическите представителства и/или консулства и за членовете на техните семейства, както и медицинска помощ за пенсионерите. Спогодбата предвижда отказ от възстановяване на разходи за цитираната медицинска помощ-т.е. те са за сметка на предоставящата ги страна.