България през последните години осъществява промяна от институционален тип грижи за деца в риск към грижи, приоритетно ориентирани към семейна и близка до семейна среда. Волята за реализиране на този процес от всички ангажирани отговорни ведомства, институции и НПО намери израз в редица законови и подзаконови нормативни актове, както и в успешни иновативни практики. В Закона за закрила на детето, като основополагащ нормативен документ за защита правата на децата, настаняването на дете в риск в институция е определено като крайна мярка, с временен характер. Въпреки това, броят на постъпващите в институции деца на ранна детска възраст остава тревожно висок.
В изпълнение на Националната стратегия „Визия за деинституционализация на децата в Република България до 2020 г. за всички уязвими деца и техните семейства в България трябва да бъдат осигурени услуги в общността, които са с високо качество и отговарят на техните индивидуални нужди. Отделянето на децата от техните семейства ще става само при необходимост и в най-добрите интереси на детето, както е определено в Конвенцията на ООН за правата на детето. Практиката за отглеждане на децата в специализирани институции трябва да бъде прекратена.
Дългосрочните цели в реформата в системата на ДМСГД са насочени в посока на:
- Създаване на услуги за превенция на настаняването на деца до 3 годишна възраст извън семействата им и развиване на алтернативна семейна грижа за децата, които биват разделяни от своите семейства;
- Замяна на ДМГСД с нови интегрирани здравно-социални услуги в общността за подкрепа на семействата на малки деца и с особено внимание към децата с увреждания.
Краткосрочни цели включват разработване и реализиране на проекти, ориентирани към осигуряване на интегрирани здравно-социални услуги.
Концепция за деинституционализация на децата от Домовете за медико-социални грижи
PDF файл, 465,0 KB, качен на 12.07.2011
