Антибиотиците са лекарства от групата на антиинфекциозните агенти, които убиват бактериите или подтискат техни основни жизнени функции. Към групата на антиинфекциозните лекарства са още антимикотиците (действат срещу гъбички), антивирусните и антипаразитните медикаменти и ваксините. Антибиотикът се свързва със структури само в бактериалната клетка, които са уникални и нямат аналог в клетките на хората и животните, затова са ефективни и сравнително ниско токсични. У нас има разрешени за употреба 61 вида антибиотика. Те се продават под 197 търговски имена и 375 лекарски форми.
Българските пациенти приемат 80% от антибиотиците в домашни условия, едва 20% се поставят в болниците. Това съотношение в западноевропейските страни е още по-поляризирано - употребата на антибиотиците извън болниците стига до 95%. Тези данни показват, че е изключително важно употребата на антибиотици да става само по лекарско предписание и след вземане на материал за микробиологично изследване. Точно такава е практиката в икономически развитите страни. За съжаление в България не винаги лекарите назначават антибиотик след микробиологично изследване. По-опасната тенденция обаче е, че пациентите много често прибягват до самолечение и си купуват антибиотик без да е предписан от медицински специалист. Две трети от нарушенията при проверките на ИАЛ в аптеките са за даване на лекарства с рецепта без клиентът да е имал такава, показват данните за 2010 г. От 228 наказателни постановления през миналата година, 157 са били за отпускане на лекарствени продукти без рецепта, а наложените глоби са в размер на 600 000лв. (от 1000 – 3000 лв.).
Неправилната употреба на антибиотиците е изключително тревожна тенденция в целия свят. Тя води до развиването у хората на резистентност към тези медикаменти, тоест те спират да действат и бактериите продължават развитието си. Най-високи нива на резистентност у нас има към цефалоспорини втора и трета генерация, някои аминогликозиди и др. Причината е, че тези антибиотици през годините са използвани най-нерационално.
Резистентност могат да изградят всички видове бактерии. То се дължи на мутация в клетката, която помага на бактерия да преживее неблагоприятните условия. Тази мутация се предава в потомството, а чрез различни механизми може да се предаде и между неродствени бактерии. Основен фактор при селекцията на резистентни бактерии в случая се явяват антибиотиците. Когато едни бактерии от един щам придобият резистентност към три и повече групи антибиотици, казваме че щамът е полирезистентен. Рискови фактори за заразяване с резистентни бактерии са болничен престой повече от пет дни, екстремна възраст, хронични болести, често повтарящи се инфекции, лечение в последните 90 дни с антибиотици, назначаване на ниски дози антибиотици, нерационални курсови (много кратки или прекалено дълги), неправилен прием, назначаване на антибиотик без нужда (при вирусни инфекции) и др. Инфекциите причинени от такива бактерии се лекуват по-дълго, с комбинация от няколко антибиотика, често тези болни подлежат на хоспитализация.
За да не се стига дотам, хората трябва да употребяват антибиотици само по лекарско предписание и то за конкретния случай. Антибиотик помогнал на пациент преди година, сега при друга инфекция може да не е ефективен. При съмнение за инфекция всеки трябва да търси медицинска помощ, а не да се самолекува.